Руслан Трад пред Actualno.com: ЕС реши да си плаща за охрана и съвест на Турция

Ти беше в Тунис и доста подробно описа какво се случва там. Какви са усещанията на тунизийците спрямо „Ислямска държава”?

Меркел успокоява: Хиляди се връщат в Ирак

Хиляди бежанци, пристигнали в Германия от Ирак, се връщат ежемесечно в родината си. Това обяви канцлерът на Германия Ангела Меркел. Мер...

Прочети повече

В един от разговорите, които проведох с местни активисти в столицата Тунис, стана въпрос за „Ислямска държава“. Разбира се, тази тема е много актуална и нямаше начин да не се обсъди. Разликата от предишни пътувания, които съм имал в други държави като Ирак, Турция и Ливан е, че никой не искаше да говори за джихадистката групировка. Станеше ли дума за ИД, темата се изместваше, а при последния ми разговор с една местна журналистка, с която заснех видео интервю, бях помолен да не задавам въпроси за ИД – за всичко друго, освен за тях. Страхът от групировката е осезаем и видим и има защо. Тунис усеща върху плещите си реалната заплаха от терористични атаки, каквито видяхме миналата година. Тогава загинаха десетки, а последствията се усещат тепърва – туристическият сектор се срина, петзвездни хотели затвориха врати, а туроператори от Великобритания, например, отмениха всички резервации до ноември.

Работата на над 400 000 тунизийци, ангажирани в туризма, е застрашена. Това е огромен удар върху Тунис и обществото му и докато в Ирак се водят военни действия и мнозина очакват удари и атентати, то в Тунис всичко се случва под повърхността. Новините за появили се тук-там клетки на ИД идват всеки ден. Тунис има вътрешни проблеми, а също и проблеми по границите си с Либия и Алжир. И когато имаш държава, чиято територия е разтърсвана от гражданска война, тогава положението е много сложно. Мнозина тунизийци се включват в редиците на ИД най-вече заради бедност – близо 6000 се сражават в Либия и Сирия, повечето идващи от западните и южни части на Тунис, които страдат от високо ниво на безработица сред младото население. Така че темата за ИД не е лесна за тунизийците, защото тя е обвързана с множество други проблеми, пред които те тепърва ще се изправят като липсата на стабилна вътрешна политика, липсата на реформи, наличието на голяма безработица, разочарование сред младите и средната класа, невъзможността старият елит да бъде изместен от живота на държавата. Всички тези фактори спомагат групировки като ИД да получават възможности за намеса и инфилтрация във вътрешността на Тунис.

Има ли мълчаливо одобрение в Тунис да се хване оръжие в ръка, за да се решат проблеми като недоимъка и липсата на перспектива за икономическо развитие, за по-добър живот? Ако има такова одобрение, в кои среди е по-ярко изразено то – на по-младите или на по-възрастните?

Тук трябва да говорим с едно голямо "ако". Ако ситуацията с липсата на алтернатива остане, а безработицата се повиши, то протестите, които избухнаха в началото на тази година, могат да излязат извън контрол и да има възможност за ескалация в пъти по-голяма от онази преди пет години, когато падна Бен Али. В своите разговори с тунизийци – предимно млади хора, но и здраво стъпили на краката си преподаватели и хора от средната класа – не останах с впечатлението, че се поддържа идеята за насилие и хващане на оръжието срещу властите. Всъщност, категорично се застъпва идеята промените да се случат с натиск от улицата, реформи и промяна по мирен път, с политически решения.

Какво мислиш за ситуацията в Турция в момента – атентати се случват все по-често в сърцето на южните ни съседи, накъде отиват нещата?

Вторият кръг преговори за Сирия започва с участието на делегация от Дамаск

Делегацията на правителството в Дамаск ще се отправи за Женева в неделя, за да участва във втория кръг преговори за Сирия. Това заяви н...

Прочети повече

От месеци наблюдаваме ескалация в турския югоизток, където се виждат военни операции, засилен сепаратизъм и ожесточени сблъсъци в районите около Джизре на границата с Ирак. За съжаление това се очакваше, макар и вероятно не в такива размери. Мнозина анализатори се изкушават да коментират темата за Турция през призмата на национализма и емоцията, но нещата не са черно-бели. Засилването на ПКК в Югоизточна Турция е пряк резултат както на влошените отношения с Анкара и проваленият мирен процес, така и на динамиката на сирийската гражданска война, която се отразява директно върху политиката в Турция. В същото време Анкара ще среща все повече и проблеми с „Ислямска държава“, за които си затваряше очите до момента, в който джихадистите не станаха заплаха за личните интереси на Турция. Атентатите и като цяло ескалацията на насилие в южната ни съседка вероятно ще се засилват, защото това предполагат водената политика на Турция, намеренията на ПКК, идеологията на ИД и развитието на войната в Сирия.

