Абсурдни промени предлага ДАНС - тайни да могат да се пазят практически безкрайно, а документи да се унищожават при по-слаб контрол. Повече от 20 години дори най-тежката държавна тайна има краен срок. Сега искат този принцип да отпадне и да върнат логика, която повече прилича на времената на Държавна сигурност. Все пак не живеем в тоталитарен режим и службите не би трябвало сами да могат да си създават вечни тайни.
За това сигнализира Надежда Ганева, експерт по комуникации и политически маркетинг, която коментира предложението на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за промени в Закона за ДАНС, с които се изменя Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), публикувани за обществено обсъждане.
С тези промени се предлага принципът, че класифицираната информация има краен срок на защита, да отпадне и някои досиета в държавата да бъдат вечна тайна.
Към момента най-дългият срок за защита на българската класифицирана информация e за документите с гриф "Строго секретно" – 30 години, който може да бъде удължен максимум двойно – до 60 години от създаването на документа.
С настоящите промени обаче ДАНС предлага това ограничение да отпадне и когато "националните интереси налагат това", сроковете за защита да бъдат многократно удължавани с решение на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Краен срок на въпросните многократни удължавания на първоначалните срокове не се посочва, което означава, че определени досиета на теория ще могат да останат засекретени вечно.
"Защо сега? Кой документ приближава срока си за разсекретяване?"
Ганева дава пример. "Представете си, че в САЩ досиетата Епстийн бъдат определени като засягащи националния интерес и на всеки 30 години тайната просто се подновява. И така forever and ever. Никога няма да разберете кой е знаел, кой е бил замесен и как са действали институциите. Точно затова има срокове. Да, някои конкретни категории информация трябва да се пазят по-дълго, например самоличността на таен сътрудник. Но това е много различно от общото "когато националните интереси налагат това", под което с достатъчно въображение може да попадне почти всичко. И сега срокът може да бъде удължен, но само веднъж. ДАНС предлага този предел да падне и удължаването да може да става многократно. Плюс още един куп спорни промени", коментира тя.
Още: Държавният чадър периодично пада независимо от смяната на управлението
По думите й това не е първият подобен опит.
"През 2019 г., при Борисов III, се предлага срокът за строго секретна информация да може да стига до 90 години, както и по-свободен режим за унищожаване на документи. След критики спорните текстове отпадат. И още тогава Държавна агенция Архиви предупреждава, че текстовете създават риск от неконтролирано унищожаване и настоява архивистите да запазят ролята си при преценката дали документите имат историческа стойност. На 2 януари 2025 г., при служебния кабинет на Главчев, се прави още по-смел опит - определена информация да остава тайна до отпадане на основанията за защитата ѝ, тоест без ясен краен срок, плюс възможност за по-ранно унищожаване на документи. След остри реакции проектът е свален! И сега, през август 2026 г., почти същата философия се връща отново, този път директно през ДАНС", уточнява тя.
Според Ганева възниква резонният въпрос защо това се прави точно сега. "Кой документ приближава срока си за разсекретяване и какъв проблем изведнъж не може да бъде решен по сегашния закон? Защо точно в този хубав летен август службите решиха, че им трябва практически вечна тайна?", пита тя.
Ганева сигнализира, че се предлага и по-лесно унищожаване на документи, които вече не са нужни за служебни цели. "Само че един документ може да не е нужен на една служба и въпреки това да е важен за обществото, историята или бъдещо разследване. Хубаво ще е да получим конкретен отговор, а не обичайната мантра, че всичко е в името на... да, точно така - националния интерес", категорична е тя.
