Свидетели сме на климатичните промени, на целогодишното повишаване на температурите, което води до по-чести суши и недостиг на водни ресурси. Това поставя под въпрос достъпа до безопасна и чиста вода – приоритет на ООН, описан в целите за устойчиво развитие и в Европейските директиви за водите. Оказва се, че периодичната липса на течаща вода може да доведе до разпространението на опасни бактерии.
Разговорът ни с инженер-химик Весела Стефанова, старши мениджър "Лабораторен изпитвателен комплекс" в „Софийска вода“ част от групата на „Веолия“ в България, започва с непознатата за широката аудитория бактерия легионела.
Какво представлява бактерията легионела, къде се разпространява и заплаха ли е за общественото здраве?
Историята на легионелата е драматична и започва през юли 1976 г. във Филаделфия, САЩ. По време на конвенция на Американския легион от 4400 участници 221 се разболяват и 34 умират от тежка форма на пневмония. Това предизвиква мащабно епидемиологично разследване от Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC). След месеци интензивна работа, през януари 1977 г., д-р Джоузеф Макдейд идентифицира причинителя - дотогава неизвестна бактерия, наречена Legionella pneumophila. Установява се, че тя се е размножавала в климатичната система на хотела и се е разпространявала чрез аерозоли. След това откритие са установени множество предишни епидемии, причинени от нея, включително загадъчната епидемия в здравния отдел на Понтиак, Мичиган през 1968 г., станала известна като Понтиакска треска. През следващите години са открити над 50 различни вида от бактерията.
Легионелата е широко разпространена в природата, особено в топли води и влажна среда. Днес знаем, че тя може да причини две форми на заболяване: тежката легионерска болест (пневмония) и по-леката Понтиакска треска. Случаят от 1976 г. довежда до значителни промени в проектирането и поддръжката на водни и климатични системи, както и до създаването на строги протоколи за превенция на легионелозата в сгради и здравни заведения.
В България през 1981 г. проф. Томов и екип от учени изолират за първи път в Европа легионели от термални минерални извори край гр. Велинград, България (Bornstein et al. Lyon Medical, 1982). През 80-те години на миналия век са описани и първите случаи на легионерска болест в България.
Къде се разпространява легионелата и при какви условия?
Бактерията може да се открие в ниски концентрации във всяка обществена водоснабдителна система. Тя представлява риск за здравето, само когато се развива в топла застояла вода и водата се разпръсква под формата на аерозоли – това са малки капчици вода и въздух. Заразяването на човек с легионерска болест обикновено става чрез вдишване на тези аерозоли, които са замърсени с бактерията. Легионелата обикновено не представлява риск за здравето, ако човек пие водата.
Различни са местата, на които може да се развие легионела. Обичайано би могла да се срещне в охлаждащи кули, изпарителни кондензори и течни охладители, локални системи за топла вода с водни нагреватели, които работят при температура по- ниска от 600С и доставят вода до потребителя под 5000С . Благоприятни за нея условия предоставят централизираните системи за топла вода, недобре поддържани овлажнители и декоративни фонтани, минерални бани и спа-процедури, топли извори, респираторно – терапевтично оборудване. Среща се и в зъболекарски водни линии, които поддържат температура над 200С и понякога около 370С за комфорт на пациентите, а може да се открие и в други системи като застояла вода в пожарогасителни системи и пластмасово оборудване за разпръскване .
А условията при които се развива бактерията легионела, са температура на водата между 20 и 45 °C, застояла или бавно течаща вода, наличие на биофилм, наслояване, седименти, утайки, ръжда или други органични вещества. Също така при нарушени водопроводни материали, например гумени уплътнители, които могат да предоставят хранителни вещества, улесняващи бактериалното развитие.
Как е възможно да се заразим с легионела?
До момента са идентифицирани над 60 вида легионела (Legionella species), от които около 20 вида са свързани със заболявания при хората. Най-важният и най-често срещаният патогенен вид е Legionella pneumophila, който причинява приблизително 90% от всички случаи на легионелоза. Legionella pneumophila има 16 серогрупи, като серогрупа 1 е отговорна за около 84% от случаите на легионелоза в света.
