Парадът за Деня на победата, който традиционно се отбелязва на 9 май всяка година е събитието в Русия, което концентрира най-много военна техника, присъствието политически лидери - руски и чуждестранни, представители на ветераните и младото поколение, но най-вече емоции, свързани с чувството за победата над нацизма, което през годините премина в чувство за превъзходство и безнаказаност. Парадът на 9 май бе събитие напомнящо мощта на руската армия, саможертвата на всеки един войник, но и трибуна, от която чуждестранните гости демонстрираха уважението си към страната, дала най-много жертви във Втората световна война. Но днес вече всичко е различно и не е останало нищо от посланието за мир чрез спомена колко ужасно нещо е войната и как не трябва да допускаме нов синдром на "националсоциализъм", който да застене пред най-важното: правото на всеки човек да живее добре, без да вреди на другите.
От страх Русия пренебрегва ветераните си - отменят шествието на "Безсмъртния полк" на 9 май
Историята
Първият парад на победата на Червения площад в Москва се провежда на 24 юни 1945 г. Командва го маршалът на Съветския съюз Константин Рокосовски, а парадът е приет от заместник-върховния главнокомандващ маршал на Съветския съюз Георгий Жуков. За участието в парада са сформирани дванадесет обединени полка (10 от всички фронтове, действащи в края на войната, плюс по един от Военноморските сили и Народния комисариат на отбраната). Всеки полк се състои от над хиляда най-изтъкнати войници, включително герои на Съветския съюз и носители на Орден на Славата. Командирите на фронтовете и армиите маршируват пред полковете.
Парадът на 9 май 1953 г.
През 1995 г. в Русия е приет е федералният закон „За увековечаване на Победата на съветския народ във Великата отечествена война 1941-1945 г.“ Според документа, военни паради с оръжие и военна техника, както и с копия на Знамето на Победата, започват да се провеждат ежегодно на 9 май в Москва, градовете-герои и градовете, в които се намират щабовете на военни окръзи, флоти, общовойсковите армии и Каспийската флотилия. През 2000 г. ветераните маршируват в парада за последен път. През 2005 г., по случай 60-годишнината от Деня на Победата, те преминават през площада в 130 превозни средства, стилизирани да наподобяват камиони ГАЗ-АА (камиони с товароносимост един и половина тона) от 40-те години на миналия век. През 2005 г. е взето решение за оборудване на специални трибуни за ветерани на Червения площад. Бивши войници от Вермахта присъстват на парада в чест на 60-годишнината от Деня на Победата като гости на германската делегация, водена от германския канцлер Герхард Шрьодер.
Русия пусна списък какво ще удря в Киев заради парада в Москва и кои ще са гости на Путин (ВИДЕО)
Гостите през 1995 г.
Разпадането на Съветския съюз и демократичната трансформация в Русия дават на света надежда за изграждане на продуктивни отношения с Кремъл. Това се отразява в безпрецедентния брой чуждестранни лидери, присъствали на парада през 1995 г. В сравнение с делегациите от предишни години, списъкът е наистина впечатляващ: над петдесет чуждестранни лидери, както и шестима ръководители на международни асоциации и организации. Сред тях са президентът на САЩ Бил Клинтън, британският премиер Джон Мейджър, канадският премиер Жан Кретиен, френският президент Франсоа Митеран, китайският президент Дзян Дзъмин и други. Списъкът с лидери, приели поканата, не се ограничава до бивши съюзници от Антихитлеристката коалиция.
Германският канцлер Хелмут Кол е специален гост на събитието. Генералният секретар на ООН Бутрос Гали и генералният секретар на НАТО Хавиер Солана също посетиха Москва. Списъкът с гости включваше и държавните глави на ОНД, както и президентите на държави, които по-късно ще напуснат Общността на нациите – Грузия и Украйна. Не всички лидери на постсъветските държави обаче приемат поканата. Например, президентите на Естония и Литва отказват да посетят Москва.
