Кметът на Белоградчик: Потенциалът на туризма в България е оставен на произвола на съдбата

Г-н Николов, вие сте били първи кмет на Белоградчик от демократичната промяна в България, а от 2011 досега неизменно начело на общината. Какъв беше първият ви мандат в сравнение със сегашните – като свобода на действия, финансиране, правила, има ли нещо общо? 

Те са несравними. Отпаднаха Кодекс на труда, нямаше Закон за обществените поръчки, нямаше правила. Луди политически настроения в народа. Трудно беше, но пък се създадоха прекрасни възможности за всеки, който иска и може, да работи. Бяхме значително по-млади, енергични, уверени. Много хубави неща се случиха тогава в общината. Но беше дълбоко по-различно. Финансирането не беше така добре регламентирано, налагаше се всеки месец да сме при, светла му памет, г-н Бойко Георгиев, който беше шеф на общинските финанси. Сега има ясни правила, регламенти, вече сме в Европа. По много малко неща приличаме на Европа, но сме там юридически, формално.  

Тогава имаше еуфория, а сега Фейсбук. Във времената на свръх активност в социалната мрежа негативизмът е водещ сякаш – всеки пише, критикува, без значение истина или не. В в кои обстоятелства е по-лесно или по-ефективно?

Аз смятам, че Фейсбук и другите му производни в началото имаше много по-голям ефект. Хората някак си повече вярваха. С времето се обезцени. Виждаме колко некомпетентни неща се пишат - неинформирани, с лекота правят оценки, дават предложения. Аз смятам, че все по-рядко хората го отварят, за да видят публикации. Ролята му ще е все по-маловажна, ако не се въведат някакви регулации. Той или ще изчезне като потребност и ще остане за хора, за които не искам да се изказвам цинично, или ще има някакви регулации, които да го вкарат в коректни рамки. Иначе не става. На моменти виждаме ценна информация, но това е много рядко. Повечето са пошли неща, оценки, критики от хора, които въобще не знаят за какво става дума, но си имат мнение, налагат го. Това малко или много влияе. Това все повече разлага обществото ни. Аз имам възможност да сравня реалните устои на обществото дълго време. Може да беше страхливо преди повече от 30 години, но имаше ред, наказуемост, страх от закона. А сега няма страх от закона, няма наказуемост за престъпления. Друг е въпросът, че държавата няма политика в нито една област на обществения живот, да се следват политики, планове - така, както трябва да бъде. Всяко ново правителство започва от нулата. Всичко старо е негодно. Показателно е и в общините. Там, където кметовете имат по повече мандати, виждаме положителни резултати. Трябва да има наследственост, приемственост, нищо не се случва за година-две-три - за европроектите, за всякакви начинания.

Но в същото време защо има мантри, че щом кмет е управлявал дълго, значи е оплетен в схеми с поръчки? Позитив или негатив е дългогодишно управление за дадената община?

Аз казвам, че е позитивно. Ще си позволя да сравня сравними общини - Видин, Монтана и Враца. Община Видин няма кмет, който от 1991 г. да си е повторил мандат. Тя е с най-големи дадености за развитие - на две граници, на Дунава. Имаше 7 уникални предприятия, единствени в България. Пълна разруха. Монтана със Златко Живков - един успешен кмет. Мисля, че е 5-6 мандата и виждаме резултатите. Във Враца също няма повторение с изключение на последния. Същата история - няма развитие, ако не е атомната централа, която дава добри резултати. Сегашният кмет повтори мандата и се усещат вече положителни неща. Един корумпиран кмет за 24 часа може да се обгради с престъпници. Не му са необходими 10 години, ако са му престъпни намеренията. Но затова хората не спят, администрацията не спи. Корумпираният кмет не раздава на цялата администрация пари и облаги. Една община не е като частна фирма да си правиш далаверите, извинявам се за циничния израз, и само ти да си знаеш. Ако те хване НАП, рискът е твой. В общината каквато и далавера да се направи, минава през доста ръце документално и във всяко отношение. Говорят за далавери в търговете. Ами те от две години са абсолютно прозрачни. Казват, че най-голямата корупция е в строителството. Всеки участник вижда офертата на всеки конкурент. Неслучайно 3-4 години нямаме оплакване от фирма, загубила търг. Всичко е видно. И как ще манипулира кметът един търг, освен ако каже: "Ще водим дела, пък ако спечелим - спечелим", но аз не познавам такива кметове.

Да се върнем на първия ви мандат – как управлявахте в период на целокупна еуфория, как отговаряхте на очакванията?

Еуфорията беше в големите градове, където хората не се познават, където политиците лесно ги "люшкат". СДС срещу БСП - това беше противопоставянето. В малките населени места, като моята община, всички се познаваме. Имаше 1-2 семейства, които се разведоха по политически причини, но еуфория нямаше кой знае каква. Аз бях кмет от БСП. Палиха ми свещи пред общината 10-тина човека. Сядахме, разговаряхме. Всички смятахме, че предстои едно прекрасно бъдеще. И аз, и всички останали очаквахме дълбоката промяна и лека-полека нещата се катализираха. Разрухата като тръгна в предприятията, в земеделието - всичко преживяхме и хората видяха, че нещата са сложни. Еуфорията утихна след 3-4 години. Ние си вършехме своята работа. Компромиси не съм правил на никой. Каквито закони имаше, така съм работил.   

От тогава коя е гордостта ви?