Легионелозата е остра бактериална инфекция с аерогенен механизъм на предаване, т. е. чрез вдишване на воден аерозол и повсеместно разпространение.
Протича в две основни форми, които се различават по своята клинико-епидемиологична характеристика. Едната е легионерска болест, която е с тежко протичаща пневмония и води до летален изход при 10 - 20% от заразените. Другата е Понтиакска треска - остро самоограничаващо се грипоподобно заболяване, без пневмония.
Важно е отново да отбележим, че тази бактерия естествено присъства и е широко разпространена в околната среда - водата и тинята на природни водоизточници като реки, езера и други водоеми, където се размножават при температура 20 - 45 °C. В солената вода няма легионела. Бактерията има склонност да расте в биофилми както по повърхността на езера, реки, потоци, така и в накипи и отлагания, образуващи се във водопроводните системи, но не се предава от човек на човек.
Легионелните бактерии достигат до човека чрез вдишване на аерозоли, спрейове или други микроскопични капчици вода при пиене, преглъщане, гаргара, както и по време на дихателна терапия.
Какви са препоръките за превенция на нежелани за здравето реакции?
Рисковете за контакт с легионела обикновено се контролират чрез мерки, които предотвратяват размножаването на бактерии в системата, и чрез намаляване на контакта с водни частици и аерозоли. Предпазните мерки са правилно проектиране на водопроводните системи, контролиране на отделянето на водни частици, избягване на температура на водата между 20 и 45°C, както и на застояла вода, която може да насърчи развитието на биофилм. Трябва да се избягват и материали, които съдържат бактерии и други микроорганизми или предоставят хранителни вещества за развитие на микроби, както и да се поддържа чистота на системата и на водата в нея и редовна поддръжка на филтри и аератори.
В местата за настаняване, в хотелите климатичната система трябва да работи в непрекъснат режим, а при сезонните обекти преди началото на сезона съоръженията на климатичната инсталация се почистват и дезинфекцират. След закриване на активния сезон системата отново се почиства и подлага на дезинфекция, след което се източва и запечатва с десикант - това е препарат, поглъщащ влагата, за да се намали до минимум ефектът от корозията. За профилактиката на легионелозите в плувни басейни се препоръчва концентрацията на остатъчния активен хлор във водата да бъде 0,5 до 0,6 mg/l.
Мониторира ли се питейната вода за легионела у нас?
Според българското и европейското законодателство бактерията легионела се мониторира задължително в т.н. приоритетни обекти като болници и други лечебни заведения, детски градини и училища, хотели. Отговорност за мониторинга имат собствениците или управителите на обектите и се определя от оценката на риска за разпространението на бактерията във вътрешната водопреносна система.
В България задължително се прилагат превантивните мерки, които вече споменах и които са посочени в методичното указание на РЗИ, с оглед на предотвратяването и елиминирането на евентуални епидемични взривове от легионела. Пробите за бактерията във вътрешните разпределителни системи се вземат отново съгласно указанието на РЗИ по точно определен начин.
Допустимите стойности за наличието на легионела са < 1000 CFU/l колонообразуващи единици в един литър.
Как да се предпазим у дома?
Ако сте отсъствали повече от 5-6 дни от вкъщи, пуснете водата от крановете да тече поне десетина минути, като през това време не сте в помещението. Това се отнася и за бойлера.
Най-важен обаче е контролът в хотелите и другите обществени сгради. Студената вода трябва да е студена, под 20 градуса, а топлата – гореща, над 50-60 °C.
Редовно да се почистват душове, смесители, тръби, охладителни кули, водонагреватели за котлен камък, където се размножават бактериите.
И, разбира се, периодично да се прави микробиологично изследване на водата за наличието на опасните бактерии. Това може да се случи чрез запитване във всяка акредитирана лаборатория, включително и в тази на „Софийска вода“.