2005-2009: Европейски лидери в Москва
Десет години по-късно, наследникът на Клинтън, президентът Джордж У. Буш, също приема покана да присъства на тържествата, които се превръщат в едно от най-впечатляващите чествания на Деня на победата по отношение на броя на чуждестранните гости. През 2005 г. приблизително 50 световни лидери наблюдават парада на Червения площад. Последният път, когато трибуната на Червения площад посреща елита на световната дипломация и управление в такъв мащаб е именно през 2005 г. Тогава на тържествата присъстват:
- Бившият крал на Румъния Михаил I
- Президентът на САЩ Джордж У. Буш
- Германският канцлер Герхард Шрьодер
- Френският президент Жак Ширак
- Японският премиер Джуничиро Коидзуми
- Китайският президент Ху Дзинтао
- Южнокорейският президент Ро Му Хюн
- Индийският премиер Манмохан Сингх
- Италианският премиер Силвио Берлускони
- Президентът на Сърбия и Черна гора Светозар Марович
- Вицепремиерът на Великобритания Джон Прескът
- Латвийският президент Вике-Фрайберга
Сред гостите са и висши международни представители като председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, Генералният секретар на ООН Кофи Анан, Генералният директор на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура, бившите президенти на Полша и Кипър генерал Войчех Ярузелски и Главкос Клеридес. Редица лидери пристигнаха в Москва с група ветерани от Втората световна война, включително лидерите на Германия и Италия, чиито войници са се сражавали срещу СССР и неговите съюзници.
Повечето лидери на постсъветското пространство също приеха поканата, с изключение на лидерите на Естония, Литва, Беларус (Александър Лукашенко избра да бъде домакин на парада в Минск) и Грузия (Михаил Саакашвили заяви, че „в ситуация, в която няма решение на въпроса за изтеглянето на руски военни бази от грузинска територия“, е „трудно“ да се обсъжда посещението му в Москва). Впоследствие грузинските лидери така и не се появиха на паради, най-вече поради Руско-грузинската война от 2008 г. Същата година, няколко месеца преди избухването на военните действия, бронирана техника се завърна на парадите на Червения площад за първи път от 17 години.
И все пак още тогава имаше отказали поканата на руския диктатор Владимир Путин, а именно: президентът на Естония Арнолд Рюютел, президентът на Литва Валдас Адамкус и президентът на Грузия Михаил Саакашвили. Британският премиер Тони Блеър не присъства на парада, а като причина посочи своя изключително натоварен график.
2010-2014 Ентусиазмът намалява
На парада през 2010 г. присъстваха наполовина по-малко чуждестранни лидери в сравнение с предишната годишнина. Най-забележителното посещение на европейски лидери беше това на германския канцлер Ангела Меркел, но други не присъстваха. Италианският премиер Силвио Берлускони и френският президент Никола Саркози посочиха като причина световната финансова криза, докато британският премиер Гордън Браун - поражението на Лейбъристката партия във Великобритания. Президентът на САЩ също отказа да присъства: Барак Обама трябваше да получи почетна докторска степен от университета Хамптън.
В крайна сметка Вашингтон и Лондон бяха представени на парада в Москва от своите посланици: Джон Байърли от САЩ и Ан Прингъл от Великобритания. Както съобщи The Guardian, Обама и Браун първоначално са предложили по-високопоставени гости – съответно вицепрезидента на САЩ Джо Байдън и принц Чарлз. Според изданието кандидатурите им са били отхвърлени: в случая с Джо Байдън, Владимир Путин е изразил недоволството си от тесните връзки на настоящия президент на САЩ с грузинския лидер Михаил Саакашвили. В случая с принца на Уелс, може би е било недоволството на Кремъл от отказа на Великобритания да екстрадира руския олигарх Борис Березовски.
Още: Лично от Вучич за Путин: Писмо от Сърбия ще бъде предадено на Кремъл (СНИМКА)
Вместо Михаил Саакашвили, Владимир Путин покани на парада лидерите на сепаратистките територии на Грузия – Абхазия и Южна Осетия. По време на парада тези територии бяха признати само от Русия, Венецуела, Никарагуа, Науру и Сирия. Лидерите на балтийските държави обаче, които преди това отказаха поканата на Кремъл, въпреки това дойдоха в Русия през 2010 г. Освен латвийския президент Валдис Затлерс, на парада присъства и естонският президент Тоомас Илвес, който заяви, че е дошъл в Москва „заедно с други европейски страни, за да почете всички жертви на тази война“.
Анексирането на Крим през 2014 г.
