В този епизод на „Видимо и невидимо: Балканите“ историкът Евлоги Станчев разглежда сложната и често погрешно разбирана тема за нацията и национализма. Той проследява развитието ѝ през вековете, показвайки, че въпреки че на пръв поглед изглеждат ясни и интуитивни, тези понятия всъщност са многослойни, натоварени с исторически значения и често използвани за политически цели, включително манипулации и насаждане на разделение.
Какво всъщност е нацията? А народ? Етнос? Политическа общност? Отговорът не е нито прост, нито еднозначен. Историкът отхвърля романтичните митове за "вечни" нации, просъществували от античността до днес. Нацията е по-скоро продукт на модерността – явление, оформено в епохата на Просвещението, индустриализацията и националноосвободителните революции.
Д-р Евлоги Станчев обяснява, че нацията не е биологично или етнически дадено явление, а резултат от съзнателен избор, споделени символи, културна памет и усещане за принадлежност. Той прави разграничение между два основни типа нации – гражданската, при която хората се обединяват около общи ценности, институции и идеали (какъвто е примерът с Франция), и етническата, при която нацията се основава на произход, език и кръвна връзка (типична за Германия). На Балканите, подчертава той, доминира етническият модел, което често води до напрежение и конфликти. Още: Спомен за Аспарух Лешников (ВИДЕО)
В тази връзка д-р Станчев се позовава и на френския философ Ернест Ренан, според когото нацията е „всекидневен плебисцит“ – т.е. тя съществува не като фиксирана даденост, а благодарение на постоянния избор на своите граждани да бъдат заедно, да споделят едно минало и да имат обща воля за бъдеще. Това разбиране поставя акцент върху личната и колективна отговорност за поддържането и развитието на нацията.
Историческият преглед проследява как по време на Османската империя религията е основният белег на идентичност – хората са се делели не по народност, а по вяра. С появата на модерната епоха и идеите за национално самоопределение, това се променя. Гръцкото, сръбското и българското националноосвободително движение започват да изграждат национални държави, но заедно с това се появяват и териториални амбиции, конфликти, които кулминират в Балканските войни.
Македония е класически пример за сблъсък на национализми – българският, сръбският и гръцкият едновременно предявяват претенции към нея. Всяка от страните се стреми да затвърди присъствието си чрез изграждане на училища, църкви и културни институции, като често прибягва и до насилие. Така национализмът престава да бъде само идеологическа концепция и се превръща в реална политическа сила – той движи създаването на армии, организирането на въстания и дори започването на войни.
Евлоги Станчев прави паралел със съвременността, като отправя критики към днешните политици и партии, които използват патриотизма като прикритие за прокарване на антиевропейски и проруски идеи. Той предупреждава за риска националното достойнство да бъде заменено с кухи лозунги, а Европа – представена като враг на родината. Така се изкривява истинският смисъл на патриотизма и се създават изкуствени разделения, които обслужват чужди интереси. Още: Димитър Стоянов: Ако Тръмп си мисли, че владее изкуството на сделката, то руснаците владеят изкуството на лъжата (ВИДЕО)
Необходим е нов национализъм – не основан на омраза и носталгия, а на културна памет, обществено участие и визия за бъдещето. Да бъдеш патриот в 21 век означава да изградиш общество, което уважава своето многообразие и се стреми към напредък, а не изолация. Да помниш, но и да мислиш. Да се учиш от грешките, за да не ги повтаряш.
Целия епизод гледайте във видео.
