Новата битка на Валери Симеонов - повече вода за десетки ВЕЦ-ове, но на каква цена?

Бившият вицепремиер Валери Симеонов поде поредната си, но този път далеч не шумна борба след тази срещу частните лотарийни игри. Далеч от микрофоните и насред водната криза в Перник, Симеонов и съпартийците му от НФС са внесли промени, засягащи електрическите централи - да се разреши водоползване в защитени зони, забранено от 10 години.

Става въпрос за бизнес за милиони, който в ущърб на европейското законодателство ще източва водни басейни. Националистите, начело с Валери Симеонов, предлагат любопитна кавалкада от законови изменения. Крайният резултат от тях - отпадане на регулации за водноелектрически централи, които може сериозно да вредят на околната среда. През последните години заради такива централи доказано се е стигало до екологични катастрофи. Спекулира се и за ролята им в безводието на различни места в страната.

На 5 декември миналата година Симеонов и компания входират в Народното събрание проект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрена енергия. Изменения във въпросния закон бяха предложени от правителството през август, 2019 година, и засягат дейността на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), контрола на съоръжения с повишена опасност и други ядрени въпроси, които изобщо не са свързани с водите и мини ВЕЦ-овете. В последния възможен срок обаче от НФСБ изглежда са решили да ползват ядрения закон като лимузина за други идеи.

Предложението гласи в проекта да бъдат включени разпоредби, засягащи два други закона - Закона за концесиите и Закона за водите. Мотивът е съвсем лаконичен: "Подобряване на съществуващата нормативна уредба". Използва се позната "врата" за скандални промени - предложения между първо и второ четене. В случая е още по-абсурден начин – труден за възприемане, но е такъв: Промяната е в Закона за водите, но се предлага да мине през преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за безопасно използване на ядрената и през ПЗР на Закона за концесиите.

Предлаганата промяна е следната:"Разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т.4 и т.5 от Закона за водите не се прилагат за водовземане, за което към 9 август 2010 е издадено съответно разрешително" при тогавашния ред на Закона за водите.

Въпросният чл. 118ж от Закона за водите, приет през 2010 година, установява кога не е позволено "водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия" - основен механизъм за регулиране на нароилите се през последното над едно десетилетие МВЕЦ-ове. Точка 4-та забранява производството на електроенергия от води в защитени зони - води за "отдих и водни спортове", или такива, определени за "опазване на местообитания и биологични видове". Точка 5-та от забраната препраща към "целите за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на водите". Те включват ограничение на замърсяване и зауствания, "предотвратяване на влошаването на състоянието" на всички повърхностни и подземни водни тела.

Накратко, визираната от Симеонов и депутатите му част от Закона за водите забранява производството на електроенергия, което би унищожило защитени видове или би застрашило "количеството и качеството на водите".

Експерти са алармирали, че басейновите дирекции често пренебрегват чл.118ж при издаването на разрешителни за водоползване на ВЕЦ-ове.  В много случаи ВЕЦ-овете у нас са застрашавали биосистемите в реките. В други може би са създавали рискове за водоснабдяването с питейни води или за напоителни нужди. Въпросният член от Закона за водите е основната законова рамка, при което използване на водни ресурси за производство на електроенергия може да се окаже непозволено, ако вреди на състоянието на самите водни ресурси.

Чл. 118ж е приет през 2010 година, когато много от водните централи вече функционират. В Закона за концесиите съществува вратчика, която гласи "разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация." Идеята на Симеонов и НФСБ е вратата да се отвори по-широко и в изключително любопитна посока. Вече ще са легални не само централите работили към 9 август 2010, независимо дали са застрашавали "защитени зони", а и такива, които са построени след това, но на базата на старо позволение. Предложено е и да не се прилага и т.5, която ограничава водовземането, застрашаващо "количеството и качеството на водата". Първоначално Симеонов и колегите му искаха промените да влязат в сила със задна дата - от 1 януари 2018 година.

