Близо 75% от българите смятат глобалните промени за реална заплаха за човечеството, а мнозинството гледа на изкуствения интелект по-скоро негативно, а не като възможност за подобряване на бизнеса, образованието и ежедневието.
Още: Опит за цензура или грешка: БНТ отряза кмета на София като заговори за Пеевски, после го върна
Това показват част от данните от национално представително проучване на Изследователски център TREND по поръчка на евродепутата Сергей Станишев, проведено в периода 17 - 24 януари сред 1016 пълнолетни граждани.
Според изследването запознатостта с напредъка по Зелената сделка е ниска, а основните притеснения относно нейното прилагане са свързани с повишаване на цените и разходите.
Още: Новото нормално: Все по-високи температури и рекорди
Още: Сами заличаваме реките, а после те заличават нас: Потоп може да сполети и София (КАРТИ)
Още: Не пътувайте към "Елените": Кризисният щаб с призив
Данните бяха представени от социолога Димитър Ганев от TREND по време на дискусията "Цената на личния преход – зелен, дигитален, демографски", което е тема на третото издание на Форума за прогресивни леви решения. Събитието е организирано от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, Фондация "Фридрих Еберт – България" и Институтът за социална интеграция.
Тревога от климатичните промени
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Най-сериозното притеснение, което климатичните промени пораждат, е опасността от природни бедствия. Мнозинството от респондентите се тревожат и от разпространението на заразни и паразитни болести – притеснение, вероятно засилено от пандемията Covid-19.
Около четирима от десет души се тревожат за унищожаване на имуществото и повишена смъртност в резултат на горещи вълни през лятото. В сравнителен план закриването на бизнеси и загубата на работни места се нареждат на последните места в сравнение с притесненията относно здравето и живота.
Още: След потопа в "Елените": Няма бедстващи хора, започва описване на щетите
Близо половината от респондентите са убедени, че негативните последствия от климатичните промени вече се усещат (48%), а още 29% смятат, че те ще се усетят до няколко години. Жителите на селата и хората с основно и по-ниско образование са сравнително по-малко убедени в това.
Още: Радан Кънев: България може да е една малкото страни с големи ползи от Зелената сделка
Нивото на неосведоменост за напредъка по Зелената сделка и Плана за декарбонизация е високо – 7 от 10 души признават, че не са запознати. Около една пета се определят като запознати. Това са по-често от средното хората между 40 и 70 г., висшистите и жителите на областните градове.
На първо място сред притесненията относно мерките по Зелената сделка се нарежда повишаването на цените на електроенергията (64%), следвано от повишаване разходите на домакинствата за отопление (60%). Близо половината от българите изразяват притеснения и относно загубата на работни места (46%).
Още: Глобалните температури надхвърлиха критичния праг на затопляне от 1,5°C за 12 поредни месеца
Сметките за ток и отоплението като предизвикателство
Приблизително 4 от 10 души (44%) изпитват финансови затруднения с месечното заплащане на енергийните си сметки. Делът е по-висок сред жените, хората над 50 г. и живеещите извън столицата. Това важи за 6 от 10 души сред групата на пенсионерите.
Сходен е делът (46%) на хората, които твърдят, че жилището им към момента не е достатъчно отоплено, като профилът им се препокрива с този на предходния въпрос.
Почти половината от българите (49%) използват климатик през летния сезон. По-честата употреба зависи най-вече от разполагаемия доход, но също и от възрастта – тя е най-висока сред най-младите, а с покачване на възрастта намалява. По-висок от средния дял на употреба се наблюдава в областните градове.
Още: Официално: 2023-а е най-топлата година в историята на Земята
В сравнителен план по-ниска остава нагласата за покупка на електромобил – под една трета (32%). Сред по-младите до 40 г. превес имат положителните отговори, а с покачване на възрастта интеръст намалява. По-висока от средната нагласа се регистрира и сред висшистите, както и жителите на столицата и областните градове.
Изкуственият интелект срещу естествения
Близо половината (47%) от българите смятат, че употребата на изкуствен интелект в бизнеса, образованието и ежедневието ще допринесе за повече вреди. Това опасение е изразено по-силно сред хората над 40-годишна възраст. При по-младите до 40 г. оптимизмът относно ползите е по-висок от средния.
8 от 10 българи признават, че не са запознати с приетото от ЕП законодателство за регулиране на изкуствения интелект. Само 12% се определят като запознати.
Още: ЕС облекчава климатичните изисквания за земеделието под натиск от протестиращите фермери
Употребата на изкуствен интелект подхранва сериозни притеснения относно сигурността в онлайн пространството. Около и над половината посочват киберпрестъпленията (56%) и възможността за контрол над данните (50%). Високо е нивото на опасенията относно ролята на изкуствения интелект на пазара на труда. Близо половината българи смятат, че изкуственият интелект ще повиши безработицата (48%), ще доведе до загуба на работни места (47%), а четирима от десет – че ще наложи преквалификация (40%).