На 18 март 2014 г. Русия анексира Крим. Анексирането бе предшествано от военна намеса на Руската федерация в Крим, която стана като отговор на Майдана и отхвърлянето на много удобния за Кремъл украински президент Виктор Янукович, който избяга в Русия. През същата година руският диктатор Владимир Путин изразява намерението си да участва във военния парад по случай Деня на победата 9-и май в Крим. Това предизвиква недоволството на тогавашния канцлер на Германия Ангела Меркел, която коментира пред АФП: "Смятам, че е жалко такъв ден да бъде използван в подобен контекст на напрежение, за да се организира парад".
Меркел се ядоса на Путин за плановете му да празнува 9-и май в Крим
През 2013 и 2014 г. Парадът на 9 май не е уважен от нито един чуждестранен западен лидер. Репортажите на руските медии удобно не отразяват този аспект от празника и наблягат на представянето на войските и присъствието на руските политици и военни на трибуната на Червения площад.
От парад към резил
След анексирането на Крим през 2014 г. броят на чуждестранните лидери, посещаващи Москва, леко намаля, но съставът на гостите се промени драстично. Нито един западен лидер не прие поканата на Кремъл. От европейските страни само представители на няколко балкански държави се съгласиха да дойдат в Москва. Обединеното кралство предпазливо заяви, че ще разгледа "въпроса за нашия представител в светлината на нашите дискусии с Русия и нашите опасения относно нейните действия", докато няколко други европейски страни – Полша, Словакия, Финландия и Швеция – директно посочиха руската агресия в Украйна като причина за отказа си.
Къде в Русия официално няма да има парад на победата за 9 май: Карта
"Няма и не може да има участие на украински представители на събития в Москва, предвид агресията на Русия срещу Украйна", коментира тогава говорителят на украинското министерство на външните работи Евгений Перебийнис.
Парадът през 2015 г. окончателно затвърди промените в списъка с гости. Китай и Индия вече бяха посочени като най-влиятелните сили сред тях. Вместо европейски държави броят на азиатските и близкоизточните страни се увеличи – Монголия, Зимбабве, Куба, Виетнам, Южна Африка и други. Само страните от ОНД останаха традиционни участници: през 2015 г. единствените изключения бяха отмяната на посещението в Москва на узбекския президент Ислам Каримов и беларуския президент Александър Лукашенко, които отново посочиха необходимостта от домакинство на парада в Минск.
Русия: Отказът на поканата за Парада на победата е обида за войниците
Чуждестранните военни, чието присъствие на Червения площад беше един от най-забележимите елементи на предишния юбилеен парад, бяха представени през 2015 г. от подразделения от Азербайджан, Армения, Китай и Индия. Вече дори и не ставаше дума за представителство на военното присъствие от страните членки на НАТО.
Промяна в реториката
Реториката също се промени. Докато в речите си по случай 55-ата, 60-ата и 65-ата годишнина от Деня на победата Владимир Путин и Дмитрий Медведев наблягаха на теми за историческата памет, героизма и траура за загиналите, речите им през 2015 г. бяха на по-политизирани теми.
Полско издание: Путин може умишлено да провокира Украйна да удари Москва на 9 май
"...през последните десетилетия основните принципи на международното сътрудничество все повече се игнорират [...]", заяви Владимир Путин по време на парада през 2015 г. "Видяхме опити за създаване на еднополюсен свят и виждаме нарастващия импулс на мисленето на блокове на силите. Всичко това подкопава устойчивостта на глобалното развитие. И нашата обща цел трябва да бъде да развием система за равна сигурност за всички държави. Система, адекватна на съвременните заплахи, изградена на регионална и глобална, необвързана основа. Само тогава ще осигурим мир и спокойствие на планетата".
"Докъде се докарахме, искаме от нацистите да ни позволят да проведем парад!"
Чуждестранното присъствие на последвалите паради беше изключително скромно. През 2016 г. само президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев присъства на Деня на победата в Москва. През 2017 г. това беше молдовският лидер Игор Додон, а на следващата година - сръбският президент Александър Вучич и израелският премиер Бенямин Нетаняху. През 2019 г. Нурсултан Назарбаев, който вече се беше оттеглил от поста лидер на Казахстан, присъства на парада.
