Радев клекна и зад него се появи Митрофанова - чий е този срамен гаф?

Нека на първо време да изброим неизчерпателно няколко факта: През 1885 година руският император Александър III никак не се радва на Съединението, дори напротив.

Ограничен суверенитет

„Курица не птица, Болгария не заграница“ – тази геополитическа селскостопанска мъдрост явно важи както през 19-ти, така и през 20-ти, че и през 21-ви век. Задунайската губерния или брежневският „ограничен държавен суверенитет“ - позицията на Москва към България винаги се е свеждала и се свежда до едно и също: някакъв малък, страхлив и неграмотен народец, който живее на много важна за нас територия.

По същата тази причина г-жа Митрофанова доскоро държеше под крилото си 70 руски граждани, които суверенната българска държава изгони като шпиони. По същата причина руската държава и нейните енергийни пипала се опитват да задушат българската икономика.

По същата причина Москва обяви България за вражеска страна – нищо, че в сладникавия, сантиментален разказ за българо-руските отношения България се води „малката сестричка“.

Изброяването на фактите може да продължи още произволно дълго. Например с кръвожадните съветски паметници, построени главно с безплатния труд на български трудоваци и инсталирани из цялата страна в прослава на жестоката съветска окупация след 1944 година. Или пък с дейността на съветските „съветници“ и на КГБ в НРБ и с пълната икономическа зависимост на тази полусуверенна държава от Съветския съюз.

Недомислие или конспирация?

Фактите са известни. Не е известно обаче защо г-жа Митрофанова беше допусната, ако не и поканена на тържествата в Пловдив. Всъщност тя отдавна трябваше да бъде обявена за персона нон грата и изпъдена от България.

А да я допускаш до празника на Съединението – това звучи като поредната „българска работа“: конфузна, недомислена и малодушна. И то в едно по-благоприятно тълкуване. Защото по-неблагоприятното ще открие конспирация.

В момента Русия твърди, че в Украйна воюва срещу НАТО. България членува в НАТО, тоест – Русия воюва и срещу България. Нима при това положение на руската посланичка ѝ се полага тържествено място зад гърба на българския президент?

Явно не. Сега остава да научим и кой е отговорен за този огромен гаф.

Коментар на Александър Андреев пред DW