Проблемът с короядите съществува от доста време

Матева обясни, че от предприятието преди месец са представили информационна брошура „Съхненето на изкуствените иглолистни гори, предотвратимо природно бедствие“, която е разработена съвместно с Лесозащитна станция – София. Нейната основна цел е да запознае обществеността и най-вече частните и общински собственици със сериозността на проблема, пише Агенция "Фокус".

Защо иглолистните гори загиват с невиждани темпове

Иглолистните гори загиват с невиждани темпове, а броят на заразените от корояд дървета нараства с всеки изминал месец. Нападнати от кор...

Прочети повече

„Причината е, че се оказа, че основен проблем в усвояването на съхнещите и повредени иглолистни дървета, е различната собственост на горите. Идеята на тази брошура е да запознаем обществеността с това откъде е тръгнал проблемът, колко дълго трае той, какво се случва, кои са причинителите на проблема, каква е биологията на вредителите и по какъв начин те оказват вреда върху гората. Също така искаме да запознаем хората с това какви са мерките, които сме предприели в държавните гори. Такива мерки не са приложени в общинските и частните гори, тъй като собственикът е този, който трябва да прецени кога и как да отсече дървесината“, каза още инж. д-р Матева.

Тя добави, че Югозападно държавно предприятие е решило да предложи на собствениците на частни гори своето съдействие в изготвянето на документацията и евентуално подготвянето на сечта и реализацията на дървесината след сключване на договори с частните собственици.

„Всички тези неща и още информация са написани в тази брошура, която ще бъде разпространен по кметства, горски стопанства и общини. Освен това вече е качена на сайта на Югозападно държано предприятие“, посочи инж. д-р Матева. Тя отбеляза, че към днешна дата е много трудно да се каже колко декара са съхнещите иглолистни гори в частните имоти, тъй като цифрата нараства ежедневно. „До средата на годината бяха над 9 000 декара съхнещите иглолистни култури в частни имоти, нападнати от върхов корояд в района на Перник и Кюстендил. В момента са много повече, защото процесът продължава лавинообразно“, коментира инж. д-р Петя Матева.