Бяхме първата община, спечелила проект по "Красива България" за ново осветление на пещера "Магурата". Осветлението й беше ограбено без да може полицията да ги спре. Извоювахме от Свищовската академия филиал в Белоградчик с хубави специалности в областта на туризма и здравеопазването. Аз се отдръпнах през 1995 г. и местната власт изпусна филиала. Той отиде в Ботевград. Третата ми гордост е, че успяхме да привлечем една швейцарска фирма, която за сметка на швейцарското правителство развиваше индивидуални форми на туризъм. Първият ни тласък бе една къща за гости в Белоградчик. Правил съм търг за асфалтиране на главната улица. Събирам всички фирми, които желаят, казвам им максималната цена и те дават оферти. Пет фирми бяха, те пишат и се крият един от друг. Пусна ги да пият по едно кафе, викам ги отново, казвам им минималната цена и ги питам могат ли да я свалят още. На третия път свалихме с около 40% цената, която главният архитект ми даде. И между другото тази улица, този асфалт още е в много добро състояние.

А емблематичните ви проекти или постижения от 2011-та насам?

Много са. Имаме два обновени квартала, сега обновяваме трети - със сменени водопроводи, нови улици, нови тротоари, санирани жилищни блокове. Над 900 апартамента имаме санирани. Последните 13 завършваме до края на годината и започваме минимум 4 по Плана за възстановяване и устойчивост. Абсолютно всички общински и държавни сгради са санирани. Направихме една прекрасна спортна зала, за която мечтаехме от 40 години. Стана една от най-хубавите в Северозападна България. Волейболният ни отбор е в републиканската група. Пълни се с публика от целия регион. Обновихме и стадиона. Посететилски център направихме на крепостта. Имаме над 30-40 реализирани проекта. Тактиката ни е такава - първо сменяме водопроводите, после асфалтираме.

Илън Мъск беше дал заявка, че ще гостува на Белоградчик заради снимка на Белоградчишките скали...?

Не е дал никаква заявка. Тук един кръчмар се опита да експлоатира тази тема. Той пусна тази лъжа, че Илън Мъск ще дойде - на 24-ти април ли беше, не помня. Няма такова нещо. Опитвахме се. До него не може да се стигне.

Колко време ви отне, за да разберете, че е фалшива новина?

Медиите го раздуха. Аз бях сигурен веднага. Няма как Мъск да дойде без ние да знаем. Това не е случаен човек и той не тръгва така. Вярно е, че е непредсказуем, съдейки по изявите, за които четем в медиите. Чувах коментари, четох писания, че ще кацне в Букурещ, оттам с автомобил по Дунав мост. Трябва да си много наивен, за да повярваш, че това ще се случи. Но въпреки всичко, пуснахме едни покани, за да станем за смях. Стигнали ли са до него, не знам.

Тоест, нямате обратна информация изобщо?

Абсолютно. Никой нищо не е отговорил. Дори и акад. Карталов, който прави един страхотен фестивал на Белоградчишките скали, се беше подлъгал, та го покани на фестивала. И той опита, човекът, но и той няма никаква обратна реакция.

И министърът на туризма го покани публично. Даже май щяха държавна подкрепа да ви оказват, за да оправите инфраструктурата?

Да. Имаше такива писания и приказки. Министърът се скри. Аз се опитах да се срещна с него, да видим действително има ли нещо, действително ще ни съдейства ли. Абсолютно нищо.

Как повлия този анонс, тази новина на туристическия поток в района?

Въобще не повлия. Явно българите са много по-здравомислещи, отколкото очакваме. Не се отрази грам на туристическия поток. Беше и зима тогава, когато се разпространи, но беше топла зима и не се отрази. Ние имаме здрава статистика - броим билетите. Очаквахме малко да тръгне.

Какво туристическо лято се очертава?

Почти всеки месец имаме много мероприятия. Къщите за гости и хотелите се резервират много по-рано, още напролет. Примерно около 5000 човека посещават "Опера на върховете". Почти никой после не може да се устрои да нощува в Белоградчик, а във Видин, в Монтана. Пълни се всичко, въпреки че имаме база с около 1400 легла. Най-силна ни беше 2019 година - около 140 000 туристи посетиха Белоградчишките скали, крепостта. След това рязък спад. Стигнахме до 100-тина хиляди. От миналата година нараства. Тази година очакваме още. Не вярвам да стигнем 2019-та, но ще я приближим, надявам се. Чудеса могат да станат тук, ако има държавна политика в областта на туризма, свързана с реклами. Знаем как го правят нашите съседи - Гърция, Турция, пък даже и Сърбия. При нас всичко е оставено на произвола на съдбата и на възможностите на общините. Силните туристически обекти - изключвам море и планина, са в общини с недобри финансови възможности. Не можем ние да организираме реклама, инвестиции. Няколко пъти се опитвах с Банката за развитие за нисколихвени кредити за атракции, за да задържаме туристите за по-дълго време. Няма и няма. Раздадоха многото пари на бандитите.

Споменахте за туристически атракции - като дойдат туристи при вас, какво могат да видят?

Крепостта, скалите, пещера "Магура". Имаме 7-8 туристически пътеки. Имаме безотточно езеро "Рабиша" до крепостта. Художествената ни галерия е много богата, а също и галерия за наивистично изкуство - единствената в България. Историческият ни музей е много интересен. Природонаучен музей имаме - един от най-големите в България. До крепостта е. Има какво да се види, но за два дена, максимум три. Искаше ми се да инвестираме в допълнителни атракции за възрастни, за деца, за да може още за ден-два да остават при нас, но няма пари, няма политика. Ние се мъчим да правим местна политика, но без пари.

Още от Белоградчик: 

Кметът на Белоградчик: Общината не е ощетена от сметопочистващата фирма

След специализирана акция: Повдигнаха обвинение на кмета на Белоградчик

11 от 13 съветници в Белоградчик искат оставката на кмета, той отказва