Зачестяват случаи на изоставяне на осиновени деца

До 2003-та година осиновяването на дете беше работа на директорите на домовете за деца без родители. От 18 години обаче, в тази област има сериозна промяна- този акт вече е държавна политика и се разглежда като мярка за закрила на детето. От това следва, че фокусът на осиновяването са интересите на детето. Кандидат- осиновителите, особено когато са се спрели на по- голямо дете, трябва да си дадат сметка, че не детето влиза в техния свят, а те навлизат в неговия. Те трябва да се съобразяват, че дори на 5-6 години едно дете с труден живот вече има история, страдало е от неустановеност и преходност на различните ситуации, а и дори при най- добър сценарий на преживяното, то носи травмата от изоставянето. Ето защо този подход на родителите е успешен. Той изисква много фини настройки и съобразяване, но като краен резултат е ефективен. Докато обратният подход- ще си вземем дете и то ще влезе в нашия живот, обикновено крие рискове. Много често дефицитите излизат наяве като проблеми с поведението, когато детето тръгне на детска градина. Обяснимо е- докато е у дома, в света на своите нови родители, то е приласкано, то е единствено, няма с кого да се сравнява. Поставено в среда на други деца на същата възраст, които не са преживели тези травми, детето обикновено показва къде са слабите му места.

Над 1300 деца са в регистъра за осиновяване, повече от половината имат здравословни проблеми

1371 на брой са децата, които са вписани в регистъра за осиновяване. От тях 741 са с увреждания или изоставане в развитието. Това става...

Прочети повече

Средно с по 500 повече са у нас децата, вписани в националния регистър за осиновяване, от кандидат-осиновителите. Тенденцията се следи от поне пет години и се запазва, пандемията не се е отразила съществено върху този процес. Традиционно децата са около 2 000, а кандидат- осиновителите - около 1 500. В периода от началото на 2020 досега, за осиновяване са вписани 1942 деца, а кандидатите за родители са 1644. Осиновяването не става бързо, докато се стигне до дело в съда и пълно осиновяване, понякога минават до две години. През 2017 година са станали 578 пълни осиновявания, през 2018- 489 , а от началото на 2020 г до края на май 2021 са осиновени общо 549 деца.

Повече се чака, когато изискванията на кандидат-осиновителите са по- трудно изпълними. "Ако са заявили, че искат бебе момиченце, здраво, от български произход, те могат много дълго да чакат и даже да не дочакат", казва Неда Петрова. " Ако, обаче, отворят "ножицата" : дете от 0 до 3 години, без значение етническия произход, с физически дефекти, които могат да се лекуват, то тогава шансът да станат родители нараства сериозно. Може да се спори доколко държавната политика в тази сфера е намерила най- разумните решения, но тя лежи на идеята, че трябва да се подкрепят биологичните родители да се грижат за детето.А ако те не могат или не желаят, тогава да се обмисля осиновяване. Декларация за отказ от родителски права, например, се подава до месец от раждането на детето. Новородените, изоставени още в родилния дом, не могат да отидат директно при осиновители, това е сериозна промяна в сравнение с миналото, когато това беше възможно. Сега за тях се полагат грижи в приемни семейства или в специализирани заведения поне до 6 месеца. Проблемът е, че няма много приемни семейства, които са се специализирали в отглеждане на новородени и децата най- често попадат в дом.

Важно е кандидатите за родители да си дават сметка и за капацитета си, защото има пробойни в закона, които дават резултати, казва още Неда Петрова. Зачестяват напоследък крайно нежелателните случаи на изоставяне на осиновени деца. За последните две години те са поне шест. Общото е, че децата са осиновявани на възраст 5-6 години, живели са около 10 години в семействата, а разривът настъпва около 15 годишната им възраст. Т.е. в пубертета, който е труден не само при осиновените деца, но ако в тези семейства родителите са вече на възраст 60 и над тях, става все по- невъзможно за тях да се справят с тези проблеми. Травмата, която се нанася, е огромна и в повечето случаи непоправима. Но, оказва се, в правната материя, уреждаща осиновяването, няма горна граница за възраст. Указана е единствено минималната разлика, която трябва да има между осиновител и осиновен- 15 години. Няма идеален вариант за кандидат- осиновители, твърди Неда Петрова. Кандидатстват семейства, някои млади, други- не толкова, има и самотни кандидати. Няма критерий в подбора, който категорично да изхвърля някого от този списък. А може би трябва да се обмисли, за да се предотвратят в бъдеще нови драми. Друг проблем, който у нас се урежда по много по-старомоден в сравнение с други страни, начин, е тайната на осиновяването. Само съдът, и то при особени обстоятелства, може да я разкрие. "Това не е добре за осиновените, и при най- добрите случаи на ново семейство, те знаят, че са осиновени и искат да научат повече за биологичния си произход. ", смята Неда Петрова. Впрочем осиновените деца от друг етнически произход трябва да са наясно с него, твърди още директорката на Комплекса за социални услуги. " Точно това поставяне на детето в центъра, зачитането на неговите особености, виждаме в осиновяванията в чужбина. Това трябва да стане и тук, но се случва бавно".

Потребностите на децата са в центъра на осиновяването. Това е най- важното, което трябва да си повтаряме, което този месец ще бъде и обяснено практически от специалисти на всеки, комуто тази тема не е чужда.