Национална стратегия ще урегулира жилищния фонд до 2030 г.

Форумът е организиран в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и се провежда ден преди срещата на високо равнище на министрите от Централна и Югоизточна Европа за енергийна ефективност в София.

Едва малко над 1% са безплатно санираните жилища у нас

Общо 49 699 жилища в 769 многофамилни жилищни сгради са въведени в експлоатация през 2017 г. в цялата страна, след като са обновени по ...

Прочети повече

Крумова отбеляза, че жилищният сектор предоставя огромен потенциал за осъществяване на целите на енергийната ефективност – енергийна сигурност, намаляване на енергийната бедност, подобряване на здравословната среда за живеене на хората, намаляване на разходите за здравеопазване и др. Затова е необходимо изработването на устойчива програма за дългосрочно обновяване на всички жилищни сгради в страната. Тя обясни, че е необходимо изработването на икономически по-ефективни и по-иновативни начини за финансиране на енергийната ефективност, които да включват активното участие и партньорско отношение както на собствениците на сградите и жилищата, така и на бизнеса, предаде Фокус.

„След изпълнение на мерките за енергийна ефективност по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради разходите на домакинствата за отопление и електроенергия намаляват с 40 до 60%. При обновяването на жилищните сгради ще се търсят механизми за капитализация на тези положителни ефекти“, коментира още регионалният заместник-министър и припомни, че 44 хил. сгради у нас се нуждаят от обновяване.

По думите ѝ, до момента около 2000 от тях са обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и усилията са насочени към създаването на механизми, чрез които да бъдат обновени повече сгради.