Пламен Павлов: Определянето на Велико Търново за историческа и духовна столица ще ни изкара от хиперцентрализма

Приемането на Търновската конституция отваря не нова страница, не нова глава, а цял нов том в хилядолетната история на България. Това е оценено по достойнство от съвременниците на този акт, би трябвало да го оценяваме и ние. След пет века отсъствие на държавност, преди 140 години държавата ни възкръсва,  макар и с граници, ощетени от Великите сили. И това е възможно именно с приемането на Конституцията в правен смисъл и от гледна точка на ценностната система на модерните хора. В много държави Денят на Конституцията е национален празник. Ние, като членове на инициативния комитет за честванията,  предлагаме 16 април да стане официален празник, защото тази дата има магистрални последици със своята важност, включително и за нашето време. Искам да припомня, че след 10-и ноември 1989 година група великотърновски интелектуалци, сред които покойният проф. Петър Горанов, моят колега проф. Милко Палангурски и др., успяха да наложат идеята и тя да бъде приета новото Велико Народно събрание да бъде открито именно във Велико Търново. Тогава витаеше идеята и нагласата, че днешната ни Конституция ще бъде Втората Търновска конституция. За съжаление, поради инфлацията на ценностите или за по-удобно депутатите се преместиха в София и днешната Конституция не се нарича Търновска, въпреки, че реално тя представлява един ъпгрейдван неин вариант, тъй като съдържа основните й послания.

Без да идеализираме Търновската конституция и без да я критикуваме, тя съдържа политическата мисъл и обществени нагласи на модерно мислещите хора на  19-и век. Много е важно е да не забравяме, че всички важни конституционни и държавни актове в България са извършвани именно във Велико Търново. Ще припомня за пореден път, че не само учредяването на държавата и на нейния парламентарен модел се случват тук. Да не забравяме, че признаването на Съединението става именно в нашия град. Княз Александър Батенберг подписва акта в старата столица и независимо, че пътува от Варна за Пловдив, минава специално през Търново, за да спази реда, който всички очакват. Обявяването на Независимостта също неслучайно е извършено в Търново. Това е станало не само по волята на министър председателя Александър Малинов - човек с невероятна ерудиция, и на самия цар Фердинанд, а е плод на цялостното държавническо мислене.

Ние сме в дълг на традицията, която са ни завещали нашите деди.

В продължение на седем века в представите на българина няма друга столица освен Търново.

Това потвърждават много книжовни и исторически паметници. В мисленето на нашите национални водачи – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Мамарчев, Каравелов, Раковски, Левски  и др. столицата на България е Търново. Решението да имаме нов административен център – София, е взето пак в Търново и това трябва да бъде напомнено. Затова Велико Търново заслужава да има специален статут, който да бъде оформен законодателно. Може да дадем примери с други държави и те са много. Например в Полша Краков е безспорната историческа столица. У нас може да възникне въпросът какво ще правим в такъв случай с Плиска, Велики Преслав, аз ще допълня и Охрид. Разбира се, ще ги почитаме като стари столици. Но пак подчертавам, че в продължение на най-дълъг период, в съзнанието на нашите предци няма друг център на България, освен Търново.

Велико Търново е духовна столица още от  времето, когато Търновската патриаршия влиза в пентархията на петте стъбла на православието в света през 12-13 век.  Братската ни македонска църква и досега се води Охридска, нищо че нейният архиепископ обикновено е в Скопие. В Полша примас архиепископът е в Краков. Така че идеята Велико Търново да стане духовна столица може да се разшири и с нови решения за църковната ни власт. Статутът на Велико Търново в това отношение отдавна е признат  чужбина. В Белград, където са били мощите на св. Петка, и досега, като се каже Търново, имат предвид духовната столица на България, а не просто един български град или областен център. В Гърция  наричат града ни  Мегало Търново. Те имат понятието Голямо (Велико) Търново, още преди да го използваме ние. Мои колеги историци правилно защитават тезата, че Търновската митрополия е най-голямата църковна територия в България, тя носи авторитета на Патриаршията. В Русия ни определят като „властител все болгарские земли  – духовният владика на цялата българска земя“.

Традицията ни задължава градът да получи специален статут на историческа и духовна столица, не за да черпи от това някакви дивиденти – материални или емоционално снобски, а защото това е истината. Търново може би не е най-старият български град, макар че и затова може да се спори, изследвайки находките от праисторията и тракийската епоха, но е най-българският град, градът с най-българско излъчване. И това не е мое мнение, а на хора от целия свят.

Даването на такъв статут не бива да остава само една почетна титла, а и да вменява някакви функции. Може да дадем пример с Никополис ад Иструм. Такива градове в Римската империя са имали особена автономия. Затова този статут трябва да има разписани ясни цели - дали ще е по отношение на опазване на историческите и културни паметници, или за вземане на самостоятелни решения, но да бъде определено точно и ясно.Има и друго -  в България  съществува хиперцентрализъм, който остава, въпреки 30-годишния демократичен модел. Определяното на Велико Търново за историческа и духовна столица е един от пътищата да се излезе от него.

Сега се обсъждат нови областни центрове. Аз самият съм русенец и без да съм предател на родния си град, съм категоричен, че естественият център на региона е Велико Търново. Асеневци защо не са направили столицата в Червен или Русе, въпреки че вероятно са от този район? Има си географски дадености и нашите стари царе са ги виждали. Самата геополитическа карта показва къде да са тези места. Дори по времето на соца управниците, например в лицето на Пенчо Кубадински и Тодор Живков, осъзнаваха какво е Велико Търново за страната ни и какво е особеното място и авторитет на града ни.Примери в това отношение могат да бъдат давани много. Един от тях е със съседната ни  република Гърция, с която сме съизмерими и като територия, и като население. Там след реформа, освен столицата Атина, има състолица – Солун, който на практика ръководи цялата северна част на страната.

Затова сега нашите политици трябва да гледат отговорно на историята в това отношение и с перспектива, защото в определянето на статута на Велико Търново като духовен и исторически център има огромен визионерски потенциал. Да не забравяме също, че това е сериозна крачка за развитието на туризма, търговията и на икономиката като цяло. Примерът е до нас, зависи дали ще имаме воля, достатъчно упоритост и сили да променим статуквото и България да признае своята заслужена историческа и духовна столица  - Велико Търново.