Столичната община ще плати 26 хил. лева на нападнат от бездомни кучета колоездач

Софийският апелативен съд (САС) потвърждава напълно решението на градския съд от 2022 г. и подчертава, че общината системно е бездействала и не е предприела никакви мерки за залавяне на агресивните кучета въпреки подаваните сигнали.

Инцидентът е от 22 юни 2021 г. Вечерта 48-годишният колоездач бил нападнат от три кучета на ул. "Летоструй" на път за магазин в кв. „Левски“. Едно го захапало за обувката, а друго - за панталона и в опит да ги отблъсне мъжът загубил равновесие, блъснал се в паркиран автомобил и паднал. Счупил зъб и получил разкъсвания на челото, веждата, носа и устната. Наложила се пластична операция на устната и носа, която му оставила траен белег. Възстановяването продължило 45 дни.

Собственикът на паркираната кола видял случилото се от терасата си и разказал пред съда, че трите кучета излезли от ниша и нападнали изневиделица мъжа. Животните били хранени от други живущи там, които им направили и колиба, поради което колоездачът нямало как да забележи предварително изскачането им от нея.

Очевидецът излязъл веднага, за да изгони кучетата, но забравил за тях, след като видял локва кръв и пострадалия, който бил „в потресаващо състояние“. Лицето му било напълно обезобразено – с висящи парчета кожа и месо. Извикал полиция и линейка и свидетелствал, че кучетата по-рано са нападнали и друг велосипедист. Още: Бездомни кучета убиха жена в Долна Оряховица

Съпругата твърди, че той и досега не се е възстановил психически – страхувал се от кучета, спрял да кара колело, не искал да ходи до въпросния магазин. Най-тежко приемал променения си външен вид. Прикривал белезите, като не искал да се бръсне, а мерките срещу разпространението на коронавируса му помогнали, защото предпочитал да ходи на работа с маска.

След като градският съд уважи изцяло иска за обезщетение на мъжа, Столичната община обжалва решението с аргумента, че той е пострадал, защото е паднал, а не защото са го нападнали кучетата. Според общината, щом живущите в района са направили колиба и са хранили кучетата, те вече имали стопани и не били под неин надзор.

Апелативните съдии определят тезата на общината като несъстоятелна.

„Безспорно нападението на животните е провокирало загуба на равновесие и ако те не са нападнали и бутали велосипедиста, той е нямало да претърпи инцидент от падане“, пише съдът и обяснява защо приема кучетата за безстопанствени.

Той се позовава на Наредба №4 от 2021 г. за прилагане на националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, според която безстопанствено е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор.

По делото е установено, че кучетата са били с чип и са живеели в глутница на улицата, без да имат ясни собственици.

Според наредбата при липса на граждани и организации, заявили желание да се грижат за безстопанствените кучета, върнатите по места животни са под контрола и грижите на общината.

В решението си съдът подчертава, че храненето, изграждането на колиба и даването на име на някое от кучетата (едното било кръстено Мечо) не означава, че те са изведени от надзора на общината, тъй като остават да живеят на обществено място и без надзор.

Така САС приема, че общината е отговорна за вредите, причинени от животните.

Според Закона за защита на животните общините са длъжни да вземат мерки за осуетяване на агресивно поведение на кучетата към хората. В цитираната наредба е посочено, че залавянето на агресивни кучета се извършва и при сигнал до общината, когато трябва да се направи и проверка с участието на ветеринарни лекари.

Очевидецът на нападението е свидетелствал, че случаят не е единичен, а той и семейството му са подавали няколко пъти сигнали до общината, която не реагирала. Пред съда общинските власти също не представили доказателства за проверки или предприети мерки по тези сигнали, а само отчети за приемани планове, и то само до 2019 г.

По отношение на размера на обезщетението от 26 000 лева, САС изброява всички наранявания на мъжа, последвалите дълги периоди на лечение и емоционалното и психическо му състояние, за да прецени, че то е справедливо определено.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.