В днешното издание на "Видимо и невидимо: Абордаж" Васил Данов и поетът и преводач Марин Георгиев си припомнят личността и поезията на Николай Кънчев – автор, оставил трайна следа в българската модерна литература със своето необикновено мислене и дълбок поетически изказ. Повод за разговора е наскоро излъченият отново телевизионен филм „Написаното с перо от ангел е завинаги“, с участието на Марин Георгиев, който припомня за непреходното творчество и за уникалната личност на поета Николай Кънчев.
Като личен приятел на Николай Кънчев, гостът разказва за живота и творческия път на поета, за лични му и духовни борби, за стремежа му към нещо отвъд видимото – извън социалните и политическите рамки – както и неговият необичаен стил, който често остава неразбран и пренебрегван от официалните културни среди.
Според Георгиев, Николай Кънчев е „единственият осъществен модернист“ в българската поезия. Той е автор, който успява да вложи дълбок смисъл, метафизично измерение и дистанцирана естетика в стиховете си, отвъд тогавашните клишета. Това според него го прави не просто добър поет, а изключително явление. „Той за мен е много голям поет и измерването един поет дали е голям или малък започва, когато той не участва физически в решаването на този въпрос, а остава само текстът.“ Още: Нациите и национализмите на Балканите (ВИДЕО)
Марин Георгиев споделя и за първата си среща с поезията на Кънчев като ученик. Книгата „Присъствие“ издадена през 1965 г. го пренасочва от гражданската, риторична поезия на онова време към едно съвсем различно поетическо пространство. Влиянието на Кънчев и Иван Цанев определят неговото собствено развитие като поет. Именно тази ранна връзка го кара по-късно да защитава и подкрепя Кънчев, дори и когато властта открито го блокира.
По времето на социализма властта е изключително подозрителна към всяка проява на различност – стреми се към нивелиране, уеднаквяване, защото индивидуалното, нестандартното я дразни и плаши. Поетите, които не следват „линията на партията“, биват игнорирани, маргинализирани или направо блокирани. Такъв е и случаят с Кънчев – макар да започва с признание, по-късно е почти напълно заглушен от литературния официоз. Творчеството му, което все повече се насочва към медитативното и философското, става неудобно. Заради тази различност той остава встрани от светлината на прожекторите, макар поезията му да остава ярка и до днес.
Марин Георгиев подчертава, че именно чрез солидарност – сред кръг от близки писатели и интелектуалци – гласът на Кънчев оцелява. Властта не успява напълно да го заглуши. Творчеството му се оказва свидетелство за това какво значи да останеш верен на себе си – дори когато това носи самота, отхвърляне и мълчание. Още: Спомен за Аспарух Лешников (ВИДЕО)
Според госта дори и в днешно време съществуват две български литератури – официалната, която функционира в рамките на старите идеологически клишета, и неофициалната, подривна, маргинализирана, но по-жива и търсеща, каквато е поезията на Николай Кънчев.
Гледайте разговора на Васил Данов и Марин Георгиев във видеото.
