Стара Загора почита паметта на загиналите при опожаряването на града

В момента обаче липсва кръстът на паметника тип „надгробна плоча“, както и надписът на фасадата на костницата“, за възстановяването на които общинският съветник от Атака Михаил Михайлов е внесъл предложение. То е в дневния ред на юлската сесия и старозагорските старейшини ще го гласуват на 25 юли. 

След битката при Стара Загора опълченците и освободителните войски на ген. Гурко се оттеглят в прохода Шипка пред числено превъзхождащия ги противник към връх Свети Никола в прохода Шипка. Османските войски завземат града, а в драматичните събития живота си губят над 14 хиляди българи от 25 500 души население тогава. От града и селата южно от него са отвлечени около 10 хиляди души, предимно млади момчета, девойки и жени, които са продадени по робските пазари на Османската империя. 

Потърсилите спасение в храмовете хора са обстрелвани с артилерия и изгорени. Само в черквата „Св. Троица“ са изклани близо 3 хиляди души. 

Стара Загора е изгорена до основи и обезлюдена, малкото останали живи българи се спасяват, бягайки на север. Една част се връщат чак през пролетта на 1878 г.,а други така и не се завръщат в родния град. 

Костите на около 2 хиляди души от жертвите на Старозагорското клане, издирвани от завърналите се в града хора през 1878-а, са положени в Мавзолея-костница „19-и юлий 1877 година“. Според исторически сведения събраните кости на загиналите са заровени в общ гроб в дерето покрай Синджирлията кладенец. С времето обаче водата, която се събира в дола при проливни дъждове, започва да измива пръстта и костите се показват на повърхността. В мотивите към предложението си Михайлов припомня, че се появил "енорийски свещеник от Карлово, който решава да съхрани паметта на загиналите старозагорци. Със съдействието на Георги Клисаров, енорийски свещеник при храма „Света Троица“, костите са изровени, почистени и дезинфекцирани с дейното участие на медицинския фелдшер Иван Гарванов. Събират се средства за изграждане на костница, като нейното изграждане приключва в края на 1909 г. Тленните останки са пренесени в нея, а освещаването и откриването на Мавзолея костница „19-и юлий 1877 година“ е на 20 юли 1910 година. Няколко години по-късно в двора на Мавзолея-костница е построен и скромен паметник от служителите на отдел Чистота към Община Стара Загора." 

През 1998-а мавзолеят е обявен за паметник на културата с национално значение, а през 2006 г. сградата и районът около нея са ремонтирани основно по проект „Красива България“ и в двора е поставена каменна композиция „Пиета“.