2020-2022: Пандемия и война в Украйна
Специална военна операция срещу руснаците: Моментът, в който схемата на Путин се преобърна
Честванията на 75-ия Ден на победата имаха най-малък брой чуждестранни лидери в сравнение с други юбилейни паради. Този път присъстваха не повече от седем високопоставени лица: лидерите на Беларус, Казахстан, Киргизстан, Сърбия, Молдова, Узбекистан, Таджикистан (както и непризнатите републики Абхазия и Южна Осетия). Други страни, които приеха покани (като Египет, Чехия, Индия, Алжир, Мианмар и други), бяха представени от посланици, министри на отбраната и други високопоставени служители.
Малкият брой чуждестранни гости се дължеше отчасти и на пандемията от COVID-19. Московските власти обявиха отмяната на събитията на 9 май, позовавайки се на пандемията, но не успяха да отменят парада изцяло, въпреки тревожния брой случаи. За нова дата беше избрана също толкова символична годишнина: 24 юни, 75-ата годишнина от първия парад за Деня на победата през 1945 г. Разглеждани са и други дати, като 3 септември или 7 ноември, но според някои теории Кремъл е бързал да проведе масови патриотични тържества преди гласуването за конституционни изменения.
През 2021 г. сред чуждестранните лидери Владимир Путин беше придружен само от още един човек - таджикския президент Емомали Рахмон. През 2022 г., в навечерието на 9 май, бяха изразени опасения, че трибуната за гости отново ще бъде слабо посетен. Този път поради руската агресия в Украйна и безпрецедентното осъждане на действията на Кремъл от международната общност: например, само пет държави - Сирия, Северна Корея, Еритрея, Беларус и самата Русия - гласуваха против резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща агресията на Русия. 141 държави се противопоставиха на действията на Кремъл. През същата година говорителят на руския диктатор Дмитрий Песков заяви, че в действителност не са поканени чуждестранни гости, но, каза той, по съвсем различна причина. „Въпросът е, че това не е годишнина. Това е нашият празник, свещен празник за цяла Русия, за всички руснаци.“
Най-краткият парад
През 2023 г. Парадът на победата в Москва на 9 май беше най-краткият през последните 20 години, като продължи едва 45 минути. Броят на военните превозни средства на Червения площад в сравнение с 2021 г. намаля почти четири пъти. Тази година бяха показани само 51 единици военна техника, а през 2021 г. бяха 197, както се вижда и от видеото.
Парадът на 9 май 2023 г. в Москва - най-краткият от 20 години насам (ВИДЕО)
Знак за опорочаването на парада през 2023 г. година бе присъствието на полковник Азатбек Омурбеков, обвинен, че е заповядал убийствата на цивилни в украинското градче Буча през миналата година. Именно през 2023 г. в Парада на Червения площад в Москва участва най-малкият брой войници от 2008 г. насам.
Русия отмени шествието на "Безсмъртния полк", за да скрие мащаба на загубите си
2024 г. беше и втората година, в която събитието се проведе без т.нар. "Безсмъртен полк". Съпредседателят на централния щаб на движението и депутат от Държавната дума Елена Цунаева обясни, че Безсмъртният полк няма да се провежда "присъствено", а причината - "съображения за сигурност". През 2023 г. не бяха провеждани шествия на Безсмъртния полк в Москва, в граничните с Украйна региони и в анексираните незаконно от Русия украински земи.
Украйна упорито "тренира" за Деня на победата: Прицелва се и удари в Москва, близо до Кремъл (ВИДЕО)
През 2025 г. на Червения площад излязоха 11 500 войници, поздравени от министъра на отбраната Андрей Белоусов, който се появи в цивилен костюм, а не във военна униформа. В парада участваха 13 чуждестранни контингента, включително войски от Общността на независимите държави, като за първи път към шествието се присъединиха Египет, Лаос, Мианмар и Виетнам.
Знаците
Още: Ден на победата в Москва: Без достъп до Кремъл, вече няма мобилен интернет
Ключова характеристика на парада на 9 май, който се провежда от 2008 г. насам, бе преминаването на тежка военна техника. 9 май 2008 г. отбеляза и началото на ежегодния въздушен парад, прелитащ над Червения площад, с 32 самолета, прелитащи над столицата. Година по-късно броят им се увеличи на 69, а през 2010 г. - на 127. През 2011 и 2012 г. само пет хеликоптера Ми-8 участваха във въздушната програма на парада, носейки големи знамена на видовете въоръжени сили на Русия. През 2013, 2014 и 2016 г. броят на самолетите и хеликоптерите, участващи във въздушната част на парада, съответстваше на годишнината от Деня на победата. През 2017 г. въздушната част на парада в Москва беше отменена поради лошо време.
