Откраднаха частица от мощите на Св. Йоан Кръстител

Според владиката Господ вижда всичко и няма значение кога е било извършено престъплението.

Кражбата от църква, особено на свети предмети като мощи, е равносилна на духовна смърт. Това каза за „Фокус” енорийският свещеник отец Йоан Петров. Според него най-добре е крадецът да поправи стореното като върне в храма открадната частица от костите на Йоан Кръстител. Заради кражбата на светинята можело да пострада не само крадецът, но и целият му род. Проклятието, което тегнело над подобни хора, не се състояло в някакви магически ритуали, както биха си помислили повечето, а в лишаването от Божията благодат и благословия, подчерта свещеникът. Според него ако мощите не бъдат върнати на църквата, в Сливен може да се очакват редица знамения, говорещи за гнева на Създателя.

Отец Йоан изказа и лично мнение, че трусът, разлюлял Сливен на 30 март през нощта, е част от тези знамения. Може би точно тогава крадецът е започнал да извършва светотатството. Според свещеника мощите ще бъдат лишени от чудотворната си сила за крадеца, те няма нито да лекуват, нито да помагат, защото са придобити с грях. Още по-голям грях пък било, ако те са взети с цел продажба.

„Кражбата на мощи е грях, защото тези хора са принадлежали на Църквата, на Църквата не като сграда, а на Църквата като мировозрение и вяра. Подобни светини принадлежат на всички хора, именно затова, присвояването им, с каквато и да било цел, е сериозно провинение. Крадецът лишава от частица от вярата не само духовенството, но и всички вярващи, лишава ги от възможността да се докоснат до благодатта. Затова най-добре е този, който го е сторил да се покае и да върне костицата от мощите на Свети Йоан Кръстител в храма. И ще му бъде простено”, подчерта отец Йоан.

Днес за кражбата, извършена по данни на Митрополията на едно от шестте късчета от останките на Свети Йоан Кръстител, е била уведомена официално и полицията. Дотогава се е водило вътрешно разследване кога и как е изчезнала светинята. Според митрополит Иоаникий кражбата е станала на 2 април - същия ден, когато мощите е трябвало да бъдат върнати в Созопол. Печатът на мощехранителницата обаче бил счупен ден по-рано.

Заради кражбата на частица от мощите на свети Йоан Кръстител жителите на Созопол настояват те никога повече да не се изнасят от града. В момента реликварият се намира в местната църква "Св. Георги". Според Жана Попова, която работи от 33 години в храма, много българи и чужденци посещават Созопол, за да се поклонят пред мощите на светеца.

Кражбата е била извършена от катедралния храм "Свети Димитър" в Сливен. Мощите бяха донесени от Созопол за поклонение на православните християни в периода от 29 март до 2 април.

Според отец Силвестър от Сливен, кражбата е станала два дни преди мощите да се върнат в Созопол. Преди обаче да изчезне една от свещените костици, той е получил информация от свой колега, че е бил счупен печатът на мощехранителницата, на което обаче не било обърнато нужното внимание. Официална информация от полицията за случая няма. Свещеници се съмняват, че тя ще бъде разкрита.

Светинята бе открита в началото на месец август 2010 година на остров ”Св. Иван” край Созопол. Тогава археолози с ръководител проф. д-р Казимир Попконстантинов, проучвайки древния манастир ”Св. Йоан Предтеча” от края на ІV и началото на V век, откриха мраморна мощехранителница с размери 18/14 см, в която се покояха св. Мощи /един зъб, частица от челюст и частица от ръка/. Проф. Попконстантинов по категоричен начин доказа, че това са мощи на св. Йоан Кръстител. Твърденията му се основават на надписа на гръцки, който гласи: ”Господи, помагай на твоя раб Тома, който пренесе на 24 юни…………………” по нататък надписът не се чете. Тъй като е упомената датата 24 юни, когато Църквата празнува рождението на св. Йоан Предтеча и разчетеното име Йоан, професорът е категоричен, че това са мощи на Кръстителя Господен.

На 5 август светите мощи бяха тържествено пренесени от историческия музей в Созопол и положени в храм ”Св. Георги” в града. След реставрацията на храм „Св.Св. Кирил и Методий” мощите бяха пренесени там, където се намират и сега.

Редактор: Ивайло Кючуков