Природозащитници: Фракингът е високо рискова дейност

24.04.2012 15:38 6133

Фракингът е високо рискова дейност, смятат от Гражданската инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ в България по метода хидравлично разбиване

Ние, коалицията на природозащитни и здравни обществени организации, имаме сериозни опасения относно метода хидравлично разбиване (фракинг) за проучване и добив на шистов газ, нефт от битуминозни шисти и газ от въглищни пластове (Coal Bed Methane) в Европа, предаде БГНЕС.

Това се казва в обща международна декларация против проучването и добива на шистов газ чрез хидравлично разбиване, съобщиха от Гражданската инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ в България по метода хидравлично разбиване.

Фракингът е високо рискова дейност, по-специално заради въздействието в следните области:

Климат: няма нaучно доказателство, че неконвенционалният газ (като шистов газ и газ от въглищни пластове - CBM) ще има значително по-ниски общи емисии парникови газове в сравнение с други конвенционални изкопаеми горива (като въглища например);

Енергия: развитието на добива на шистов газ и газ от въглищни пластове (CBM) ще бъде за сметка на по-евтини и безопасни политики за икономии на енергия и за сметка на прехода към възобновяема енергия и намаляването на емисиите на парникови газове;

Замърсяване на водите: фракингът причинява замърсяване на повърхностните и подземните води (включително и на питейната вода) с токсични химикали, използвани в течностите при хидравличното разбиване и увеличаването на концентрацията на метан и опасни и радиоактивни материали (които естествено се срещат в шистите и въглищата) в тази вода;

Използване на водите: фракингът инжектира огромни количества прясна вода под земята, голяма част от която става безвъзвратно отровена. Това ще създава значителен социален и екологичен натиск, най-малко на местно и регионално ниво и особено в региони, страдащи от недостиг на вода;

Замърсяване на въздуха: операциите по сондиране за неконвенционален газ изпращат в атмосферата сажди и смог, прахови частици, метан и природен газ; Замърсяване на почвите: фракингът носи риск от изтичане на отпадъчни замърсени води от хвостохранилищата и от внезапното изтичане на концентрати от сондите; Използване на земята: фракингът нарушава ландшафта и въздейства върху селските райони и тяхното опазване; Шум: развитието на добива на шистов газ генерира шумовото замърсяване от оборудването и транспорта, което засяга местните жители, животните във фермите и в дивата природа; Сеизмична активност: фракингът увеличава рисковете от земетресения, които от своя страна увеличават риска от увреждане и течове на сондите за добив на шистов газ; Кумулативни и комплексни здравни и екологични въздействия върху общностите и работещите в индустрията за добив на неконвенционален газ: фракингът води до още по-голямо допълнително излагане на въздействието на токсични вещества и химикали. Социално-икономическите въздействия върху общностите: фракингът може да доведе до т.нар."boom and bust" икономически цикли (характеризиращи се с редуващи се периоди на растеж и свиване) в местните икономики, подкопавайки по-устойчивите дейности по отношение на земеделие и туризъм; Всички тези ефекти имат пряко и косвено въздействие върху индивидуалното и общественото здраве.

Много въздействия са не само на местно ниво, но могат да се усетят на регионално и национално ниво, и дори в световен мащаб. Без цялостна научна оценка на въздействието на фракинга, бумът на неконвенционален газ ще се превърне в един огромен експеримент върху околната среда и човешкото здраве.

С цел да се ограничи глобалното затопляне под 1,5 градуса по Целзий и по този начин да се предотврати опасно изменение на климата, изкопаемите горива трябва да бъдат премахнати възможно най-бързо. Ние вярваме, че възобновяемите източници на енергия, енергийната ефективност и значителното намаляване на емисиите на CO2 осигуряват единствения жизнеспособен път към устойчива околна среда и здравословно бъдеще. Използването на неконвенционални изкопаеми горива като шистов газ, нефт от битуминозни шисти, газ от въглищни пластове ще увеличи общия брой на емисиите на парникови газове, тъй като по-нататъшното развиване на тези горива ще увеличи световната зависимост от изкопаеми горива и следователно ще забави широкомащабното внедряване на екологично чистите, възобновяеми източници на енергия и енергийната ефективност. "Фракингът" е високо рискова дейност, която влияе на човешкото здраве и околната среда като цяло.

