НОИ печели от пенсионната реформа. Засега

Резултатите, макар и само за първите шест месеца, са по-обнадеждаващи, отколкото се очакваше. Ако тенденцията се запази, НОИ може да приключи годината с много по-добър баланс от прогнозирания. Първите дефекти на пенсионната реформа от миналото лято обаче също личат - вратичката за ранно пенсиониране не е съвсем затворена и възможността на военни и полицаи да продължат да се пенсионират още три години по старите условия отново доведе до рекорден ръст на напусналите системата с пенсия. Пенсиите за стаж и възраст, като дял от всички, отново тръгват надолу. Това са тези пенсии, зад които стоят реално плащани осигуровки за пълните години според закона и които би трябвало да са масовите, а не изключенията. Все пак добра новина е, че за втора поредна година намаляват и инвалидните пенсии поради общо заболяване - те вече са "само" 29% от всички новоотпуснати, но това не се дължи на взети мерки за затягане на контрола при ТЕЛК-овете. То предстои, макар и неизвестно кога, въпреки че според Кодекса за социално осигуряване до края на юни тези промени трябваше да са част от законодателството.

Като

добри години за НОИ

се очертават и следващите две - през 2017 г. и 2018 г. пенсионната вноска ще се увеличи с по един пункт, за да стигне 19.8%, от което НОИ ще спечели близо 800 млн. лв. само за тези две години. Пенсионерите ще продължат да намаляват, но ще намаляват и хората, които плащат осигуровки. По тази причина, както и заради по-високите разходи за пенсии държавното обществено осигуряване ще продължи да е на дефицит.

Заради увеличените от януари с по два месеца стаж и възраст по-малко хора са успели да излязат в пенсия за шестте месеца на тази година. Това се случва за първи път от 2013 г. и безспорно е добра новина за НОИ и държавната хазна. Още повече че прогнозите миналата година бяха за точно обратното. От януари мъжете се пенсионират на 63 г. и 10 месеца със 38 г. и 2 месеца стаж. Жените трябва да са навършили 60 г. и 10 месеца и да са се осигурявали 35 г. и 2 месеца. Заради това затягане на условията за половин година новите пенсионери със стаж и възраст са по-малко със 17%. Вглеждането в данните за новоотпуснатите пенсии показва обаче и негативна тенденция - делът на личните пенсии за стаж и възраст от всички нови пенсии тази година е по-нисък от предходните няколко. Лични пенсии за стаж и възраст получават 54% от всички нови пенсионери, което е намаление също за първи път от 2013 г. насам. Миналата година например въпреки повечето хора, които успяха да се пенсионират, 62% са с лична пенсия за стаж и възраст. Тази година обаче се наблюдава съществено увеличение на наследствените пенсии - тези, които се получават от близките на починали хора - с цели 64% повече. Явно хората се опитват да компенсират.

Очакванията много хора да изберат да се пенсионират до една година преди да навършат пенсия, ако са се осигурявали необходимия брой години, но пък с намалена пожизнено пенсия, също се оказват доста надценени към средата на годината. Всъщност, въпреки че на теория целта на реформата е да се затворят всякакви вратички за ранно пенсиониране - за военни, полицаи, работещи тежък труд, управляващите отвориха вратата за ранно пенсиониране пред хората от третата категория. Тоест от януари

Бисер Петков още 4 години начело на НОИ

Народното събрание реши управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Бисер Петков да остане на поста поне още 4 години. Депу...

Прочети повече

всички имат право на ранна пенсия

Но докато другите категории служители няма да "плащат" за тази привилегия, за работещите в масовата категория тя няма да е безплатна. Срещу всеки недостигащ месец до възрастта тези хора ще получават с по 0.4% по-ниска пенсия, нищо че е възможно на практика да са внасяли осигуровки по-дълго от необходимото време например. При прогнозирани 11 400 българи, които ще изберат по-ниската пенсия, но по-рано, към шестте месеца само 900 са избрали тази възможност. Което означава, че тя все пак не е толкова привлекателна, колкото е замислена и че не е "отдушник" на увеличената възраст. На избралите все пак да излязат по-рано в пенсия не им стигат средно по 8 месеца. При средна пенсия около 320 лв. това означава, че те получават с около 10 лв. по-ниска пенсия.

И другата тенденция в анализа на НОИ също изненадва, но с огромния си ръст. Въведената минимална възраст за пенсиониране в сектор "Сигурност" не важи за служителите, които към края на миналата година са изпълнили изискването за стаж. И макар този преходен период да важи три години (до края на 2018 г.), от НОИ отчитат забележителен ръст на излезлите в пенсия само за първите шест месеца - с рекордните 220% повече спрямо миналогодишния юни. Не само пенсионните условия обаче обясняват този рекорд - за него значение имат и несигурността за тези служители, която създават подготвяните промени в Закона за МВР, свързани с ограничаването на заплатите при пенсиониране.

Десислава Колева,
Сега