Годината е 2000 г., а през октомври е промоцията на дружество „Радко” в скопския хотел „Холлидей Ин”, но инициативата на българите в Македония е атакувана с димки и бомбички. Впоследствие на българското сдружение „Радко” е отказана регистрация. Един от неговите основатели – Йован Стояновски е обвинен несправедливо, съден, а малко след престоя си в затвора – умира. Повече за този момент от историята, какво се случва със семейството му след това? 20 години по-късно назрял ли е моментът за българска партия в югозападната ни съседка след вписването на българите в македонската конституция и какво може да се обърка– Actualno.com разговаря със сина на Йован - Илия Стояновски.
- Г-н Стояновски, Вие сте син на Йован Стояновски, един от създателите на сдружение „Радко“, което представлява първият опит на българите за политическа партия в Македония. Какво си спомняте от онзи момент?
- Въпреки че тогава бях едва на 14 години, спомените ми са много ясни. Най-силното усещане беше, че за пръв път българите в Македония се опитват да излязат на светло и да заявят своята идентичност чрез политическо сдружаване. Баща ми, Йован Стояновски, беше един от създателите на „Радко“, и в семейството ни цареше едновременно надежда и напрежение. Надежда, защото вярвахме, че ще можем да участваме открито в обществения живот като българи. Но и напрежение, защото още от самото начало беше ясно, че властите няма да приемат спокойно подобен опит.
Снимка: Йован Стояновски, Любен Топчев и Панде Ефтимов/Личен архив
Баща ми често повтаряше, че въпреки пробългарската риторика на тогавашната ВМРО-ДПМНЕ, реалността беше друга. Според него министърът на вътрешните работи и подпредседател на партията, Доста Димовска, категорично се противопоставяше на инициативата. Като министър тя дори отказа да изпрати полиция за охрана на самото учредително събитие, въпреки че имаше подадено официално искане. Това беше ясен знак, че държавата няма намерение искрено да допусне легално изразяване на българската кауза, въпреки че Доста Димовска се възприемаше за пробългарски политик в тези кръгове, а българските политици имаха голямо доверие и надежда в нея.
Аз самият лично понесох последствията. В училище много бързо се разбра чий син съм и репресиите започнаха. Само два дни след учредителното събрание, учителите в гимназията започнаха да ме изпитват устно всеки час. Въпреки че винаги бях подготвен и отговарях правилно, реакцията беше една и съща: „не е достатъчно“. Не ми свалиха оценката от шестица на петица, а директно ми пишеха двойки. Подадох жалба и поисках комисия от Министерството, но отговор така и не получих. След като нямах отговор, поисках комисия от самото училище, на което се съгласиха. Комисиите, които бяха съставени от един учител по предмета и двама свидетели, в крайна сметка ми върнаха оценките. Но след последната комисия, един от свидетелите дръпна баща ми настрани и му каза откровено: „Запиши го в друго училище, защото тук ще го съсипят.“
Това беше първият ми сблъсък лице в лице с институционалния натиск и дискриминация само защото съм син на човек, който открито се е заявил като българин и се е борил за българската кауза в Македония. ОЩЕ: Път назад: В Северна Македония започна дело срещу вписването на българите в Конституцията
- Сдружението е забранено, а баща Ви е съден заради сблъсък с провокатори, лежи в затвора, като отказва да бъде помилван. Пазите ли писма или дневници на баща Ви от затвора?
- По време на учредителното събрание на сдружението на българите „Радко“ в Скопие, в хотел "Холидей Ин", провокатори хвърлиха димки и предизвикаха хаос. В суматохата моят баща, Йован Стояновски, беше обвинен, че е бутнал мъж – Спасе Шуплиновски, който уж получил тежка телесна повреда. Въпреки неопровержимите доказателства, че баща ми изобщо не е имал физически контакт с него, съдът му наложи три месеца затвор. Апелационният съд дори увеличи присъдата с още три месеца, а съдията цинично заяви: „За вас, българите, няма милост.“
Целият процес беше политически. Шуплиновски представи медицинско едва след 48 часа – нещо, което по закон няма как да бъде прието като доказателство, но съдът го прие. Същевременно, не приеха свидетелските показания в полза на баща ми, че на следващия ден след инцидента Шуплиновски е бил видян на пазара с торби в двете ръце. Не приеха и независимата медицинска експертиза, в която докторът ясно каза, че няма наранявания от падане, а рентгеновата снимка показва, че проблемът е в стари шипове. Дори и видео доказателствата не бяха допуснати.