Държавата е против

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не подкрепя внесеното от Симеонов и колегите му предложение. По техни данни става въпрос за 43 водноелектрически централи. Становището на ековедомството беше качено едва след като предложената промяна бе одобрена в Комисията за енергетика към Народното събрание на второ четене.

По информация от МОСВ в защитени зони от екологичната мрежа "Натура 2000" са изградени и въведени в експлоатация общо 164 водноелектрически централи. От тях 121 са въведени в експлоатация преди влизане в сила на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т.4 на Закона за водите /ЗВ/ (която забранява водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ) и за тях е в сила въведеното с §10 от ПЗР на Закона за концесиите (2017 г.). изключение. Тази разпоредба не се прилага за водовземане за ВЕЦ, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация.

Останалите 44 ВЕЦ, попадащи в защитени зони по „Натура 2000“, са изградени и въведени в експлоатация след 9 август 2010 г. ( в противоречие с разпоредбите на чл. 118ж, ал.1, т.4 от Закона за водите) и за тях не се прилага изключението, въведено с §10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите. Сред тези ВЕЦ няма държавни централи, се сочи в становището.

От МОСВ припомнят, че във връзка с изграждането и действието на изградени ВЕЦ върху реки са внесени множество жалби от НПО и е стартирана пилотна процедура от страна на ЕК относно разрешаването и експлоатацията на ВЕЦ в България. Пилотната процедура е спънка преди стартиране на наказателна процедура за нарушение на правото на ЕС.

"През март 2019 г е проведена пакетна среща с ЕК, в дневния ред на която бяха включени въпроси, свързани с пилотната процедура за ВЕЦ. След срещата по поставени от ЕК въпроси бе предоставена допълнителна информация на 10.05.2019 г по реда на чл.18а от ПМС № 85/2007 г за координация по въпросите на ЕС, като са отчетени предприетите от страната действия за регулиране на процеса на изграждане на ВЕЦ чрез различни законови механизми, включително отказ за продължаване на разрешителни и изменения на издадени разрешителни с въведени допълнителни условия за смекчаване на въздействието от изградените ВЕЦ. Все още няма информация за решението на ЕК по отношение на пилотната процедура за ВЕЦ", се допълва в становището на МОСВ.

Позиции

В интервю за Actualno.com председателят на Комисията по енергетика и депутат от ГЕРБ Валентин Николов съобщи, че по време на заседанието, проведено в четвъртък (30 януари), Валери Симеонов оттеглил предложението в 17-ти параграф – исканите промени да влязат в сила със задна дата – от 1 януари 2018 г. С другия параграф, по думите му, се дава възможност на малките ВЕЦ-ове, които са в защитени територии, да имат право на водоползване, защото те имат проблеми с басейновите дирекции.

"Тук има казус, защото те започнаха да съдят държавата заради това, че не им дава възможност да работят. Фактически Симеонов внася това предложение, за да могат да работят", посочи той.

Николов обясни, че одобрението в комисията, която ръководи, е заради нуждата от мощности за производство на ел. енергия и съобщи за полученото отрицателно становище на МОСВ. "Гледната точка на Комисията по енергетика е относно мощностите, нужни на системата, а пък в зала ще има вече политическо решение на всяка една от групите", заяви той.

По думите му, след като тези водни централи биват изградени към 2010 година, се променя законодателството, а вече изтича давността на лицензиите им и те имат голям проблем, защото са направили инвестиции, а те не могат да бъдат изплатени. Николов подчерта изрично, че промяната не е за нови, а за стари обекти.

По мнението на Димитър Куманов от сдружение "Риболовен клуб Балканка" обаче с тази промяна се предлага да разрешат водоползване на ВЕЦ-ове, които не са били построени към 2010 г., дори не са имали проекти.

"Представете си, че аз съм имал разрешително за водовземане, издадено преди 9 август 2010 г. Нищо не съм правил по него и сега решавам да го построя, но вече е забранено. Това е пълен абсурд. Тази история с малките ВЕЦ-ове, както са написали от МОСВ, има огромен риск за наказателна процедура по сега съществуващите, а не да строим още", категоричен е Куманов.