Какво е мнението ти за очертаващото се споразумение между ЕС и Турция за бежанците? Кои са слабите му страни, кои са силните му страни?

За мен това споразумение е факт под повърхността на дипломацията, то вече е направено и решенията са взети. Въпросът е вече тези решения да бъдат официално оповестени. ЕС реши да прехвърли отговорността на Турция, един вид си закупи пакет услуги, за да не се занимава с проблеми като бежанската вълна и ситуацията в Сирия. Не виждам положителни или силни страни в подобна политика и споразумение, ако става дума за ЕС.

Едно от най-позорните неща, които видяхме последните пет години е пазарлъкът със съдбите на стотици хиляди хора. Тези хора, бежанците, са прехвърляни като продукт от един собственик на друг, разменяни са за геополитически интереси. Световната политика удари дъното покрай войната в Сирия. Тази година на 15 март (бел. ред. - днес) се навършват точно пет години от началото на протестите в Сирия, които прераснаха във въоръжен бунт. Пет години по-късно какво имаме? Неадекватни политически решения, ужасяващо слаб и вглъбен в себе си ЕС, цинична политика от страна на водещи държави като САЩ и Русия, както и продължаването на на живота на един режим – сирийският - с помощта на системи, захаросани обещания, изпращане на оръжие. И всичко това единствено поради страх и нерешителност. Резултатът на всички тези грешки се вижда на прага на Европа – стотици хиляди бежанци. Няма значение дали ЕС ще даде 6 милиарда или 10 милиарда евро на Турция – ако няма политики за решаване на реалните проблеми.

Между другото, само преди седмица турска гранична полиция уби 10 души, опитващи се да избягат от руските въздушни удари в Северна Сирия. Преди дни пък се засилиха случаите на избутани от турската брегова охрана лодки насред Средиземно море. В този смисъл споразумението явно работи – смъртните случаи ще се засилват, потокът от бежанци също, но ЕС ще гледа встрани, защото си плаща за охрана и съвест, като в същото време си затварят очите за очевидните нарушения и репресии в самата Турция.

Повече от 5500 тунизийци са част от терористични организации

Над 5500 граждани на Тунис воюват на страната на терористичните организации в Сирия, Ирак и Либия. Това съобщи тунизийският вестник "Ту...

Прочети повече

Прогнозата ти – ще има ли истинска криза с бежанците в България в скоро време? Каква е рецептата, за да не преживеем такава криза?

В последно време държавите от Източна Европа са известни най-вече с ядосаното си говорене, крайно десният уклон, расистките си изказвания и липсата на адекватност. И всичко се прави като че сякаш да си върнат на Западна Европа, която вижда в източноевропейците едни „европейци втора ръка“. Бежанската криза показа много демони, които все още съществуват в европейското общество и, за които все още не се води дебат. Политиците в Източна Европа отговарят троснато, ядосано, ядно. Те използват миналото, за да дават решения за днешни ситуации. Но миналото не е дестинация, а предупреждение.

В целия този хаос България заема важно място. Не мисля, че страната ни ще преживее натиск по границите си, защото тя не е дестинация, нито е част от бежанския път. България е от първите държави, които построиха стени на границата си и засилиха патрулите си. Затова и ние сме от малкото страни със смъртни случаи по границите ни – ако това е повод за радост. Но България не трябва да позволява да бъде засегната от хаоса и междуособиците в самия ЕС. Последователната политика е жизненоважна.

Ако говорим за рецепта, която да ни отърве от ставащото навсякъде около нас, но единственият начин да не преживеем подобна криза е - да спре насилието в Сирия, въздушните удари и репресии, да се състави адекватен отговор на днешните реалности, да се осмислят грешките на ниво ЕС, както и да не се дава гласност на параноята, истерията и нездравословният национализъм. От нас не зависят много неща – особено на ниво световна политика. За вътрешните ни дела и политика отговаряме единствени ние.

Интервю на Ивайло Ачев

Белият дом не бърза с оценки на изтеглянето на Русия от Сирия

Към този момент властите на САЩ не могат да кажат как изтеглянето на основните военни сили на Русия от Сирия ще повлияят на обстановкат...

Прочети повече