Оставката е предимно морален акт, но толкова закъснял и постигнат с такива клизмени очиствания… не е нищо повече от едно безморално издихание и разнасяне на зловонна смрад, късно е, защото доверието е сринато.
Това написа адвокатът по медицинско право Мария Петрова малко преди официално да стане ясно, че Борислав Сарафов подава оставка като главен прокурор.
Въпросът е какво правим оттук нататък, пише тя.
Още: Борислав Сарафов подаде оставка!
"Държава на тежък, безпринципен компромис"
Според Петрова "България е държава на тежък, безпринципен компромис, и всяка прилика с действителни лица и събития, вероятно е случайна", избраявайки само няколко примера за това:
"България е държава, в която някой може да пробие стената на Софийския университет, в сградата на Ректората, за да си инсталира климатик.
България е държава, в която има стотици болници, но в тях няма контрол, вкл. и за вътреболнични инфекции, защото на някой му е по-удобно да ходи с маратонки или да не си сменя чехлите, докато излиза да пуши, например.
Още: "Днес е последният шанс": Демерджиев притисна Сарафов да си подаде оставката
България е държава, в която можеш да умреш на стълбите, в болница, върху багажа си, стискайки със сетни сили торбите си от Била, защото някой е решил, че те “местят” от едно отделение в друго, без да е създал организация, но е усвоил парите (и аплодисментите).
България е държава, в която сервират сварена мишка на деца в болнично отделение, но шефовете те убеждават, че щом е сварена е безопасна, а всички пищят и оплакват неслучилата се детска болница…
България е държава, в която можеш да преподаваш неща, които самият ти никога не си учил, важното е да има кой да ти стои зад гърба…
България е държава, която безхаберно харчи пари за лекарства на едни, докато лишава други от лечение, защото техните лекарства не се продават от правилната фирма…
Още: Янкулов срещу Демерджиев: Спорът за "силовото изваждане" на Сарафов ескалира
България е държава, в която кметът гледа за забатачи общинските дружества, само защото има мерак да си вземе комисионните, по тоя и оня проект, от тая и оная фирма, щото: “след него и потоп”, за един мандат всички житейски несгоди трябва да си оправи…така де, наясно е, че после няма да го изберат".
"Смяната на един с друг, по-угоден за някои"
"Отишъл си Сарафов, подал оставка, уж, дано новината е вярна, би било чудесно да е, крайно време е да бъде! Оставката в моите очи е предимно морален акт, но толкова закъснял и постигнат с такива клизмени очиствания… не е нищо повече от едно безморално издихание и разнасяне на зловонна смрад, късно е, защото доверието е сринато. Нищо, и това ще изтърпим и това ще мине, дай Боже, да съумеем да изградим ново", пише тя.
И пита какво правим оттук нататък.
"С Прокуратурата, с ВСС, с Инспектората… с държавата?! Ако бях прокурор сигурно щях да съм напуснала системата след снимките на колегите с “джукета”, а може би и преди това… може би съдя твърде сурово, защото знам, че има супер читави, честни, знаещи прокурори и не разбирам защо си причинят това да дишат тия миазми на властолюбивите им началници всеки ден, не знам, може това да тяхната форма на борба, на съпротива, да остават и да не се поддават! Дано, дано да е така, да е съпротива, а не примирение и безсилие", пише Петрова.
Според нея "смяната на един с друг, по-приемлив за някои кръгове, по-угоден за някои кръгове, е като да приемем, че климатикът боднат на фасадата на Софийския универистета не е грозен и незаконен, защото носи на малцината в някои уютен кабинет прохлада".
Тя коментира и изтеклите имена на хора, спрягани за министри.
"За изтеклите списъци с потенциални министри, силно се надявам, че това е журналистическа спекулация и народът може повече, не само заради своята численост, като сила на мнозинството, но и заради инстинкта си за самосъхранение и прозорливост. Дано! Ама, надали", написа още Мария Петрова.
