Стотици турски граждани искат убежище в Германия

Само през изминалия август общият им брой от началото на годината досега вече е 4 432 души, съобщават от министерството на вътрешните работи в Берлин, цитирани от БГНЕС.

Турция дава милиони за протоколно-представителни нужди на властта

Министерствата и общо публичната администрация на Турция извършват изключително големи разходи за представянето на страната във възможн...

Прочети повече

Също през август 16 320 мигранти са подали документи за убежище, като най-много са тези от Сирия, Ирак и Афганистан. Сирийците, поискали легален престой в страната, са 3 893 души, 2 094 са иракчаните и 1 062 са афганистанците.

Докато през юли броят на заявленията за убежище от турски граждани бе 620, то през август той достигна 962. От януари до момента общо 123 878 чужденци са направили постъпки за получаване на убежище в Германия, от тях 31 383 са сирийци. В началото на февруари т.г. Берлин отказа да удовлетвори искането на около 40 висши военни, служещи в базите на НАТО, и семействата им.

През 2016 г. само 8% от молбите на турски граждани са били удовлетворени, през 2015 г. 1 700 души са подали документи, но напливът им през миналата година е скочил до 5 700. В средата на февруари обаче Холандия отказа да върне на Анкара турските офицери, които поискаха убежище и им предостави временен престой от 18 месеца.

Висшите военни от НАТО категорично не пожелаха да се завърнат в страната си, въпреки официалните правителствени искове на Турция до европейските страни това стане най-късно до края на март т.г. Аргументът им бе, че няма никакви гаранции за справедлив съдебен процес в Турция.

Германия предупреди туристите си, че могат да бъдат произволно арестувани в Турция

Министерството на външните работи на Германия предупреди гражданите си, които смятат да почиват в Турция, че рискуват да бъдат произвол...

Прочети повече

Actualno.com припомня, че след неуспешния опит за преврат в Турция от юли 2016 г. напрежението в южната ни съседка не стихва. Анкара обвинява за организатор на пуча ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, а междувременно настъпиха масови чистки в обществените структури - полиция, армия, образователна система, медиите и др.

На фона на това отношенията между Анкара, Брюксел и Берлин са драматично обтегнати.