Още за иновациите като управленски подход

Във въпросния мой материал констатирам някои факти, свързани с иновативната активност на отделните нации и тяхното стопанско развитие, както и възможния път за нашия национален просперитет. Вижда се, че дамите и господата – депутати, преобладаващо с дипломи в областта на хуманитаристиката, не обръщат внимание на подобни като тези мои разсъждения, защото a priori смятат, че са хванали Господ за шлифера, а още по-вероятно, не ги разбират в достатъчна степен. За сметка на това в Парламента продължава боричкането за това "кой да води бащина дружина", а парите (според премиера: 15 милиарда € за програмния период 2021-2027 + 14, от които 9 милиарда € грант за подпомагане на последиците от пандемията) от ЕС, които ни се предоставят за следващия програмен период, стоят пред нас и някой трябва спешно и аргументирано да ги поиска,а по-късно и да ги вземе, но не като от лотария или като по милост, а само и единствено с помощта на обосновани и стойностни проекти, защото конкурсно-проектното финансиране е единственото доказано ефективно. В тази връзка отново седнах пред клавиатурата и предлагам продължение по темата.

Всяка година дефинирам пред моите студенти в лекцията "Иновации и бизнес" понятието иновация, а като естествено продължение на тази лекция правя задължително и упражнение със съответния учебен протокол, в който всеки студент, основавайки се на прост иновативен пример (щипка за пране с оптимизирани ръкохватки, кламер за хартия с увеличена сила на притискане, кабърче с ергономично оптимизирана опора и т.н.), предлага свое иновативно решение с подобна трудност, което оформя в духа на изискванията за написване на текста на потенциално свидетелство за полезен модел. Трябва да констатирам, че интересът към тази тема от страна на студентите е много голям, а, за моя радост, много са онези мои бивши студенти и докторанти, които реално и успешно в своя живот вървят по пътя на иновациите. Някои от тях дори залагат имоти на своите родители и получават банков заем, който трансформират в производствен бизнес, купувайки машини, технологична екипировка и суровини,с убеждението, че подходът им е правилен и, в крайна сметка, успяват и печелят. А както е известно, включително и от правилно прочетените думи на нашия неоспорим национален идол Васил Левски ("ако спечеля, печеля за цял народ"), националната полза е сума от множеството индивидуални. Обикновено личната печалба, постигната с иновация, ражда следваща иновация, защото вечна иновация няма (иновацията съществува до изчерпване на нейния потенциал), а тя, от своя страна, създава нова печалба и т.н. Това е естественият цикъл за развитие на производствения бизнес, който създава нови работни места, за които се наемат нови работници, разширява се производствената база въз основа на релацията "апетит–ядене" и на пазара се предлагат и продават стоки с добавена стойност. И така, нека като начало, и за кой ли път,да дефинирам понятието иновация.

Иновацията, или в превод нововъведението, е мисловен и впоследствие реален продукт, основаващ се на нова идея за конструкция или технология, която, когато се приложи и материализира в практиката, донася конкретна полза, измерваща се с пари от реализираната печалба или отчитаща се като положителна обществена придобивка.

Предпочитам да използвам в предходното изречение думата обществена вместо социална, което е едно и също, защото някои хора, когато употребяват под път и на път думата социален (-на, -но, -ни) сякаш мед им капе от устата, а всъщност не разбират в дълбочина смисъла на тази дума.

И така, много добри идеи и теории витаят в главите на хората в определени среди, и като цяло в общественото пространство, но до момента, в който тези добри идеи все още не носят някаква реална и материална,или обществено измерима, полза за отделния човек, или за група хора, тези добри идеи и теории остават в сферата на добрите намерения и пожелания. Иновацията е продукт на иновативното (креативно, изобретателско, новаторско, в миналото рационализаторско) мислене на отделния индивид или на група хора, свързани в съвместната им работа, която изисква да се иновира, създавайки нови (различни, усъвършенствани) технически (конструкторски и/или технологични) или организационни подходи, които носят материална полза за отделния човек, за групата хора и, в крайна сметка, за обществото като цяло. В този смисъл може да се говори за иновативно мислещи хора, за иновативни браншове и предприятия, и дори за иновативнинации. В предходната ми публикация това беше илюстрирано с диаграма, според която ние, българите, сме се закотвили от години, за съжаление, на предпоследното място по иновативна активност в Европейския съюз (ЕС). Какво следва от тези мои разсъждения. Ще се опитам отново, този път конспектно и по друг начин, да маркирам моите основни тези.