Според него, тези, които имат разрешение за водоползване, са огромен брой - около 500. Смята и, че не е вярна бройката, дадена от МОСВ - 44.

"Ще ви дам един пример. Река "Искър", която е почти изцяло в защитена зона от "Натура 2000", от Своге до вливането ѝ в Дунав в момента има над 15 действащи ВЕЦ-а. Обаче има издадени разрешителни за водовземане за още 20. Стават 35 броя и реката спира да тече, защото всяко задбаражно езеро в равното ще бъде дълго средно по 3 км и цялата река става езеро, бараж, езеро, бараж - поредица от смрадливи блата. Това е и огромен риск от наводнения, защото като дойде огромна вълна, ще отнесе всичко живо", казва Димитър Куманов.

По думите му, никой от притежаващите разрешение за водоползване не смята да съди България.

"Но като приказват, защо не вземат да се пробват?! Ако се пробват, на абсолютно всички им е ясно какво ще е решението на Европейския съд примерно, защото това решение ще важи тотално. Тоест, те биха поели огромен риск да съдят България. Ние (бел. ред. - сдружение "Балканка") ще съдим България за нарушение на Рамковата директива за водите, за директивата за хабитатите, за които вече имаме наказателна процедура от ЕК и част от основанието за нея са точно нашите жалби, за директивата за оценките за въздействие върху околната среда, където също имаме наказателна процедура и най-големите основания са точно по нашите жалби“, посочи той.

Междувременно от сдружение "Риболовен клуб Балканка" са изпратили до председателите на екологичната и енергийната комисия към НС остро възражение срещу предложението на Симеонов. Според тях за промяната не са представени никакви смислени мотиви, няма оценка на въздействието, нито е проведено обществено обсъждане. Налице е и прекрасно мотивирано отрицателно становище на МОСВ, а е абсурдно, че то не е предвидено да се разглежда от Комисията по околна среда и водите.

"В период на брутална криза за вода навсякъде в страната, при доказана незаконосъобразност на всички малки ВЕЦ-ове, построени след 2000 г. у нас /със само две изключения/ и при доказано непрестанно пресушаване на реките от същите тия ВЕЦ-ове в нарушение на ЗВ, ние намираме процесното предложение за подигравка, а подходът за неговото внасяне - тайно, по терлъци, без никой да разбере - за недостоен. Нещо повече - цели се възстановяване на възможността още прекалено много такива ВЕЦ-ове да могат да се изграждат в защитени зони от мрежата "Натура 2000", при наличие на пилотна процедура на ГД "Околна среда" на ЕК, която ще прерасне в наказателна неминуемо, заради нарушения на няколко директиви на ЕС от досега изградените малки изчадия, както правилно са посочили от МОСВ в отрицателното си становище", се казва в писмото.

Многократните опити на Actualno.com да се свърже за коментар по телефона с трима от вносителите на законопроекта - Валери Симеонов, Христиан Митев и Борис Ячев, досега не са се увенчали с успех. Единствено г-н Ячев ни препрати към г-н Симеонов като основен двигател на промените.

Според сдружение „Балканка“ инвеститорите, които са искали да построят тия ВЕЦ-ове, са имали прекрасната възможност да го направят в периода от август 2010 г. до 2015 г., когато в чл.118ж, във връзка с чл.119а, алинея 1, точка 5 към забраните за обявени защитени зони се добавя и забрана за защитени зони, които са определени като такива.

Дотогава е нямало нито една защитена територия по директивата за местообитанията, която да е била обявена със заповед на министъра на околната среда и водите. Тоест, забраната на практика не е действала до 2015 г. И същите инвеститори, които цели 5 години не са си мръднали пръста, сега се правят на невинни жертви.

От сдружението даже питат със сарказъм дали няма да е по-добре да се построят водно-електрическите централи с държавни пари, та да не се мъчат инвеститорите им.

Автори: Тома С. Авджийски и екип на Actualno.com