Въпреки това, баща ми гордо отказа предложената „помощ“ от българската държава. Помощта всъщност беше договорка – определени кръгове в България бяха убедили тогавашния македонски президент Бранко Цървенковски да го помилва. Президентът се беше съгласил, оставаше само баща ми да подаде молба за помилване. Той обаче категорично отказа с думите: „Молби за помилване пишат виновни. Аз съм невинен. Ще си излежа присъдата достойно!“
Горчивата ирония е, че днес дъщерята на съдията, който увеличи присъдата, се представя за „приятел на България“. Тя поддържа близки отношения с български дипломати в Северна Македония и използва облаги от българската държава чрез програми като „Еразъм“. Докато истинските българи като моето семейство бяха репресирани и забравени, „удобните българи“ – хора, свързани със системата – получаваха признания и привилегии.
Снимка: Македонски българи, сред които Йован Стояновски/личен архив
- Какво се случва с Вашето семейство след смъртта на баща Ви? Живеете ли в Северна Македония?
- Аз заминах да уча в София през 2004 година, но през 2007 се върнах, защото баща ми се разболя след престоя си в затвора. След неговата смърт през 2010 реших да остана в Македония, въпреки че беше много тежко. Не мога да кажа, че съм бил изолиран от хората или приятелите си – такъв проблем никога не съм имал. Но институционалните проблеми, единствено защото съм българин, ме следваха постоянно.
Още от момента, в който навърших 18 години и трябваше да изкарвам лична карта или паспорт, започнаха трудностите. Всеки път, когато в графата „националност“ пишех „българин“, документите ми просто не се приемаха.
През 2011 година отворих фирма. И тогава започнаха нови притеснения – постоянни проверки, два пъти месечно, докато при другите фирми ходеха само периодично. Получавах глоби за несъществуващи неща и на всяко мое несъгласие ми се казваше подигравателно: „Търси си правата в съда.“
Дори когато търсех работа – с препоръка от мой роднина – пак се сблъсках с предразсъдъци. Човекът, който ме интервюираше, ми каза директно: „Тук работа за българи няма".
Спомням си и един друг случай. Бях поканен да играя футбол с младежката организация на ВМРО-НП на Любчо Георгиевски. Реших да облека националната фланелка на България и излязох на терена. Реакцията беше моментална – ръководството на младежката ВМРО-НП тогава изрази недоволство и неприязън. Днес, същите тези хора ги гледам по телевизията като близки сътрудници на Християн Мицкоски. Даже единият беше в затвора за аферата Делчевски ниви в Македония.
След такива казуси, които ги има още и гледайки в каква посока се развива Македония, реших че мястото ми не е там. ОЩЕ: "Не могат да бъдат блокирани, защото никога не са почвали": Логиката на Муцунски за преговорите за ЕС
- Днес, повече от 20 години по-късно - смятате ли, че след вписването на българите в македонската конституция може да назрее момент за създаване на българска партия в Северна Македония и какво би могло да се обърка?
- Вписването на българите в конституцията е исторически акт, но сам по себе си не решава нищо. Македонските власти много лесно могат да си създадат „угодни българи“ – хора, които формално ще се представят като представители на общността, но реално ще бъдат под пълен контрол на властта. Такава конструкция е опасна, защото вместо истинско политическо представителство, ще получим симулация, която ще задоволи единствено формата пред международната общност.
Рискът е двоен: от една страна, истинските македонски българи ще останат без автентичен глас, а от друга – ще се създаде илюзия, че проблемът е решен. Затова е много важно евентуалната българска партия в Македония да бъде независима от местните власти и да не позволи да бъде инструментализирана. Само така тя може да изпълни своята историческа задача – да обедини българите и да осигури равноправие в държавата. ОЩЕ: Какви решения бяха взети на 104-ия конгрес на Македонската патриотична организация в Чикаго? (СНИМКИ)
Снимка: Архив Actualno.com
