Измина един месец на протести в България, който разклати из основи страната, доведе до оставката на правителството и назначаване на служебен кабинет, който да подготви предсрочни парламентарни избори. Всъщност президентът трябва да обяви състава на служебното правителство днес (12 март), а то да почне работата от утре (13 март).
През последните две седмици въпросът кой ще влиза в това правителство и какво ще прави то, освен подготвка за парламентарни избори, стана много актуален. Слуховете относно бъдещия служебен премиер са толкова много, колкото са и протестиращите по улиците.
Кой ще е служебен премиер – това е въпрос, който е от изключителна важност за развитието на страната. Защото с протестите беше поставена основа за промяна. Въпросът обаче е това да е правилната промяна, а не да следваме старата народна мъдрост „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия”. А опасността да изпитаме за пореден път на гърба си тази поговорка става все по-голяма.
Напоследък в медийното пространство усилено започна да се промъква, даже направо да се тръби, че всъщност президентът е обвързан с „олигархически кръгове”, които теглят към „своите кандидати” – за да опазят сегашното удобно за „мафията” статукво. А именно Плевнелиев е най-важният човек в държавата по думите на всички наши политици, колкото и да са неглижирани от обществото, както и по думите на доста от лидерите на гражданските протести.
С кого толкова е свързан Плевнелиев – редица авторитетни български медии посочиха с пръст „олигарсите” Огнян Донев, Любомир Павлов и Иво Прокопиев – кръгът „Капитал”. За незапознатите кои са тези господа – шефовете на „Медийна група България Холдинг”, която държеше „Труд” и „24 часа”. Донев е познат още и като председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), както и като собственик на „Софарма”. Прокопиев пък основа „Каолин” и беше негов собственик, но продаде 60% от предприятието и сега е по-известен като собственик на ВЕИ-та.
Какво всъщност значи олигарх – олигархията е форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото. Тази власт може да бъде основана на знатност, богатство, заемането на конкретни политически постове. Терминът възниква в Древна Гърция. След XIX век нататък обаче олигархията се разглежда все повече не като форма на държавно управление, а като начин на управление на организации (профсъюзи и политическите партии например), при който не богатството, а властта е в основата на привилегирования статус. Управляващите олигарси разполагат с повече и по-пълни знания за организацията; колкото по-дълго заемат длъжността си, толкова повече реална власт концентрират в ръцете си и съумяват да манипулират информацията и дори конкретни събития в своя полза. С течение на времето този процес се развива и олигарсите стават незаменими като управляващи на организацията. В резултат на това подчинените в организацията или членовете на политическата партия са принудени да отдадат още власт на управляващите, които укрепват още повече позициите си и процесът се задълбочава.
Опасно, нали? Няма и как да е иначе – никой не иска една малка групичка хора да се разпорежда със съдбата на всички в държавата – освен малката групичка хора. Убеден съм обаче и че никой не иска една групичка олигарси да се смени с друга.
Коя е другата групичка, която се готви да „лови риба в мътна вода”? По делата им ще ги познаете, казано е в Библията (Евангилие на Матей). Ето и кое конкретното дело – Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Този законопроект вече мина на първо четене в Народното събрание. Негови автори са Яне Янев, Цвета Георгиева, Бисерка Петрова, Кристалина Петрова, Емил Василев – все лица, свързани с РЗС и Атака, макар че заради разпада на парламентарната група на тази партия повечето от тях станаха независими депутати.
Законопроектът изглежда еманация на прозрачността – вносителите му искат всички лица, заемащи „публични?!?!?!” длъжности, да си показват доходите и имуществото на обществото. За да няма скрито-покрито и да е ясно кой какви ги върши. Нещо повече – вносителите искат дори лица от сферата на бизнеса, които реално въртят бизнес от обществен интерес, също да си разкрият доходите – шефове на електроразпределителни дружества, на ВиК, на Топлофикациите, на дружествата с доставки на газ за домакинствата – въобще на монополите. По думите на Василев, изречени в сутрешния блок на bTV, това означава всички бизнеси, „закачени за бозките на държавата”.
И тук възниква едно мааалко въпросче – защо не е засегнат банковият сектор? И по-конкретно – банките, в които държавата държи своите средства. Най-малкото защото държавата не си държи средствата в БНБ – според официално запитване отпреди две години на вестник „Сега” към Министерството на икономиката по Закона за достъп до информация в Корпоративна търговска банка (КТБ) се държат 70% и повече от държавните средства (към февруари 2011 година). Другите две големи банки, в които се държат средствата на държавата, са Инвестбанк и Централна кооперативна банка – пак по справка на Министерството на икономиката отпреди две години.
Дали в Законопроекта е написано, че и ръководството на КТБ, на Инвестбанк, на Централна кооперативна банка например трябва да разкрият публично доходите си? Не знам – защото не можах да намеря никъде пълния текст на законопроекта. На страницата на Народното събрание е качено единствено, че законопроектът е гледан на първо четене. Качен пълен текст няма.
Според г-н Емил Василев приемането на закона е важно, защото олигарсите като Огнян Донев и Иво Прокопиев ще дават своеобразен отчет пред обществото – Донев е шеф на КРИБ, т.е. публична организация, която развива дейност от обществено значение и е в Тристранния съвет. Прокопиев е собственик на ВЕИ-та, казва Василев – енергиен сектор т.е. бизнес сектор с обществено значение, значи проверка.
Чудесно – но само Донев, Прокопиев, Павлов ли са олигарсите в България? Само те ли „са закачени на бозките на държавата” и трябва да бъдат проверявани? Дали това, че в частни банки има държавни средства, не означава, че ръководителите им не трябва също да отговарят пред обществото като Донев, Прокопиев, Павлов? Нека всички да бъдат осветени.
В студиото на bTV, в сутрешното предаване от 11 март, юристът Александър Кашъмов заяви, че в Законопроекта не е уточнено, че следва да се проверяват неправителствени организации и частни компании, действащи в бизнес сектори от обществено значение, „които се финансират от държавата или осъществяват дейност с помощта на държавни средства”. Може би това е „недоглеждане”, попита Кашъмов. Дали, стана ми интересно и на мен. А на вас, уважаеми читатели? Как ще се осветят „тъмните ъгли”, както казват от РЗС, след като дори не слагат заредени батерии във фенерчето?
В крайна сметка точно този законопроект, много хубав като идея, с неясните си моменти предизвиква много въпроси. Защото в него се предвиждат частни случаи, а не се залага на общовалиден принцип – нещо, на което трябва да отговаря един юридически издържан закон. А такива частни случаи навеждат само на една мисъл – „за едни сватба, за други – брадва”. Отново стара мъдрост, така характерна за комунизма и полицейщината му.
Затова „риболовците в сегашните мътни води” да си помислят добре – бомбите със закъснител се залагат лесно, но в крайна сметка винаги гърмят. Защото който сее вятър, жъне бури – в това се убедихме всички само за месец. Да се надяваме, че президентът ще успее да засее правилното семе, с което най-после на тази изтерзана земя да поникне нещо живително – служебен кабинет, който да даде реален тласък на изпълнението на всички разумни искания, които гражданите поставиха на улицата през последния месец. Иначе просто ще се стигне до следващите улични протести – или до нещо още по-страшно.
Автор: Ивайло Ачев
