Заупокойна молитва за повторното Освобождение на Стара Загора

След като на 22 юли 1877 г. Стара Загора е освободена от Девети Кавказки драгунски полк под командването на херцог Лайхтембергски. Българските опълченци и руските войски са тържествено посрещнати на следващия ден, а на 24 юли 1877 г. е избрана привременна комисия с председател Петко Рачов Славейков. Много скоро радостта е помрачена - заради стратегическото положение на града Сюлейман паша се насочва към него с 40-хилядния си корпус. На 31 юли е решителната битка между двете войски, в която българското опълчение и Самарското знаме е получават бойното си кръщение и  загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.

Войските на генерал Гурко се оттеглят да защитават прохода Шипка, а част от населението на града и близките села се изтегля с тях. 

Останалите в Стара Загора хора - според различни сведения около 14 500 души, са зверски избити, жени и деца са отведени в робство, превзетият град е изпепелен. Не са пощадени и търсещите спасение в четирите православни храма. 

Стара Загора остава в ръцете на турците пет месеца, през които пожарищата тлеят и навсякъде е пълно с трупове, нахвърляни на камари. 

През януари 1878 г. руските войски завземат Плевен и под командването на генералите Радецки, Святополк-Мирски и Скобелев разбиват турския лагер при Шипка-Шейново.

На 13 януари 1878 г. русите освобождават Стара Загора повторно, но няма тържествено посрещане. Посреща ги само оцелялата в 5-месечния ад Неда Черковина,за която пише възрожденецът Г. Димитров в книгата си "Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год.". След това започва възстановяване на града от пепелищата, бавно и мъчително, за да възкръсне като феникс.