Европейският организъм сам по себе си не е консолидиран, не е консистентен, всеки има своите собствени интереси. Тогава, когато удари часът Х за разрешаване на COVID кризата, всеки си дръпна чергата към него. Буквално физически. Това смята социологът проф. Иво Христов.
Оценката му е, че от гледна точка на меките сили, ЕС деградира и е доста надолу в класацията, защото не се справи с COVID кризата.
„Това показва Европа не се справи при първата мащабна действителна криза, която поставя под въпрос всички носещи колони на този механизъм за интеграция“, смята той.
Противоречието между финансовия и индустриалния капитал намира място във всеки един сериозен анализ. Става въпрос за две функции на кап...
По bTV професорът припомни как миналата година по същото време ЕС драстично проспа ситуацията в Италия.
„Тогава, когато хората имаха нужда от т. нар. „европейска солидарност“, те не я получиха. На второ място излиза лобистката драма с ваксините. На трето място COVID кризата показа, че моделът на т. нар. „комерсиална медицина“ катастрофира тотално. Очевидно е, че системата гледа на здравето като на стока и в този смисъл тя има интерес не да оздравеете, а да бъдете непрекъснато на хранилката на здравната грижа. Това е абсолютна практика и виждаме, че в България резултатът е същият“, обясни проф. Христов.
„Въпреки това COVID истерията спомогна за решаването на една камара задачи, които в условия на политическо лицемерие и политкоректност не можеха да бъдат назовани гласно – притокът на имигранти, Европа не може да бъде обетована земя за гладните от целия свят, не е в състояние да поддържа този модел на социални щедри плащания и други“, отбеляза Христов.
Иначе светът запазил своето равновесие, според него. САЩ, Китай, Русия останаха водещи сили.
Социологът каза още, че COVID истерията, независимо как и от къде започна, всъщност изигра много полезна роля на различни кръгове, правителства и силови центрове по света, които употребиха всеки по своему. Той цитира икономиста Клаус Шваб:
"Трябва да свикваме с новата нормалност, няма да се върнем към живота преди март 2020", каза пред БНР социологът и депутат от "БСП за Б...
„Много добре стана, че дойде тази криза, тъй като тя всъщност наложи в ускорен темп да взимаме решения, които иначе обществата нямаше да възприемат в рамките на следващите 101-5-20 години. Например физическата дистанция, изкуственият интелект, роботизацията, базовият доход и т.н. В този контекст се оказа точно обратното. Забелязваме, че регионите станаха затворени крепости. Това се случи с Китай, с Русия, с Европа и със САЩ. В това отношение битката на ваксините и битката на меката сила в различен порядък. Всеки си хвали стоката“.
Според него коронавирусът участва и във вътрешната битка в Китай:
„Си Дзинпин взе връх в тази битка и беше определен курсът на страната за следващите години. Това се случи и в Русия. Когато тя работи в режим на обсадена крепост, тогава нацията се мобилизира, вертикалът на властта бива подкрепен. Русия показва смайващи постижения в селското стопанство. Страната се превърна в ней-големият износител на зърнени култури. Тоест една от слабите страни на руската икономика се оказа много силна. Стабилизира се и самият режим. За съжаление това не се случи в Европа“, отчете проф. Христов.
Коронавирусът беше употребен съвършено политически, обобщи социологът.
Още:
Проф. Иво Христов: В България мощните елити не са патриотични (ВИДЕО)