Проверка и пак проверка - а после какво?*

Този петък (17 февруари) очаквахме предварително рекламирания отчет на служебния министър-председател Огнян Герджиков: какви са резултатите от извършените проверки по министерствата. Премиерът изреди няколко министерства, изчете бройки за обществени поръчки, открои какъв е делът на тези с нередности, похвали се, че данните вече пътуват към прокуратурата... В това време в телевизионните студиа (бел. ред. - сутрешния блок на bTV) вече бяха строени представители на ГЕРБ и на БСП и започна голямото нищонеказване. Последната дума изобщо не е пресилена - след размяна на реплики за „любимия изпълнител на обществени поръчки“, нито представителят на БСП, нито представителят на ГЕРБ посмя да изрече името на Делян Пеевски. Тази сцена може спокойно да бъде символ на цялото упражнение с проверките - хем нещо се прави, хем това няма за цел да се постигне нещо съществено.

Реформата в МВР и безкрайното ченгеджийско точене на милиарди*

Още в зората на демокрацията започна да се говори за реформа в структурата на МВР. По-късно започнаха да се случват и конкретни промени...

Прочети повече

Сега въпросът не е дали е имало нарушения при предишното правителство. Разбира се, че е полезно всяка нередност да бъде извадена на показ и някой да понесе отговорност за това. Но България си има редица контролни институции, всяко министерство си има инспекторат, има и прокуратура. И ако всяко следващо правителство трябва да се прави на следовател и да рови в действията на предишното, това означава, че нито една от контролните институции не си върши работата. Това говори за блокаж в държавата, където единствено политическият реванш може да бъде път към разкриване на някакви нередности.

Кампанията, на която сега ставаме свидетели, е само пушек. Защото не променя нищо. Българските институции са превзети от партийни назначения. Олигархичният обръч около големите обществени поръчки е всеизвестен факт. Страхът и на предишните, и на днешните управляващи от фигури от ранга на Пеевски също е видим. Затова днес наблюдаваме просто раздухване на пушек, който трябва да прикрие консенсуса между т.нар. системни политически сили. Консенсус, че схемата с големите обществени поръчки не се пипа; че партизирането на институциите не се променя, а само се разместват квоти; че има сюжети, по които не се говори. Например КТБ. И докато важните теми се пропускат, публиката трябва да бъде в приповдигнато настроение и като на футболен мач да избира за кого да вика - БСП или ГЕРБ. С внимателно избягване на консенсусните теми между тях, разбира се.

В същото време новият министър на транспорта прекрати рамковите договори на Националната компания „Железопътна инфраструктура“, чрез които „любимият изпълнител на обществени поръчки“ е получил стотици милиони. Това обаче става тихомълком. И ако не се посочи публично като проблем, остава съмнението за заместване на любимците, а не толкова за борба срещу олигархичните обръчи.

Единствено двете опозиционни политически сили „Нова Република“ на Радан Кънев и „Да, България“ на Христо Иванов посочиха проблема с разграбването на останките от КТБ и отговорността на служебното правителство. Едните поискаха синдиците да бъдат сменени и да бъде наета международна фирма, която да върне част от парите срещу процент. Другите предложиха разследване на дейността на синдиците и посочиха конкретни предприятия от орбитата на КТБ, които днес сменят собствеността си по съмнителен начин. По тази тема мълчат и Герджиков, и Борисов, и Нинова. Заети са да правят проверки и да ги коментират. Заети са да участват в неубедителен сблъсък, който трябва да каже на гражданите, че нямат друг избор.

Лъжат за машинното гласуване (ВИДЕО)

Машинното гласуване е поредното нещо, което позволихме да ни изтече като пясък между пръстите. У нас дебатите по разни промени обикнове...

Прочети повече

Автор: Иван Бедров, Deutsche Welle

* Заглавието е на редакцията