В свят, в който образите минават и отминават, проф. Кирил Гогов остави такива, които ще живеят десетилетия – в портфейли, банкови касети и историята на една нация. Малцина знаят неговото име, но милиони държат в ръцете си творенията му всеки ден. Защото той е човекът зад дизайна на всички актуални българските банкноти – от 5 до 100 лева.
Роден в Кюстендил през 1944 г., Гогов е не само художник, но и хералдик, педагог, скромен философ. Завършва приложна графика в Художествената академия, където по-късно преподава. Но истинският му подпис е далеч от университетските аудитории – той е в детайлите, които правят от всяка банкнота произведение на изкуството.
Снимка: iStock
Символите на банкнотите
Самият художник казва, че е работил не за заплата, а „за да стане хубаво“. И наистина – става.
Още: След определянето на обменния курс: Пуснаха онлайн калкулатор за превалутиране на левовете в евро
Гогов не просто рисува пари – той изгражда визуална идентичност на една страна, която излиза от хаоса на прехода и търси символите си. Проф. Кирил Гогов е авторът на дизайна на българските хартиени левове – както на тези, фиксирани към еврото след въвеждането на валутния борд, така и на тези от времето, когато левът все още беше независим. В периода преди финансовата криза от 1996 г., паричната ни система претърпя колапс – стойността на лева се срина дотолкова, че милионите в джобовете на хората имаха по-малка стойност от самата хартия, върху която бяха отпечатани.
Снимка: bTV, стопкадър
„Там са банкнотите от 1000 лева с Левски до 50 хиляди с Кирил и Методи. Това беше конкурсът, който ме въведе в изпълнението на продължението с деноминацията. Преди деноминацията с нулите, в които бяха. Това е конкурсът, който спечелихме и тогава бяха банкнотите 1000, 2000, 5000, 10 000, 20 000 след това имаше и 50 000 беше последната възможност да се подържат нулите в инфлацията“, обясни проф. Гогов в интервю за bTV.
Още: Доц. Йоловски: Левът ще бъде в обращение до 31 януари 2025 г., няма смисъл да превалутираме сега
Художникът води скромен живот в кюстендилския край, не обича публичността и затова е далеч от светската шумотевица. И докато България върви към еврото, той не се противопоставя, а призовава за разумна мисъл. Според него проблемът не е във валутата, а в алчността. "Има някои неща, които като проблематика оставят в територията на творческия процес. И крайният резултат не е нещо, което е съществено. Той свършва там, където всъщност ти си предал добре задачата. Оттам нататък парата е проклето нещо. Това е истината. Дали нямаш, може би е по-добре, дали имаш много, са неща, които не ни вълнуват. Защото за нас енергията е запечата на процеса, на създаването. И това си остава", коментира той в репортаж от предаването "120 минути".