От 2012 до 2014 г. по време на парада за Деня на победата бяха демонстрирани нови наземни бойни машини: зенитно-ракетни системи „Тор-М2У“, бронирани машини „Тайфун К-63968“ и противотанкови ракетни системи „Хризантема-С“.
На парада за Деня на победата през 2015 г. в чест на 70-годишнината от Великата отечествена война за първи път пред обществеността бяха представени "обещаващи" модели военна техника: танкът Т-14 и тежката бойна машина на пехотата (БМП) Т-15 на платформата „Армата“, колесният бронетранспортьор ВПК-7829 (платформа „Бумеранг“), БМП и верижен бронетранспортьор на платформата „Курганец-25“, плаващият бронетранспортьор БТР-МДМ „Ракушка“, 152-мм самоходна гаубица „Коалиция-СВ“, бронирани машини с висока степен на сигурност „Тайфун-У“, универсалните дистанционно управляеми бойни модули „Епоха“ и други. И всичко това ще се запомни със закъсалия "Армата", който трябваше да бъде бутан от руски военни - ОЩЕ: Русия не пуска най-хубавия си танк в Украйна, защото е много скъп (ВИДЕО)
Страх от украинските ракети: Парадът на 9 май в Москва пред отмяна за първи път от 30 години
Парадът през 2015 г. включваше най-голям брой превозни средства: 194 колесни и верижни машини от различни поколения, както и 140 самолета и хеликоптера, припомня ТАСС.
В парада през 2019 г. участваха 13 083 военнослужещи и 132 единици военна техника. Седемдесет и четири самолета и хеликоптера на руските въздушно-космически сили трябваше да прелетят над площада, но въздушната част беше отменена поради облачно време. Парадът беше командван от генерал-полковник Олег Салюков, главнокомандващ на Сухопътните войски на Руската федерация, и беше приет от тогавашният военен министър Сергей Шойгу, отбелязват руските медии.
Русия пусна списък какво ще удря в Киев заради парада в Москва и кои ще са гости на Путин (ВИДЕО)
Разочарованието
От празник на победата до празник на войната - убеждението се потвърждава и от съобщението на руският държавен телевизионен канал "Россия 1", който информира, че правителственият комплекс на Украйна, Върховната рада (украинският парламент) и украинските министерства ще бъдат сред целите на руските ракети и дронове, ако на 9 май в Москва бъде организирана украинска въздушна атака. Юрий Ушаков, съветникът на руския диктатор Владимир Путин, посъветва чрез руските държавни медии всички украинци да напуснат Киев, ако Украйна осъществи атака и удар срещу парада в Москва - ОЩЕ: Русия пусна списък какво ще удря в Киев заради парада в Москва и кои ще са гости на Путин (ВИДЕО)
Фицо потвърди: Ще съм в Москва на 9 май, но не на парада. Във Воронеж няма да има дори парад
Парадът на 9 май 2026 г. ще постави поредният рекорд. Стана ясно, че по време на събитието няма да има демонстрация на военна техника. Самите руснаци не скриват разочарованието и недоволството от този факт. Млада жена споделя в анкета на руското независимо издание SOTA (обявено за "чуждестранен агент" в Русия), че баща ѝ е изключително разочарован, че няма да може да покаже на внучките си танк: "Това показва състоянието на страната ни". Мъж коментира заплахата за техника от евентуална украинска атака: "Не разбирам — така или иначе един-два танка ще бъдат повредени. Не пада ядрената бомба! Страна загубва на всички фронтове… а ние празнуваме. Какво точно?"
🗣️Muscovites are fuming — instead of the usual Victory Day tanks on Red Square, they’re getting a round dance
— NEXTA (@nexta_tv) May 8, 2026
“My father is taking this very hard,” says a schoolgirl.
“He wanted to show at least one tank to my younger sisters.”
Another young guy shrugs off the idea of Ukrainian… pic.twitter.com/zBDwYOn3lg
Още: Путин трепери за Деня на победата: Зеленски го постави в поза "партер" (ОБЗОР - ВИДЕО)
Снимки: Getty Images
