Глобалното затопляне е един от най-сериозните проблеми, пред които е изправено човечеството. Учените са предложили различни методи за борба с този проблем, някои от които може да изглеждат доста радикални.
От началото на бързото индустриално развитие средната глобална температура се е повишила. Най-бързото покачване на температурата се е наблюдавало през последните 35 години.
Изследователите бият тревога за бързото глобално затопляне, което ще засегне най-силно студените климатични зони. Климатолози от Оксфордския университет публикуваха тревожна прогноза: до 2050 г. страните с традиционно умерен и студен климат ще се сблъскат с безпрецедентно увеличение на броя на неприятно горещите дни.
Януари на 2025 г. е беше най-топлият първи месец от годината, измерван някога, а 2024 г. беше най-горещата в историята – първата, преминала границата от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.
Борбата срещу климатичните промени продължава да бъде на първите страници на вестниците, въпреки че в последно време решението на този проблем не изглежда толкова спешно.
Вече е 17 декември, остават броени дни до Коледа и не само, че няма сняг, а някак вече сме се примирили, че ще прекараме поредните празници без вълшебството на бялата, блестяща покривка, която носи магията на празника и помним от детството ни.
Глобалното затопляне, причинено главно от изгарянето на изкопаеми горива и обезлесяването, т.е. от човешката дейност, е една от основните причини за топенето на леда.
Докато светът гледа към Арктика и Антарктида, един друг, често пренебрегван ледови гигант умира - Хималаите. Наричани „третият полюс“ заради огромните си ледени резерви, те се топят с темпове, които науката дори преди десетилетие смяташе за немислими.
Регионалните и централните правителства са взаимосвързани, но рядко се разглеждат като равни. Сега все повече страни признават, че политиците на ниво град, община и област трябва да имат място на най-влиятелните преговори за климата.
Иранската столица Техеран изпитва остър недостиг на вода, а президентът на страната Масуд Пезешкиан предупреди, че както вървят нещата, в бъдеще може да се наложи евакуация на града и той да бъде изоставен.
Природните екосистеми, на които разчита европейската икономика, изчезват по-бързо от всякога, а в същото време Европейският съюз отменя правилата, които ги защитават.
На 21 септември активисти на "Грийнпийс" от България и Румъния разпънаха огромен спасителен пояс на пясъчната граница между двете държави, като с тази акция настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море.
Огромната тема за връзката между човешката дейност и глобалното затопляне, а оттам и последващите екстремни събития, водещи до загуба на животи, е изложена нагледно и в ново проучване.
Горещите вълни през лятото стават все по-екстремни и водят до изостряне на хроничните заболявания при хората. Най-потърпевши са децата и възрастните хора, но дори тези без усложнена здравословна история са подложени на отрицателните въздействия на горещините.
Ново изследване показва, че възстановяването на озоновия слой води до затопляне на планетата, съобщи The Guardian. Учените са установили, че озонът нагрява планетата с 40% по-силно, отколкото се е предполагало първоначално.
В целия свят прясната вода изчезва, а нов анализ разкрива, че голяма част от нея попада в океана, като пресъхването на континентите вече допринася повече за тревожното покачване на нивото на световния океан, отколкото топенето на ледовете.
Огнената стихия в България през това лято е още по-жестока от миналото. През юли 2025 г. са отчетени с 20% повече пожари спрямо същия месец на 2024 година, по данни на началника на противопожарната служба главен комисар Александър Джартов.
България навлиза в нов период, при който сушата не е аномалия, а закономерност. Новата реалност води до засушаване и воден режим в голяма част от страната ни.
Глобалното затопляне, причинено главно от изгарянето на изкопаеми горива и обезлесяването, т.е. от човешката дейност, е една от основните причини за топенето на леда.
Огнената стихия в България през това лято е още по-жестока от миналото. През юли 2025 г. са отчетени с 20% повече пожари спрямо същия месец на 2024 година, по данни на началника на противопожарната служба главен комисар Александър Джартов.
Иранската столица Техеран изпитва остър недостиг на вода, а президентът на страната Масуд Пезешкиан предупреди, че както вървят нещата, в бъдеще може да се наложи евакуация на града и той да бъде изоставен.
На 21 септември активисти на "Грийнпийс" от България и Румъния разпънаха огромен спасителен пояс на пясъчната граница между двете държави, като с тази акция настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море.
Горещите вълни през лятото стават все по-екстремни и водят до изостряне на хроничните заболявания при хората. Най-потърпевши са децата и възрастните хора, но дори тези без усложнена здравословна история са подложени на отрицателните въздействия на горещините.
Докато светът гледа към Арктика и Антарктида, един друг, често пренебрегван ледови гигант умира - Хималаите. Наричани „третият полюс“ заради огромните си ледени резерви, те се топят с темпове, които науката дори преди десетилетие смяташе за немислими.
В целия свят прясната вода изчезва, а нов анализ разкрива, че голяма част от нея попада в океана, като пресъхването на континентите вече допринася повече за тревожното покачване на нивото на световния океан, отколкото топенето на ледовете.
Природните екосистеми, на които разчита европейската икономика, изчезват по-бързо от всякога, а в същото време Европейският съюз отменя правилата, които ги защитават.
Ново изследване показва, че възстановяването на озоновия слой води до затопляне на планетата, съобщи The Guardian. Учените са установили, че озонът нагрява планетата с 40% по-силно, отколкото се е предполагало първоначално.
