Остават два месеца до изтичането на 20-годишния срок, в който приватизаторът на Киноцентър "Бояна" - "Ню Бояна", няма право да променя статута и функциите на имота. След 17 ноември не е ясно какво ще се случи с филмовия център и дали там все така ще се снимат български и международни продукции. В тази връзка представители на филмовата общност у нас настояват за публичност, независима проверка и реални гаранции за бъдещето на Националния киноцентър. Те организират протест на 17 септември от 8:30 часа пред Министерството на културата, по време на който ще бъде внесена подписка в защита на Киноцентъра. В съобщение до медиите кинаджиите пишат, че сделката за Киноцентъра е "безспорно една от най-скандалните".
През последните дни темата стана водеща в културния сектор и бе обсъждана както от членове на Комисията по културата и медиите към Народното събрание, така и от министъра на културата Евтим Милошев. Представителите на филмовата общност обаче твърдят, че все още няма предприети конкретни действия за независима проверка на приватизационния договор и за дългосрочна защита на Киноцентъра.
Екип на финансовото министерство не е допуснат до Киноцентъра
Снимка: БГНЕС
Кинотворците, които се притесняват за бъдещето на филмовия център, твърдят, че разполагат с информация от изминалата седмица, че екип на Министерството на финансите не е бил допускан периодично до територия и земи на Киноцентъра за оглед на терен с претенцията, че не е държавен, а на "Ню Бояна", въпреки че в справката от кадастъра е отбелязана държавната собственост. "Ако тази информация бъде потвърдена, настояваме компетентните институции незабавно да изяснят кой е отказал достъпа, на какво основание и по повод на каква проверка или процедура е било поискано посещението", пишат кинаджиите.
От бранша питат дали са изпълнени действително всички задължения по приватизационния договор и какво ще се случи със земята, сградите и филмовата инфраструктура след отпадането на договорните ограничения?
Какви са задълженията на купувача?
В договора са записани конкретни, измерими и изключително сериозни ангажименти, пишат представителите на филмовата общност и добавят, че съгласно договора купувачът е поел ангажимент в продължение на пет години Киноцентърът, самостоятелно или съвместно с български и чуждестранни продуценти, да участва всяка година в продуцирането на не по-малко от два български пълнометражни игрални филма и 20 минути анимация. "Това означава общо минимум 10 български пълнометражни филма и 100 минути анимация за петгодишния период", пишат кинаджиите. По думите им е поет и ангажимент за извършване на инвестиции в размер на най-малко 15,6 млн. евро в рамките на три години, от които поне 11,4 млн. евро още през първата година.
В продължение на 20 години дружеството не е имало право да се разпорежда със земята и сградите – чрез продажба, замяна, дарение, апорт, учредяване на право на строеж или ползване и други действия с прехвърлителен ефект – без предварително писмено разрешение от компетентния орган за следприватизационен контрол. Но се пита дали е имало подобни случаи на територията на Киноцентъра. От филмовата общност искат конкретното доказателство: кои произведения са създадени, кога, от кого, с какво участие на Киноцентъра, какви инвестиции са направени, в какви активи са вложени средствата и какъв процент от приходите е формиран от филмова дейност през всяка отделна година.
Снимка: БГНЕС
В съобщението се припомня съдбата на редица предприятия, сгради, терени и елементи на обществена инфраструктура, които са били приватизирани с обещания за запазване на дейността, инвестиции и развитие. В част от случаите дейността впоследствие е била прекратена, сградите са били разрушени, а земята – разделена, препродадена или използвана за съвсем други цели. "Особено болезнен пример е приватизацията на държавното дружество "София филм", което стопанисва едни от най-разпознаваемите киносалони в столицата. Сделката е сключена на 1 октомври 2001 г. срещу цена от 4,7 млн. лв., като купувачът поема ангажименти за инвестиции в размер на 6 млн. лв. и за запазване на дейността за срок от 10 години", разказват кинаджиите и припомнят, че според репортаж на Българската национална телевизия с участието на проф. Александър Донев, бивш директор на "София филм", условията по договора са нарушени само месеци след приватизацията, а дружеството впоследствие изпада във фалит. А резултатите от загубата на тази културна инфраструктура са:
- кино "Мир" е разрушено, а мястото му е превърнато в паркинг;
- кино "Сердика" е препродадено, а впоследствие сградата е разрушена и теренът е използван за изграждането на хотел;
- кино "Изток" престава да изпълнява своята културна функция и е превърнато в супермаркет;
- "Европа Палас", въпреки че сградата е обявена за архитектурно-строителна културна ценност, също е преустроено в супермаркет;
- кино "София" е използвано първо като бинго зала, а след това като нощен клуб;
- "Модерен театър", първата специално построена сграда за кино в София, десетилетия наред остава затворен, руши се и не изпълнява предназначението си като киносалон.
- кино "Димитър Благоев" - през 1927 г. салонът се казва кино "Роял" с 650 места, партер и балкон. През 1949 г. киносалонът се нарича "Тракия", а от 1950 г.- кино "Димитър Благоев". След затварянето на киното за кратко в сградата се помещава бинго зала.
- кино "Москва" - емблематично за столицата през втората половина на XX век. - е затворено и преустроено.
- кино "Рекс" (по-късно "Млада гвардия") – бул. "Витоша" 37.
- кино "Солун" – ул. "Солунска" 11.
- кино "Култура" – на площад "Славейков", емблематично с двете си зали (на негово място дълги години има книжарница, а след това - търговски обекти).
"В мащаба на цяла България след 1989 г. са престанали да съществуват близо 3000 киносалона. Този феномен представлява едно от най-мащабните закривания на културна инфраструктура в историята на страната ни", казват представителите на филмовата общност.
Организаторите на протеста на 17 септември искат да бъде извършена цялостна проверка на учредяването на ипотеката върху терена и сградите на "Бояна филм" с площ около 302 дка, извършено във връзка с приключването на приватизационната сделка. "Следва да бъде установено върху кои конкретни имоти е била вписана ипотеката, с какви идентификатори, площ и граници, за обезпечаване на какви задължения, в какъв размер и за какъв срок, както и дали обхватът на ипотеката е съответствал на действителната собственост и активите на дружеството към момента на нейното учредяване. Обществото има право да знае не само дали приватизаторът е подавал отчети, а дали написаното в тези отчети отговаря на действителността", пише още в съобщението до медиите.
