С какво ни прекараха покрай Истанбулската конвенция

1. Разрешиха строежите на земеделски земи край морето.

Това стана точно в момента, в който президентът Румен Радев правеше рекапитулация на първата си година като държавен глава. Стана и след като имаше опит поправката да мине през друг закон – този за посевния и посадъчен материал. Основен двигател, разбира се, са "Обединени патриоти". Те са особено загрижени за защитата на българската земя, както добре видяхме от казуса с "Пирин". Натискът за поправката относно земеделските земи тръгна от г-н Йордан Апостолов, от НФСБ. Апостолов е от Добрич, а семейният му бизнес е свързан тясно със селско стопанство, но и със строителна дейност. А поправката означава, че земя, която е била земеделска, но ѝ е изтекъл срокът, в който предназначението ѝ е било променено, ще може да си остане с променено предназначение – само трябва да се подаде и одобри заявление пред местната земеделска комисия.

Или казано по начина на Утопията – идва някой „инвеститор“ на апетитно място, прилъгва неколцина дребни собственици на нивички, които са решили да им сменят предназначението, да им ги продаде, а след това изтрясква някой мега комплекс, от които или печели, или пере пари. А земеделската земя се превръща в бетон ...

2. Евродепутати атакуваха Нено Димов заради Пирин.

Всъщност не го атакуваха, ами направо си го сринаха. И то не само за Пирин – а и заради личната му убеденост, че климатичните промени били измама за трилиони. Като се замисли човек, то и със Сорос е така – не му свършват парите на този човек да плаща и да плаща всеки месец на милиони и милиони гадове, които да правят всичко възможно да отклонят един от друг "братските народи".

Но това е друга тема – темата е как министър на околната среда става човек, който отрича основната на една от главните политики на Европейския съюз? Димов щял да работи за компромиса относно климатичните промени, по собствените му думи – нищо, че в ЕС компромис за това няма, има единомислие. Единомислие има и в борбата за по-чист въздух – но и там Димов има с какво да се похвали. Той не каза и гък, когато България взе решение да подкрепи Полша в обжалването на новите екостандарти относно ТЕЦ-овете на въглища, а пред ресорната си комисия в Европейския парламент изтърси, че обжалваме, защото сме видели процедурни пропуски?! Не за друго, значи, ами защото някой не е сложил някое тиренце и някоя запетайка правилно – ти да видиш. Хайде на бас, че като дойде ред да говори със синдикатите, които най-върло пазят въгледобива у нас, въпреки мизерното съществуване на работещите в тази индустрия, екоминистърът ни ще се пъчи как се бори да опази "поминъка на хората". Нищо, че още преди година ЕК ни каза, че годишно плащаме над 3 млрд. евро заради мръсния въздух – за да лекуваме болести, предизвикани от този мръсен въздух! Но за да се пребориш да не е така, трябват топки - за трилиони.

Колкото до Пирин - ето как се оказа, че "Юлен" имали вече две разрешителни да ползват речна вода, за да прави изкуствен сняг. А Димов най-нагло обясни точно пред Комисията по околна среда на ЕП как вода от територията на Национален парк "Пирин" щяла да се взема само за питейни нужди ...

3. Мерките срещу мръсния въздух в София – въпрос не на контрол, а на личен избор.

В духа на темата за мръсния въздух, вчера (25 януари) Столичният общински съвет гласува мерки за борба със замърсяването на въздуха. Още преди това да стане факт, зам.-кметът на София по транспорта Евгени Крусев чистосърдечно си призна, че Столична община няма как да контролира фактически изпълнението на една от мерките – центърът на столицата да се затваря за автомобили, когато има прогноза за по-високо от нормалното ниво на фини прахови частици. Гражданите трябвало да проявяват съвест и едва ли не лично да пречат на желаещите да влязат с кола в центъра, както и да паркират в забранена заради очаквания по-мръсен въздух зона?! Ами тогава, г-н Крусев, Вие за какво сте ни и за какво да плащаме данъци за Вашата заплата? По-добре барабар с цялата община да се цаните за чеп за зеле – само един ще спечели и конкуренцията ще е жестока, защото със сигурност много от общинарите и за това не стават.

4. Европейската комисия обмисля дали да не въведе тест за независимост на съдебната система. Ако го издържиш, ще имаш право на пари от еврофондовете – иначе не.

Предложението е на чешкия комисар (по въпросите на правосъдието) Вера Йоурова. Тук няма как да не бъде поставен следният въпрос: Бойче, а когато сняг забръска, що ще правиш ти зимъска? 11 основни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка не стигнаха, за да си оправим съдебната система. И накрая ще дойде време, в което ще лъсне докъде сме стигнали в европейското си развитие. Тогава "Гражданите за европейско развитие" ще трябва да обясняват защо икономиката ни разчита на първо място на еврофондове и какво правиха те, като най-дълго управлявали от влизането ни в ЕС насам, за да не е така? И дори ще трябва да предлагат какво да правим - извън това да се хванем за палците ...

Автор: Ивайло Ачев