Магията на фестивала в Жеравна - защо трябва да се види (СНИМКИ)

Хиляди се събраха на поляната

За мнозина Жеравна е мястото, в което се връщаш всяка година - обичайна практика за редовните гости е в края на фестивала директно да резервират стаи във възрожденското село за следващото издание. А за онези, които са дошли за пръв път, се превръща в любов от пръв поглед. Вероятно по тази причина всяка година гостите на фестивала стават все повече - никой от редовните не пропуска, а всеки от тях убеждава нови гости да станат част от магията на преживяването. Някои от тях пък предлагат брак там - тъкмо така започна 14-ото издание. Стефан Върбин от софийското село Врачеш падна на колене и предложи годежен пръстен на любимата Виви. 

Фестивалът е особено красиво събитие - заради съвкупност от предимства. Първото и най-очевидното: там отива най-доброто от българския фолклор; както като умения, така и като географско представителство - от добруджански до родопски, от шопски до странджански фолклор. Професионални и любителски състави разполагат с няколко сцени и всяка обиколка на фестивала е и обиколка на широтата и красотата на българския фолклор. Гостите можеха да чуят Гласът на България Петя Панева, "Тъпани и гайди", "Южни ритми", "100 каба гайди", дует Бисера и Лидия, Мария Чакърдъкова и Петя Шапкова, орк. "Славяни" и много други. 

Водещата Гергана Стоянова дирижираше събитията на малката сцена

Другата хубост е най-очевидната: че всички гости са задължени да бъдат облечени в традиционна българска носия. И като казваме "задължени" преувеличаваме - никой не чувства това като задължение, а като най-голямото предимство на фестивала, към което може да допринесе с радост. По тази причина на Жеравна се събират близо 20 000 души, всеки изнамерил най-хубавата носия, в която може да се премени. Ефектът е невероятен: Жеравна пламва в цветове и усмивки, а не е необходима фантастична машина на времето, за да може всички да усетят, че принадлежат към друг свят; на онова минало, което не само, че не сме изгубили, а към което се завръщаме всеки път, когато искаме да почувставаме силата на традицията.

Как изглежда фестивалът? Представете си поляна, на която десет и повече хиляди души са се хванали на безкрайно хоро. В централния ден - събота, е запален огромен огън, около който те танцуват: тъй наречената "олелия". През това време, малко по-нагоре в гората, навлизате в нещо като "градче" от близкото минало. Там изкусни занаятчии показват уменията си; кове се желязо, бръснар подстригва гостите, има кът "за моми и ергени", където се разказват традициите на седянките; майстори показват пушки, ножове, носии, други изпичат директно пред очите на гостите глинени съдове, но и им предлагат да се опитат сами под тяхното ръководство. Голям "юнашки тиган" прави кебап за стотици, въртят се чевермата, и много други традиционни ястия могат да задоволят и най-претенциозния вкус.

Фото: Домейн Бояр

А за хубавото вино се грижеха от "Домейн Бояр" и прекрасното им "Болгаре" - щандът им бе пълен с посетители, които искаха да се насладят на най-българското вино. За всичко най-важно на фестивала, понеже събитията са много, гостите можеха да научат от "Фестивалния вестник" - мястото, от което фолклорният празник разказва своите новини.

Създателят на "Българе" Христо Димитров приветства гостите на фестивала

И това не е всичко. Провеждаха се най-различни конкурси: за стихотворение, посветено на Паисий, състезание по народна борба, състезание за най-хубава носия, както и за най-хубава бебешка носия. Последното се наложи, защото от няколко години гости на фестивала са дори няколко месечни бебета, облечени в традиционно облекло; немалко родители държат да запознаят с обичаите децата си от съвсем крехка възраст и да ги направят част от преживяването.

"Идвам тук всяка година. И всяка година се зареждам за всичко, което ми предстои. Това са три магически дни, в които натрупвам толкова много позитивна енергия, че да ми е достатъчна за цялата година", казват посетителите на фестивала. 

Наздраве за всичко българско!

Снимките от фестивала ни бяха любезно предоставени от Радослав Първанов

Fb: www.facebook.com/RadoslavParvanovPhotography

Site https://www.parvanov.org/