Много хора, в различни култури, израстват с убеждението, че студеното време причинява болести. Излизането навън без яке, вдишването на студен въздух, спането в студена стая, излагането на дъжд или сняг и дори самото усещане за студ често се посочват като директни виновници за настинка или грип, пише The Conversation.
Това схващане изглежда логично, защото заболяването често се появява след излагане на студ. Съвременните научни изследвания обаче показват, че връзката между студеното време и болестите е по-сложна и че самият студ не причинява инфекция.
Ниските температури не създават вируси. Вместо това те влияят на комбинация от биологични, екологични и социални фактори, които увеличават уязвимостта на хората, особено към респираторни инфекции през зимата.
Още: Топ 5 зимни навика, които ще ни накарат да забравим студа
Настинките и грипът се причиняват от вируси, а не от студен въздух. Вируси като риновирусите, които са най-честата причина за настинки, и грипните вируси се разпространяват от човек на човек чрез дихателни капчици или директен контакт, независимо от външната температура.
Въпреки това, в световен мащаб се наблюдава значително увеличение на респираторните инфекции през по-студените сезони. Този сезонен модел се дължи отчасти на това как студеното и сухо време влияе върху вирусите в околната среда. Изследванията показват, че много респираторни вируси, включително грипните вируси и коронавирусите, оцеляват по-дълго и остават заразни при студени и сухи условия.
Сухият въздух също така кара микроскопичните капчици, отделяни при дишане, говорене, кашляне или кихане, да се изпаряват по-бързо. Това създава по-малки частици, които остават във въздуха по-дълго, увеличавайки вероятността други хора да ги вдишат. В резултат на това студеният и сух въздух улеснява оцеляването на вирусите и достигането им до дихателната система на нов гостоприемник.
Студеният въздух влияе и на защитните механизми на организма. Вдишването на студен въздух понижава температурата в носа и дихателните пътища, което може да доведе до свиване на кръвоносните съдове. Това намалява кръвния поток и отслабва локалния имунен отговор, който обикновено помага за откриване и унищожаване на вирусите навреме.
Още: Ледена заплаха: Милиони американци в очакване на катастрофална буря
Излагането на студ и свързаният с него стрес могат допълнително да нарушат нормалната функция на дихателните пътища, особено при хора с чувствителна дихателна система. Всичко това отслабва първите линии на защита в носа и гърлото. Студеният въздух не създава вируси, но улеснява тяхното „задържане“, след като вече са изложени на него.
Зимата носи и промени в поведението на хората. Поради студа прекарваме повече време на закрито, често в близък контакт с други хора. Претъпканите пространства с лоша вентилация позволяват на вирусните частици да останат във въздуха и да се предават по-лесно.
Румъния отбеляза най-студената сутрин от 60 години насам
Намаленото излагане на слънце през зимата също води до по-ниски нива на витамин D, който играе важна роля в регулирането на имунната функция. Ниските нива на този витамин са свързани с по-слаб имунен отговор. Освен това, отоплението на помещенията изсушава въздуха, което може да изсуши лигавиците на носа и гърлото. Слузта обикновено улавя вирусите и помага за изчистването им от дихателните пътища, а когато този механизъм е нарушен, вирусите по-лесно навлизат в клетките.
Заради студа: Над 100 отменени полета в Истанбул
Студеното време е особено проблематично за хора със съществуващи респираторни заболявания, като астма или алергичен ринит. Епидемиологични проучвания показват, че ниските температури могат да влошат симптомите и да намалят функционалността при тези хора, като допълнително усилват ефектите на инфекциите.
Още: Циклонът Хари идва към България: Симеон Матев с предупреждение за опасно време
Всички тези доказателства заедно рисуват ясна картина. Студеното време е свързано с по-високи нива на респираторни инфекции, особено в умерените райони през зимата. Вирусите оцеляват по-дълго и се разпространяват по-лесно в студен, сух въздух, а защитните механизми на организма в носа и дихателните пътища са отслабени. Зимните условия, като престой на закрито, лоша вентилация и по-ниски нива на витамин D, допълнително увеличават риска.
Това, което науката не подкрепя, е твърдението, че просто усещането за студ, като например кратко излизане навън без яке, директно причинява настинка или грип. Вместо това студеното време действа като усилвател на риска, създавайки условия, при които вирусите по-лесно оцеляват, разпространяват се и преодоляват защитните сили на организма.
След студа: Проф. Георги Рачев обяви идва ли най-накрая топъл уикенд
Това откритие има практическа стойност. Подобряването на вентилацията и поддържането на адекватна влажност на закрито през зимата може да намали риска от предаване. Грижата за имунното здраве, включително поддържането на достатъчни нива на витамин D, също може да помогне.
Най-ефективните послания за общественото здраве са тези, които се фокусират върху начина, по който се предават вирусите – чрез контакт и дихателни капчици, а не върху остарелия мит, че самата настинка ни разболява.
Още: Тайната на норвежците: Как оцеляват при минусови температури
Накратко, студеното време и болестите са свързани, но не по начина, по който често се смята. Студът не причинява инфекции директно, а по-скоро оформя условията, в които респираторните вируси виреят най-лесно. Осъзнаването на тази сложност ни помага да разберем по-добре защо настинките и грипът са по-често срещани през зимата и как можем да се предпазим по-ефективно.
