Националният исторически музей започна тазгодишния археологически сезон с проучване на късноримски обект в южните части на Троян.
Още: Почина известен български актьор
Още: Русия атакува не Украйна, а идеята за свободна Европа (ВИДЕО)
Обектът е открит случайно през есента на 2011 година, като големи иманярски изкопи и опасността той да бъде окончателно разрушен, са поводите през пролетта на 2012 г. да се проведат спасителни археологически проучвания в м. "Шамака", под ръководството на доц. д-р Иван Христов.
Късноантичната кула е разположена в най-крайния северозападен ъгъл на платовидното възвишение Шамака – южно от крайпътната станция Ад радицес /от лат. "в полите на планината"/. Мястото е изключително стратегическо, тъй като наблизо минава античен път за Филипополис /Пловдив/ и е имало контрола на стар римски мост, пресичащ днешната река Кнежа. Видимостта от кулата към околните древни обекти е била на места повече от 5 км.
Новопроучената кула е с вътрешни размери: изток - запад - 11,18 м; север - юг – 8, 30 м. Ориентирана е по световните посоки.
Още: Законно ли е да ви взимат 800 лева за 12 км пътна помощ? Проверката приключи
Още: Граната в реката: Унищожиха невзривен боеприпас
Вътрешното лице на кулата е измазано с хоросан, като при оформянето на фугите на камъните са вдълбани причудливи линии от пръстите на майсторите. Входът на кулата е от юг. Кулата е била на два етажа, с височина до 10 метра, като е притежавала стабилна покривна конструкция. Използвани са били масивни греди с дебелина до 0,20 м, гвоздеи и керемиди /имбреци /.
При разкопките са открити множество фрагменти от строителна керамика / тухли и керемиди /, животински кости и редки накити, сребърни и бронзови монети. Кулата може да бъде интерпретирана като burgus. С това понятие се обозначават най-малките самостоятелни укрепления, изпълняващи полицейски и наблюдателни функции на възлови крайпътни места в Римската империя. Възможни са и други определения като turis и munitio, но по същество те не променят смисъла на новооткрития обект в северното подножие на Троянския проход.
Още: "Време е България да застане до своите свободни журналисти": АЕЖ с призиви и тревожни данни
Още: Собствената марка „Брей!“ на Kaufland е големият победител в конкурса „Избран продукт на годината“
Като паралел на кулата в днешните български земи могат да бъдат посочени три кули по трасето на римския път за Филипополис в отсечката Состра /с. Ломец, Троянско/ – Суб радицес/ с. Христо Даново, Карловско /проучени от Иван Христов/ и особено обектът до с. Помощник, община Гълъбово, проучен от доц. д-р Венци Динчев /НАИМ при БАН /. Други паралели на кулата от Шамака са и отбранителните постройки по границата на римската империя при р. Рейн и Британия. Близка по размери и форма е наблюдателната кула Qasr Abu Rukba в римската провинция Арабия.
Обслужването на стражевите кули се извършвало от едно отделение contubernium, състоящо се от 8 войници. Вероятно в близост до кулата са били разположени и жилищните сгради, обслужващи укреплението, но е възможно да са били разрушени при построяването на санаториум в м. "Шамака".
Описаната кула е късноантичният наследник на Ад радицес и по всяка вероятност мястото е запазило името на станцията.
Още: България се прощава с оперния певец Богомил Спиров на 4 май
Националният исторически музей е научната организация в България, проучила най-много самостоятелни отбранителни съоръжения от посочения тип и заслуга за това има д-р Христов, специалист в проучването на планински археологически обекти.
В средата на юни НИМ започва, под ръководството на доц. Иван Христов, археологически разкопки на ранновизантийската крепост на нос Акин до гр. Черноморец. Експедицията е част от научната програма "Виа Понтика" за проучване на атрактивни археологически обекти по Южното Черноморие, които ще допринесат за развитието на културния туризъм в Югоизточна България.
Редактор: Иво Георгиев
