Служебният министър на вътрешните работи Емил Дечев смята, че решението на Борислав Сарафов да подаде оставка като изпълняващ функциите главен прокурор на 22 април е "закъсняло". "Всъщност аз несъм сигурен доколко е лично, но по-добре късно, отколкото никога", каза той в интервю за Миролюба Бенатова и Генка Шикерова в канала им "Дневен ред" в YouTube. "Иначе за всички други юристи, без самия г-н Сарафов и подчинените му 8 членове на Прокурорската колегия, които винаги ще повтарят каквото каже който и да е главен прокурор, беше ясно още на 21 юли 2025 г., че след тази дата г-н Сарафов спира да бъде и.ф. главен прокурор. Оттогава нататък неговото оставане беше в противоречие със Закона за съдебната власт", припомни Дечев.
Емил Дечев: Сарафов "вероятно е бил повлиян от някой съветник"
"Моето предположение е, че след тези избори е съвсем очевидно, че оттук нататък престоят му, не че досега не беше агония, но щеше да стане още по-голяма агония и можеше да нажежи още повече обстановката в страната, абсолютно излишно и ненужно", каза МВР-министърът.
Още: Антон Станков: Думите на Демерджиев ме изненадаха повече от оставката на Сарафов (ВИДЕО)
"Той вероятно е бил повлиян от някой съветник, който му е казал, че при тези изборни резултати няма смисъл да се дразни новата, бъдеща изпълнителна власт и новото, бъдещо парламентарно мнозинство, с което при 131 депутати само от една политическа коалиция с лекота може да се състави самостоятелно правителство. А в коалиция с още една от общо 5-те представени партии и коалиции в парламента биха могли да излъчат и нов състав на Висш съдебен съвет, който да излъчи нов главен прокурор, също така да се избере нов Инспекторат на ВСС. Дори ако поискат, те (депутатите - бел. ред.) могат да направят нови промени в Конституцията", заяви Емил Дечев.
Снимка: БГНЕС
В 52-рото Народно събрание доскорошният президент Румен Радев и формацията му "Прогресивна България" ще разполагат с пълно мнозинство от 131 депутати след мощната изборна победа на 19 април.
Дечев каза също така, че не изключва варианта за "прегрупиране" - фраза, която стана известна след изтекъл запис на разговор между Сарафов и предшественика му Иван Гешев, когато Гешев беше освободен от ВСС през 2023 г.
Още: След като го нарекоха "легитимен": ГЕРБ определи оставката на Сарафов като закъсняла
Новият и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова, която в периода 2013-2015 г. беше зам.-председател на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), също стана обект на разговора. Дечев беше попитан директно от зрител на предаването има ли пряка връзка между нея и санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски. Министърът отговори: "Имам някакъв мъгляв спомен, че всъщност тя зае поста зам.-председател на ДАНС малко време след като г-н Пеевски преседя три дни като председател на ДАНС. Дали между двете можем да правим някаква връзка, не мога да кажа. Може само да се предполага, не може да се докаже. Затова спирам дотук".
Още: Коя е Ваня Стефанова - от "Костинбродската афера" и ДАНС до и.ф. главен прокурор?
Прокуратурата е пречила на МВР в кампанията срещу купувачите на гласове?
Дечев коментира и съвместната работа с прокуратурата по време на предизборната кампания. "У мен остана впечатление, че нямаше добро съдействие от страна на прокуратурата на много места – не казвам навсякъде, но на много места. Нямаше достатъчно бързина и съдействие. Често имаше случаи, в които се предлагаше (от МВР - бел. ред.) определено лице да бъде привлечено като обвиняем – прокуратурата първоначално се съгласява, дава се прокурорско постановление, че са налице достатъчно доказателства, че лицето е заподозряно за извършване на изборно престъпление. В същия ден, същият прокурор, със същия изходящ номер в печата на съответната районна прокуратура казва, че разследването не е било достатъчно всеобхватно, всестранно, пълно, че е необходимо да се проведат други действия по разследване. Така се нарежда това лице да бъде разпитано не като обвиняем, а като свидетел", сподели той.
Още: Не е виц: Пеевски също приветства оставката на Сарафов
"Става дума за един от най-първите известни, ярки случаи – в община Момчилград, област Кърджали, когато беше задържан за 24 часа ръководителят на областната пощенска служба в Кърджали. (Кметът на Кърджали Ерол Мюмюн от ДПС) беше тръгнал да го вади от полицейския арест", припомни Емил Дечев в "Дневен ред".
