Искате ли една хипотеза? Размразяването на АБВ и атаката на Първанов е съвместен проект между него и Доган. Отношенията между двамата от много години са традиционно близки.
Сокола помогна на Първанов на президентските избори, той пък му даде орден „Стара планина”…Сега при провала на левицата и още повече при появилите се сериозни спорове между двете партии, Доган изважда на преден план Първанов и разбива компроментиралия се Станишев…Как ви се струва тази конспирация?
Сега - по същество. Георги Първанов вече спечели. Отвсякъде. Появи се във възможно най-подходящия момент. Ако шаблонният израз гласи, че някой е попаднал в точното време на точното място, това е най-уместният пример. Няма никакво, абсолютно никакво значение, че отляво го нападат, а крайно десните го отричат. Той не е дошъл да взема „вся власть”. Поне засега. Той се връща в нея.
Първанов спечели, защото е алтернатива. Не на общото статукво, а на БСП (Станишев). Това му е достатъчно за начало. Той винаги е бил готов за връщане във властта и не го е криел. Но тогава още не беше нужен на времето и обстановката (както и АБВ).
Сега е друго. Близо 80 на сто от хората са против това управление (разбирай и против БСП) и каквото и различно да предложи, ще е по-добре от сегашния тотално сринат авторитет на преждевременно остарелия млад лидер на БСП.
Столетницата се оказа неподготвена, сащисана и вцепенена. Въпреки че на „Позитано” винаги са знаели за заплахата „Първанов”, той я завари със свалени кюлоти по средата на бална зала. Бабини деветини са разни приказки за опита на стари апаратни играчи, планове на тайни стратези, сложни проекти на ченгеджийница и т.н.
БСП беше изненадана и доказателство за това е, че пусна в ход най-първосигналните защитни механизми и към Първанов, и към Ивайло Калфин: „неблагодарници, ренегати, предатели”, в която цъфна цялата комунистическа реторика от 50-те години. И злорадото: „няма да успее, ще се провали…”
Може и да излязат прави, а може би не.
В момента БСП (Станишев) се бори не за оцеляването на държавата в тази жестока криза, а за собственото си оцеляване. Не само за лидерското място и за контрола върху структурите и масите. Тя се бори за оцеляването си и на политическия терен на България. Ретроградното й политическо поведение, отношението към най-масовите протести, целувката с ДПС и флирта й с „Атака”, острите критики, които получи от ПЕС в Европа и западните посланици тук, я върнаха няколко места надолу в демократическата стълбица и освободиха горните места, за които социалдемократите отдавна търсят билети.
Тя отлично знае, че не спечели майските избори, ако за пореден път не спечели и следващите (в каквато и комбинация да се проведат) си отиват и Станишев, и тесният и широкият кръг около него. А дали ще спечели чисто математически срещу Първанов по брой бюлетини – засега това изглежда сигурно, но има още цели 4 месеца до изборите. Всички видяхме какво може да се случи за 4 месеца. Дори само за един 14 юни…И в края на краищата няма особено значение.
Но да видим… Преди няколко дни Димитър Дъбов с целия си апаратен авторитет „изчисли”, че на изборите Първанов (винаги да се чете и Калфин) щял да вземе не повече от 30 000 гласа. А един станал напоследък много модерен млад ляв блогър, с комсомолски ентусиазъм каза, че АБВ нямало да вземат повече от 4-5 000 гласа. Къде, младежо, в Пернишкия избирателен район, или броите само община Ковачевци?
Но това е между другото. Главното е, че бившият партиен лидер и 2 мандата президент на Републиката се явява отново на сцената на активната политика с намерението да играе главна роля. А евроизборите са само предпремиера. Може би мнозина пропуснаха една негова реплика, че са готови и за избори 2 в 1, т.е – да участват в парламентарния вот. Още едно ясно доказателство, че ще се бяга по социалдемократическата писта. Структурите на Георги Атанасов са готови.
В този смисъл Първанов предлага и една друга възможност, за която обществото настоява: „Седнете, говорете си и се разберете” . А ситуацията е такава, че диалог Борисов-Станишев вече е невъзможен. Лидерът на ГЕРБ вече подсказа, че с Първанов може да се говори и така още веднъж да подчертае разликата между двамата леви лидери в полза на президента.
Мнозина смятат, че Първанов искал да се върне на стола на Станишев. Аз мисля, че този стол вече не му е нужен. Той готви Ивайло Калфин начело на една нова, модерна, обединена левица. Защо смятате, че идеята на Първанов за български ПАСОК е забравена? И че Солунската четворка не се завръща?
А къде ще е Първанов?
А къде е Доган?
Автор: Евгени Петров, vevesti
