Благовещение 2020: Какво трябва да знаем за Благовец

Благовещение се чества на 25 март всяка година и е един от постоянните празници. Той е празник на всички християни, независимо от традицията и църквата, към която принадлежат. Утвърден е в Православната църква през 7 век.

Според Библията поверието гласи, че както Св. арх. Гавриил съобщил благата вест на Пресвета Богородица, че ще зачене и роди син, така долетелите кукувици и лястовици известяват на хората благата вест за идващата пролет.

Празникът се почита от много майки, защото Света Богородица е тяхна закрилница.

В народния календар този ден е известен като Благовец или "половин Великден". Какво трябва да знаем за празника?

Традиции и обичаи на Благовец

На трапезата

Празникът е по време на Великия пост, но на този ден Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино.

Трапезата е богата, макар и постна. Задължителна била обредната питка и рибата, защото се вярвало, че за здраве "поне с кокал от риба трябва да си почешеш зъбите".

Стопанките месели и лучник, а на трапезата имало каша от прясна коприва, салата от лук с вече набол джоджен и магданоз.

От незапомнено време е останала и приказката „дойде ли Благовец, хващаме се за зелено. Щом са поникнали първите ядливи растения, ще има храна за семейството.

Какво да направим на Благовещение

На този ден се става рано, за да е богата годината.

Преди да седнат на софрата, домакинята отчупвала голямо парче от питата и го оставяла пред прага за домашния дух – покровителя на къщата.

На този ден, както на всички тачени празници, се събирал целият род. С питата, намазана с мед, че черпят съседи и близки.

За да посрещнат лятото на чисто, стопаните измитат дворовете и къщите срещу Благовец, а боклука винаги запалват, за да изгорят и болестите през годината. На самия ден се почита много и не се захващат с никаква домакинска работа. Казват, че на този ден – голям празник – дори птиците не свиват гнезда.

Бабите пробивали ушите на момиченцата, за да им сложат обици и вярвали, че не ги боли, защото около тях кръжат невидимите небесни сили от свитата на архангел Гавраил. Според народните вярвания това е "благ ден". Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.

Девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, връзват на ръченика (дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни) три възелчета да свържат, като изричат с надежда: „Лястовичке, посестримке, какъвто шъ ма земи, такъв нишан да ми туриш!"Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят: ако забележат кал по платно-то — дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят – даскал ще е...

Завързано възелче на забрадка, коланче или връвчица трябвало да се носи през цялата година, за да предпазва от уроки и "лоши очи".

Всички през този ден, преди да чуят кукувича песен, гледат да са нахранени,да имат пара в джобовете си и добро настроение на сърце, за да са сити, паралии и весели през годината.

По време на Великия пост е забранено да се играе хоро, но на Благовещение е разрешено мъжкото хоро "буенец".

"Събуждат се и излизат от дупките" змиите и гущерите.

Изпълняват се обредни действия, които имат предпазваща и прогонваща сила: преди изгрев палят огън на едно или няколко места по всички ъгли на двора, като слагат говежда тор да пуши и да прогонва влечугите.

Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец или „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне".

През деня всяка отрова губи силата си.

Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото.

Пали се огън

Народът вярвал в пречистващата сила на огъня. Затова възрастните разрешавали на децата и младежите да го прескачат за здраве.

Времето се затопля – змиите и гущерите излизат от леговищата си и плъзват из полето.

За да се предпазят от ухапване на змия, на места хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката.

В други райони запалват огън и го прескачат, също така обикалят двора със запален парцал.

С празника Благовец са свързани следните вярвания:

На Благовещение според народните вярвания се завръщат и самодивите.

Дедите ни им приписват свръхестествени качества: те били невидими, чувал се само гласът им и живеели на край света. По нашите земи самодивите идвали, когато всичко се раззеленява. Заселвали се във високите планини, край „неначенати ― езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсече такова дърво, то не горяло, а колата, която го превозвала – до три дни се чупела.

На Благовещение самодивите играели хоро на росна поляна, а утъпканата трева там повече не растяла. Който ги зърнел, се разболявал от самодивска болест – толкова красиви и грациозни били.

Болните можели да се надяват на излекуване, ако преспят на самодивска поляна край самодивски извор и се измият с "мълчана вода" ― от самодивския кладенец.

На този ден се извършват редица селскостопански дейности:

- сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са "благи" /сладки

- градинарите "плашат"― (подрязват или изкореняват) овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли

- жените садят тикви, за да станат бели и благи, а бубарите (производителите на коприна) слагат в пазвите си бубено семе и гледат времето в този ден да е хубаво, за да е на "хаир" и добитата коприна през годината

- стопаните отварят кошерите и пускат пчелите, за да съберат сладък мед.

Вярва се, че където има закопано имане, в късна доба срещу Благовец парите излъчват син пламък над земята.

Затова иманярите от полунощ до първи петли обикалят могили, пресъхнали кладенци и за-пустели места с надеждата да съзрат пламъка, който ще ги дари с богатство. Вярвало се, че в нощта срещу Благовещение от небитието идват духовете на умрели, които приживе са укрили голямо съкровище, точно на мястото, където са го заровили.

Духовете се появявали във вид на светла струя или мержелеещ се дим. И в същата нощ иманярите, които знаели землищата със заровени ценности, но не били сигурни за точното място, обикаляли района и чакали знак.

За да предразположат духа, те носели прясна пита и шарена сол, а в лявата ръка – сребърна пара.

Поверия и гадаене

Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.

Вярва се, че, ако на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят много сладки плодове.

Ако на Благовещение времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.

Наричания на Благовещение

Бежте, змии и гущери, че ви огън гони!

Бягайте, змии и гущери, че в заран Благовец

Бягайте, змии, Благовец ще ви затисне! Кога дойде Куковден

Кукувицата да те закука, дано! На куково лято

Ще бъде на Благовец.

Фразеологията за Благовец третира главно вярата в магическата сила на кукувицата и нейния глас („Кукувицата да те закука дано), както и идеята, че на този ден излизат змиите и гущерите(„Бягай-те, змии и гущери, Благовец ще ви затисне).

ОЩЕ ПОЛЕЗНИ НОВИНИ:

Великденски пости 2020: Всичко, което трябва да знаем

Най-честите грешки при варенето на паста

Здраве в офиса - как да се пазим от вируси

Хранене според кръвната група

* Сред използваните източници и "Народопсихологията на българите, представена в обичаите от периода на Великденските пости", проф. Иван Чобанов