"Фракингът" за неконвенционални горива противоречи на ангажимента на ЕС за постигане на високо ниво на опазване на околната среда, както е записано в член 37 от Хартата на основните права на ЕС. Също така, член 35 от този договор изисква да се гарантира високо ниво на защита на човешкото здраве във всички политики и дейности на Съюза. ЕС е натоварен с разработването на политики за опазване на околната среда, въз основа на "принципа на предпазливостта и на принципите, които следва да бъдат предприети за превантивни действия, че екологичните щети трябва приоритетно да бъдат отстранени още в началото и че замърсителят ще трябва да ги заплати" (член 191, Договора за функционирането на Европейския съюз). Ето защо ние вярваме, че развитието на неконвенционален газ в рамките на ЕС е в противоречие със задълженията на Договора за ЕС. Ние вярваме, че споменатите по-горе принципи са нарушени, поради липсата на: Изчерпателен и детайлен анализ от независим от регулаторната рамка на ЕС орган, тъй като въпросът се отнася както за проучване, така и за добив; Раздели в Рамковата директива за водите или в някои от съответните приложими закони (например за подпочвените води, СКОС), които касаят особеностите на "фракинга";

Научно изследване на "фракинга", свързано със замърсяването на въздуха и дългосрочните въздействия върху здравето; Научно изследване на "фракинга", свързано със замърсяването на водата и дългосрочните въздействия върху здравето (както от замърсяването с естествено срещащи се опасни и радиоактивни материали, използвани при "фракинга", и от метан и други замърсители на течностите, използвани при "фракинга", които взаимодействат с продуктите за дезинфекция на водата и др. );

Пълна оценка на капацитета на всички съответни пречиствателни станции във всички засегнати страни да се справят с притока на отпадъчни води, както и на разходите за третиране на вода, на принципа "замърсителят плаща"; Цялостна оценка на капацитета на контрола и прилагането на органите на държавите-членки във всички различни области на въздействието; Научна оценка на трансграничните рискове от замърсяване на водите и замърсяването на въздуха, с участието на обществеността;

Зелената книга на Европейската комисия с пълно обществено участие на всички заинтересовани страни, по области, свързани с въздействието на "фракинг" дейностите, които не са обхванати от съществуващите регламенти на ЕС; Ясен и задължителен набор от най-добрите налични европейски референтни технологични стандарти (BREF) за "фракинг" операторите. Към настоящия момент, няма последователен процес в Европа, който да включва граждани и общности с права във вземането на решения, свързани с шистовия газ, нефтът от битуминозни шисти или газ от въглищни пластове. Свободно и напълно информирано съгласие на местните общности не се прилага за повечето "фракинг" проекти преди тяхното проучване и експлоатация, а те трябва да бъдат поставени в центъра на дискусиите.

Фирми, участващи във "фракинга" не разкриват и не предоставят изчерпателен и подробен списък на химическите вещества, използвани за всеки проект като по този начин правят невъзможна оценката на околната среда и рисковете за здравето от експлоатацията и проучването (включително въздействието върху целия жизнен цикъл). В момента различните срокове и изисквания в директивата REACH (Registration, Evaluation, Authorization and Restriction of Chemicals – Регулация "Регистрация, Оценка, Разрешаване и Ограничаване на Химикали") означава, че информацията за химикали не е автоматично достъпна за обществеността и REACH контролът върху "фракинга" не може да влезе в сила за дълго време. Докато всички тези проблеми не се разгледат подробно, ние вярваме, че проучването и добивът на шистовия газ, нефтът от битуминозни шисти и газ от въглищни пластове, не трябва да продължи. Ние призоваваме всички държави-членки да прекратят всички текущи дейности, да отменят разрешителни, и да поставят забрана върху всякакви нови проекти, независимо дали касаят проучване или добив. Европейската Комисия, като гарант за спазването на законодателството, трябва да осигури своевременно и пълно съответствие на държавите-членки с всички закони на ЕС, които се отнасят до шистов газ, нефт от битуминозни шисти и газ от въглищни пластове, и да представи законодателни предложения, за да покрие аспектите, които все още не са залегнали в нормативните документи на ЕС.

Ние също призоваваме ЕС, неговите държави-членки и европейски финансови институции да спрат да предоставят финансова или политическа подкрепа по проекти за проучване и добив на шистовия газ, нефт от битуминозни шисти и газ от въглищни пластове. Всяка финансова и политическа помощ, предвидена за проекти за шистов газ в развиващите се страни трябва да бъдат пренасочени към производството и насърчаване на възобновяемите източници на енергия и към спестяването на енергия, в съответствие с "Целите на хилядолетието за развитие".