Януари на 2025 г. е беше най-топлият първи месец от годината, измерван някога, а 2024 г. беше най-горещата в историята – първата, преминала границата от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.
Огромната тема за връзката между човешката дейност и глобалното затопляне, а оттам и последващите екстремни събития, водещи до загуба на животи, е изложена нагледно и в ново проучване.
Регионалните и централните правителства са взаимосвързани, но рядко се разглеждат като равни. Сега все повече страни признават, че политиците на ниво град, община и област трябва да имат място на най-влиятелните преговори за климата.
Вече е 17 декември, остават броени дни до Коледа и не само, че няма сняг, а някак вече сме се примирили, че ще прекараме поредните празници без вълшебството на бялата, блестяща покривка, която носи магията на празника и помним от детството ни.
Борбата срещу климатичните промени продължава да бъде на първите страници на вестниците, въпреки че в последно време решението на този проблем не изглежда толкова спешно.
България навлиза в нов период, при който сушата не е аномалия, а закономерност. Новата реалност води до засушаване и воден режим в голяма част от страната ни.
Изследователите бият тревога за бързото глобално затопляне, което ще засегне най-силно студените климатични зони. Климатолози от Оксфордския университет публикуваха тревожна прогноза: до 2050 г. страните с традиционно умерен и студен климат ще се сблъскат с безпрецедентно увеличение на броя на неприятно горещите дни.
От началото на бързото индустриално развитие средната глобална температура се е повишила. Най-бързото покачване на температурата се е наблюдавало през последните 35 години.
Глобалното затопляне е един от най-сериозните проблеми, пред които е изправено човечеството. Учените са предложили различни методи за борба с този проблем, някои от които може да изглеждат доста радикални.
Глобалното затопляне е един от най-сериозните проблеми, пред които е изправено човечеството. Учените са предложили различни методи за борба с този проблем, някои от които може да изглеждат доста радикални.
От началото на бързото индустриално развитие средната глобална температура се е повишила. Най-бързото покачване на температурата се е наблюдавало през последните 35 години.
Изследователите бият тревога за бързото глобално затопляне, което ще засегне най-силно студените климатични зони. Климатолози от Оксфордския университет публикуваха тревожна прогноза: до 2050 г. страните с традиционно умерен и студен климат ще се сблъскат с безпрецедентно увеличение на броя на неприятно горещите дни.
Предстоящо пълно разпадане на някогашния най-голям айсберг в света – A23a, е регистрирано чрез ново сателитно изображение, съобщи агенция ДПА.
Януари на 2025 г. е беше най-топлият първи месец от годината, измерван някога, а 2024 г. беше най-горещата в историята – първата, преминала границата от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.
Борбата срещу климатичните промени продължава да бъде на първите страници на вестниците, въпреки че в последно време решението на този проблем не изглежда толкова спешно.
Вече е 17 декември, остават броени дни до Коледа и не само, че няма сняг, а някак вече сме се примирили, че ще прекараме поредните празници без вълшебството на бялата, блестяща покривка, която носи магията на празника и помним от детството ни.
Глобалното затопляне, причинено главно от изгарянето на изкопаеми горива и обезлесяването, т.е. от човешката дейност, е една от основните причини за топенето на леда.
Докато светът гледа към Арктика и Антарктида, един друг, често пренебрегван ледови гигант умира - Хималаите. Наричани „третият полюс“ заради огромните си ледени резерви, те се топят с темпове, които науката дори преди десетилетие смяташе за немислими.
Регионалните и централните правителства са взаимосвързани, но рядко се разглеждат като равни. Сега все повече страни признават, че политиците на ниво град, община и област трябва да имат място на най-влиятелните преговори за климата.
Иранската столица Техеран изпитва остър недостиг на вода, а президентът на страната Масуд Пезешкиан предупреди, че както вървят нещата, в бъдеще може да се наложи евакуация на града и той да бъде изоставен.
През май 2014 г. НАСА обяви, че част от Западноантарктическия леден щит изглежда е достигнала точка на необратимо отстъпление.
Природните екосистеми, на които разчита европейската икономика, изчезват по-бързо от всякога, а в същото време Европейският съюз отменя правилата, които ги защитават.
На 21 септември активисти на "Грийнпийс" от България и Румъния разпънаха огромен спасителен пояс на пясъчната граница между двете държави, като с тази акция настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море.
Огромната тема за връзката между човешката дейност и глобалното затопляне, а оттам и последващите екстремни събития, водещи до загуба на животи, е изложена нагледно и в ново проучване.
Горещите вълни през лятото стават все по-екстремни и водят до изостряне на хроничните заболявания при хората. Най-потърпевши са децата и възрастните хора, но дори тези без усложнена здравословна история са подложени на отрицателните въздействия на горещините.
Ново изследване показва, че възстановяването на озоновия слой води до затопляне на планетата, съобщи The Guardian. Учените са установили, че озонът нагрява планетата с 40% по-силно, отколкото се е предполагало първоначално.
В целия свят прясната вода изчезва, а нов анализ разкрива, че голяма част от нея попада в океана, като пресъхването на континентите вече допринася повече за тревожното покачване на нивото на световния океан, отколкото топенето на ледовете.
Огнената стихия в България през това лято е още по-жестока от миналото. През юли 2025 г. са отчетени с 20% повече пожари спрямо същия месец на 2024 година, по данни на началника на противопожарната служба главен комисар Александър Джартов.
България навлиза в нов период, при който сушата не е аномалия, а закономерност. Новата реалност води до засушаване и воден режим в голяма част от страната ни.
