Първото тримесечие на 2026 г. бележи преход към по-умерен и балансиран пазар, след силния финал на 2025 г. Ако през изминалата година се наблюдаваше ускорен растеж и висока активност, то началото на 2026 г. се характеризира с успокояване на темповете и по-предпазливо поведение от страна на участниците. Това се посочва в анализа на пазара на недвижими имоти на компанията Arco real estate.
По-високи изисквания
В нето се отбелязва още, че купувачите остават активни, но демонстрират още по-изразена селективност. Процесът на вземане на решение се удължава, като се наблюдава по-задълбочен анализ на имотите, по-голяма чувствителност към цената и по-високи изисквания към качеството и локацията.
Още: Драстичен спад на сделките с имоти в първите месеци след еврото: Официални данни
От своя страна продавачите продължават да се адаптират към пазарната среда, като все по-често се наблюдава реалистично ценообразуване още при стартиране на офертата, както и по-голяма гъвкавост при преговори.
Пазарът през първото тримесечие 2026 не показва признаци на спад, а по-скоро навлиза в естествена фаза на нормализация след период на висока активност, при която балансът между търсене и предлагане постепенно се възстановява, смятат експертите.
Те отбелязва, че Агенцията по вписванията отчита спад в броя на сделките спрямо силното четвърто тримесечие, което е типично за началото на годината и се дължи както на сезонни фактори, така и на естественото охлаждане след активния пазарен цикъл.
На годишна база също се наблюдава известно понижение, което обаче не променя основната тенденция – пазарът остава активен, но по-балансиран.
Още: В пъти над средното за ЕС: Жилищата в България поскъпнаха със 157% за десет години
Какви имоти се търсят?
Данните на Arco Real Estate показват, че жилищните имоти продължават да доминират търсенето, като запазват водещ дял - формират 92% от всички постъпили оферти "Купува“ през първото тримесечие на 2026 г.
Апартаментите остават основният фокус, като двустайните и тристайните жилища продължават да формират основната част от търсенето. Това потвърждава устойчивия интерес към функционални имоти, подходящи както за собствено ползване, така и за инвестиция.
Търсенето на къщи остава стабилно, но ограничено, докато интересът към гаражи и допълнителни площи се запазва, особено в градска среда с недостиг на паркиране.
Разпределението по тип апартаменти допълнително подчертава профила на купувачите. Категорично доминира търсенето на тристайните жилища – 57%, следвани от двустайните – 28%, като заедно формират 85 % от търсенето.
По-малък, но устойчив интерес се наблюдава при едностайните апартаменти около 5%, основно с инвестиционна насоченост. Четиристайните жилища формират 9 % от търсеното, многостайните жилища се оформят като ограничен сегмент – едва 1%, което показва по-селективно търсене при по-големите и по-скъпи имоти.
През първото тримесечие на 2026 г. се наблюдава постепенно увеличаване на предлагането, което допринася за по-добър баланс на пазара.
Най-активен остава сегментът на новото строителство, където продължава реализацията на започнати проекти. В същото време завършените и готови за нанасяне имоти остават ограничени и се реализират сравнително бързо.
Заключения
Имотният пазар в България навлиза във фаза на нормализация след силната 2025 г., като през първото тримесечие на 2026 г. се отчита спад в броя на сделките, но без промяна в фундаменталното търсене.
Въвеждането на еврото от началото на 2026 г. допринася за по-висока прозрачност и предвидимост на пазара, като същевременно води до по-внимателно и премерено поведение от страна на купувачите в краткосрочен план.
Купувачите не се оттеглят, а стават по-взискателни, като фокусът се измества към качествени имоти с добра локация и реалистична цена.
София остава водещ пазар, докато регионалните пазари, особено морските, отчитат по-осезаемо забавяне след силен инвестиционен период.
Предлагането на имоти се увеличава, което дава повече избор на купувачите и създава условия за по-балансирани сделки и активни преговори.
Ипотечното кредитиране остава стабилно, което е ключов сигнал, че доверието в пазара се запазва въпреки по-ниската активност.
В средносрочен план очакванията са еврото да подкрепи пазара, чрез по-лесен достъп до финансиране, засилен интерес от чуждестранни инвеститори и по-добра интеграция с европейските пазари.
