Как коронавирусът ще промени образованието

Напомняме ви, че вследствие на ограничителни мерки в България ученици и студенти също преминаха в изцяло дистанционна форма на обучение и така ще приключи тази учебна година. За хората, които спомогнаха този преход да е по-лесен, може да прочете ето тук, където ви срещаме със Сдружение “Образование без раници” и ето тук, където пък ви срещаме с издателство “Просвета”.

Изключително любопитна ми беше историята за хора, които използват записи на себе си, докато внимават в час, след което ги пускат да се въртят постоянно, имитирайки присъствие в някоя среща или час, докато правят други неща. Не успях да се сдържа и да се усмихна при мисълта, че някой мой студент играе на игра по време на лекцията и е в готовност да реагира, ако случайно го попитам нещо. Още повече, че технически това е нещо, което много лесно може да мине, защото дори и да се получи прескачане в картината при пускане на истинската камера отново, това често бихме го отдали на проблем във връзката.

За щастие аз съм привилегирован да обучавам студенти, чието внимание в час е на нивото на таксата, която плащат за образованието си и са минали изключително тежък процес на селекция. Нашата връзка се гради на доверие: те искат да бъдат обучавани колкото е възможно по-продуктивно спрямо обстоятелствата и аз искам същото - да преподавам по най-добрия възможен начин спрямо обстоятелствата.

В някои случаи, например когато използвам поостарелия и на прага на пенсиониране Adobe Connect за лекции, очевидно е, че интеракцията не се получава. Обикновено аз говоря, докато студентите гледат и споделят екрана с презентацията, а през чат могат да задават въпроси или да отговорят на някой мой въпрос (през микрофона е доста неудобно). Но когато ползваме по-напреднали софтуери като Wow in a Box, или пък Zoom, GoToMeetng, Webex, Google Classroom интеракцията е по-добра и учителите могат да видят лицата на техните студенти, да им зададат въпрос и да изберат да отговори този, който вдигне ръка - с малко повече упражнения изживяването наподобява това в класната стая. В други случаи, особено в програми за дистанционно учене използваме софтуери на форумен принцип, в които учителят играе ролята на модератор (тази седмица преподавам на една такава група) и от време на време използваме видеоконференции.

Разликите са очевидни и те водят до един фундаментален въпрос: може ли онлайн образованието да замени присъственото и стигнали ли сме до момента, в който то може да се счита за равно или дори по-добро изживяване? Отговорът е сложен. Когато учениците очакват среща на живо, но се наложи преподавателят да отсъства и предложи онлайн занятие, обикновено това разминаване между очаквания и реалност води до разочарования. В този случаи учениците дори биха предпочели да отложат изцяло часа, докато имаме възможност да проведем нормален урок. Но пък ако използваме инструменти, които предлагат достатъчно интеракция, разочарованието се среща все по-рядко.

Има обаче и друг път, който прави онлайн програмите на IE University сред най-предпочитаните, ако се съди по отзивите на студентите: форум форматът (обогатен с опции за персонална интеракция, както и онлайн конференции чрез видео). При нас той се оказва по-предпочитан от лекциите на живо. Знам, че звучи противно на интуицията, но е нещо, което отдавна тествам, с едно на ум че първите ми опити за преподаване в онлайн среда бяха още преди двадесет години - в асинхронна онлайн среда студентите могат да се включват когато преценят за най-добре и имат достатъчно време да си съберат мислите или да си набавят нужна информация, като линкове към статии или видео. Резултатът е по-задълбочени дискусии и по-добри възможностите за учене.

Много институции определят онлайн образованието просто като развитие на различни инструменти, чрез които студентите могат да се упражняват и да впоследствие да преминават изпити. Това разбиране в определени случаи може да върши работа, но то се отнася за концепция, при която ролята на учителя е минимална и често е сменена от заместници, които само отговарят механично на въпроси. Това е специфичен продукт, който не е задължително лош, стига да оправдава очакванията на студентите.

С наложените ограничения по целия свят сега е моментът да експериментираме с различни инструменти и да се опитаме да осигурим на нашите студенти възможно най-доброто изживяване, съобразено с техните очаквания, когато са се записали за нашите програми. Ако не можем да го направим, тогава не можем да продължим към следващата фаза, която без съмнение ще започне с вдигането на ограниченията - тази фаза, която дава възможност на студентите да изберат сами дали да посетят лекция на живо или да я слушат онлайн, в зависимост от предпочитанията им или дори здравословното им състояние. Без значение дали става дума само за лекция или за изпит, предизвикателството пред нас е да направим прехода от присъствената форма към виртуалната без да навредим на образователния процес.

Вярвам, че точно това ще бъде следващата фаза, най-малкото защото ще подхождаме със съмнение към всеки, който е дори с малка кашлица. Ако вярвате, че след като бъдат вдигнати мерките нещата отново ще се върнат към обичайния ред, според мен грешите. Образованието е сред най-важните неща и определено ще се промени след този период (с всички плюсове за онези, които в такива ситуации умеят да извадят полезното). А за институциите е особено важно да не изостанат от този процес.

В края на този материал правим едно отклонение, защото не само отвъд океана преподавателите могат да експериментират с различни технологии за дигитално образование. У нас Vivacom предлага специализиран софтуер за университети, който предоставя всички гореописани възможности, но и още. С него могат да се автоматизират редица процеси - от съставянето на учебната програма, през системна интеграция на обучителните модули с подпомагащите системи и интегриране на вече наложените на пазара облачни услуги като Uni 365, G Suite и Moodle for Education.

С тази система може дори да се прави детайлна инвентаризация на активите и пасивите във ВУЗ-овете, както и да се правят различни анализи и статистики, спрямо желанията на мениджмънта.