– Изправил се оня ден един младеж, и то се изправил от трибуната на Народното събрание, да ми обяснява той на мене за правото на избор. Какъв избор, бе? Какво право? Трябвало, видите ли, родителите да могат сами да избират на колко години да тръгват децата им на предучилищна, как да учат и какво? Глупости на търкалета! Трябва да тръгват на предучилищна колкото се може по–рано и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО всички, на сто процента. И всичко си идва на мястото.
Каква чудесна думичка – „задължително“! Точно на сърце ми ляга. И няма хън-мън! Никой не може да си избира и да прави каквото си иска.
Разбира се, че държавата знае най-добре от колко годишни трябва да започват да учат децата (например от четири години) и какво да учат. Държавата трябва да им обясни кой е добър и кой – лош. Кое е красиво и кое – грозно. Кое е правилно и кое е неправилно. Кой е отрицателният герой и кой – положителният. И всички деца да знаят едни и същи неща. А защо не – след време една организацийка можем да им спретнем на децата. Нещо я връзки да им връзваме, значки някакви да им закачаме, ама да се знае, че всички са пределно наясно откъде идва това добро и кой го прави.
Искаха да КРИМИНАЛИЗИРАТ криенето на осигуровки от работодателя, пътуването без билет във влака, кражбите на парно. Ама не мога да разбера – какво чакат още тия, дето ни управляват! И какво значат тук някакви си измислени свободи и права. Аз съм изряден и не се страхувам от службите – ако искат дори да ме следят, да ме подслушват. Моята съвест е чиста.
Всъщност, от мен да знаете, истината е, че колкото повече действия се преследват от закона, толкова по-сигурен ще бъде животът ни.
И пак ще дойде време да си оставяме отключени колите и къщите.
Това за криминализирането, между другото, важи с пълна сила и за наркоманите. И те трябва да бъдат вкарвани в ареста. И там да поработват, да видят хляба как се вади. Всъщност е ясно като бял ден – щом е наркоман, е престъпник! Или скоро ще стане! И какво? Да чакаме да открадне, да пребие някого и тогава да го прибере полицията? Превантивни действия са нужни, а не празни приказки.
Но, в интерес на истината, най-голяма радост ми доставя процеса на „ДИСЦИПЛИНИРАНЕ“. Само думичката как звучи, а? Като я чуеш, и ти настръхват косите! И разбираш, че никой не може да шукне, да мръдне встрани нито крачка дори! А пък какви словосъчетания могат да се направят с тази думичка. Например: „Криминализирането на еди кои си деяния ще доведе до дисциплиниране на тези и тези персони.“
Но за да има ефект дисциплинирането, АКЦИЯ СЛЕД АКЦИЯ да се провежда е нужно.
Скоро, например, се проведе спецакция в нашата област за залавянето на рецидивист – крадец на коли. Същият бил пуснат от съда под домашен арест, като посочил за адрес място, на което не живее от години наред. Но това не го е спасило. Заловили са го хората от полицията, защото си гледат работата.
А тази, много правилно шумно обявена, успешна спецакция ще доведе до какво? До дисциплиниране на останалите крадци, защото те ще разберат, че има кой да пази имуществото, живота и щастието на хората.
Много ми харесва и думата „НАКАЗАНИЕ“. Блага дума, мно-о-о-го блага. Ама винаги ще се намери някой, който безобразно да развали практическото й приложение.
Осъдили някакъв на доживотен затвор, но заради добро поведение го пуснали предсрочно. И той, само няколко дни след това, извършил ново тежко престъпление.
Не разбирам защо е необходимо да се хабят излишни сили и средства да бъде заловен престъпника и наказан, а след това – да бъде пуснат предсрочно на свобода. Не може извършилият веднъж престъпление да има право на втори шанс, колкото и да ми обясняват някои, че дори един от помилваните да се превърне в нормален гражданин, сме длъжни да пробваме с всички. Те явно поговорката за вълка и козината му не я знаят.
Веднъж завинаги разберете, уважаеми, това елементарно правило – силният не прощава, силният безкомпромисно наказва. По-добре невинни в затвора, отколкото един виновен на свобода.
И тогава ще има сигурност! И ред!
А нас това ще ни спаси!
* Същият е и главен герой в българския игрален филм „Строгият от квартал „Акация“.
Автор: Люпен Арсенов