Първа теза. Никоя нация не е започнала своето стопанско развитие без ишлеме-индустрия. За сведение, ишлеме индустрията е такова производство, при което се ползва чужда технология (вкл. и суровини), която се реализира с местен, най-често, евтин труд. Обикновено, под въздействието на геостратегически фактори или в съответната моментна ситуация, някоя по-голяма и по-силна нация влияе върху друга по-малка. Ние като по-малка нация сме били винаги "обгрижвани" от различни, по-силни от нас, нации и това е съвсем естествен процес. Преди 14 години успяхме да намерим своето място в рамките на най-успешния в световната история мирен проект, наречен ЕС и, като преобладаващо мнение, вкл. и от страна на моята скромна личност, този наш избор е единствено правилният. Следователно за нас, в рамките на европейската солидарност, която се изразява в подпомагане на по-слабите от страна на по-силните, можем и трябва да се възползваме по най-рационалния начин от тази възможност. Пътят е един единствен: интензифициране на индустрията и оптимизация на земеделието, както и на съпътстващите ги дейности, при активиране на екологосъобразни собствени технологии, основаващи се най-вече на собствени иновации.

Втора теза. Всяка държава, която осигурява своето стопанство само и единствено от туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, може да бъде наречена скромна в икономически план, за да не кажа бедна, защото тези съпътстващи браншове са функция от споменатите два в първата ми теза. Хората с иновативно мислене в рамките на нацията, които са успели да реализират своите иновации са сериозен потенциал на първо място за себе си, после за предприятието, в което работят или управляват (или притежават), за бранша и като цяло – за нацията. Страните по света, в които се цени и се поощрява целенасочено иновативното мислене, са в групата на най-силните икономически нации.

Трета теза. Практиката показва, че хората от една нация живеят добре когато използват ефективно своите природни ресурси (нефт, газ, подземни изкопаеми, водни, соларни, ветрени и ядрени енергийни източници) или, при недостатъчно природни ресурси и малка територия, какъвто е нашият случай, насърчават целево иновациите и печелят от тяхната реализация. Примерите по света са много, но най-отчетливо се налагат тези от последните десетилетия в Далечния изток или, както образно ги наричат "азиатски тигри". Първият христоматиен пример в това отношение във времето, непосредствено след Втората световна война е свързан с третата в момента икономика в света, Япония, която, подобно на нас, няма голям природен потенциал и територия, но разчита за своето развитие главно на собствените си технологии, основаващи се на собствени иновации.

В зависимост от водената национална политика, както и от иновативния потенциал на нацията, са възможни четири комбинации, илюстрирани на фигурата.

Релацията природни ресурси - иновативност

Според тази фигура нациите се разпределят неравномерно в четирите обособени квадранта. Малко са, броят се на пръсти, тези нации, които попадат в горния десен квадрант.Малко повече са тези, които попадат в долния десен, но големият брой нации, в т.ч. и голямата част от силните европейски държави, се намират в горния ляв квадрант. С достатъчна увереност може да се смята, че в момента ние се намираме в долния ляв и доста наситен с нации квадрант, и нашата цел трябва да бъде придвижването ни нагоре към горния ляв квадрант. Друг път за нас няма.

И това дали тази или онази партия ни управлява, дали този или онзи управляващ е по-интелигентен или по-образован от другия, са вторични, макар и немаловажни,фактори. Основният ни проблем като нация е неразбирането за промяната за нашето място в зависимостта иновативност-ресурси, илюстрирана с фигурата по-горе и най-вече доколко днешното ни моментно според показаната матрица ни задоволява. Ако у нас се наложи трайно мисленето, че можем да си стоим до безкрайност в левия долен ъгъл на диаграмата, това означава, че нищо не трябва да правим. Седим си там и чакаме евентуално неволята да ни помогне.В този случай ще бъде достатъчно т.нар. задкулисие, което за никого не е тайна, че съществува у нас, и то не от днес, да продължава да ни управлява зад кадър, подобно на ловенето на риба в мътна вода. Останалите страни от ЕС ще ни сочат като най-бедните и толкова, макар че мен в личен план, а и за мнозина други като мен, това ни положение е повод за срам. Но, ако управляващите ни достигнат до разбирането, че не е достойно или не е целесъобразно да продължаваме да поддържаме мътната вода, в която задкулисието лови рибата, ще трябва да направим така, че само и единствено качествени българи – тези, които виждат в цитата на Левски правилния подход за нацията ни, ще трябва да излязат на преден план и да поемат отговорността за управлението на държавата. В този момент най-малко са ни необходими импровизатори и кресльовци.

Накрая, в качеството ми на непоправим оптимист, ще кажа: били сме силни някога и пак ще бъдем! Но кога – от нас зависи?

Автор: проф. д-р инж. Николай Ангелов, д.т.н.