Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

"Знам как ще свърши тази война": Говори професор по украинска история

29 август 2023, 09:45 часа • 25353 прочитания

Как ще свърши войната на Русия в Украйна? Ще стане ли Черно море "руско езеро"? Къде е България в плановете на Русия? Говори известният професор по украинска история в Харвард Серхий Плохий.

"Надявам се войната скоро да свърши, но историята и опитът ни говорят, че когато една война трае повече от година, налице е тенденцията тя да продължи наистина дълго. Знам как ще свърши войната, историята ни помага да го видим - тази война всъщност е част от дезинтеграцията на една империя. Такива войни е имало и през 19, и през 20 век. Знаем как нациите се надигат в борба за независимост по периферията на тези империи - историята на България е точно такъв пример. Но, ако останем при историята на Османската империя, ние също така знаем, че този процес може да продължи относително дълго", казва Плохий пред DW.

На въпрос дали тази война е отзвук от колапса на Съветския съюз, което е и негова прогноза в книгата му "Изгубено царство", професорът отговори и даде отговор дали СССР можеше да оцелее:

"Съветският съюз беше една определена форма на организиране на руското имперско пространство, възникнала след Октомврийската революция от 1917 година. Руската империя се разпадаше - така, както Османската и Австро-Унгарската. А болшевиките успяха да съберат отделните парчета на руската империя, използвайки идеологията и терора. Те го направиха с много насилие и чрез установяване на пълен контрол над обществото. Но и този експеримент приключи през 1991 година. Сега Русия се опитва да възстанови своя контрол над постсъветското пространство, но по съвсем друг начин в сравнение със Съветския съюз. Съветският съюз насърчаваше украинския език и украинската култура, а също така езиците и културите на другите националности. Докато в новия руски имперски модел няма такова нещо. С две думи: Съветският съюз си отиде, но имперската традиция остана", подчертава той.

Още: Проф. Веселин Методиев: В Украйна се води война на национална държава срещу имперска идея

Все пак Серхий Плохий допълва, че Съветският съюз съществуваше през 20 век и неговото наследство трябва да се гледа в глобален контекст:

"Това бяха десетилетия на масово преместване на огромни човешки маси, това беше периодът на урбанизация и индустриализация - резултатите ги виждаме в постсъветското пространство днес. В този период руската култура като имперска култура също разшири територията си, а руският език беше наречен „език за международна комуникация". Пак по това време се откриха много университети, развиваше се образователната система, като руската култура и руският език по този път проникваха не само в Украйна, но другаде - в Казахстан руският език и руската култура и до днес са много разпространени. Културната русификация е особено видна днес на територията на Руската федерация", споделя професорът.

България и войната

Попитан за сравнение между СССР, съвременна Русия и соц-носталгията в България, проф. Плохий казва:

"По принцип от една определена възраст нататък хората се взират назад към миналото си и започват да го идеализират - независимо дали е било социализъм, либерализъм, капитализъм или диктатура. Тъй че тази носталгия се отнася не до идеологическия компонент, а до отделния човек, до неговия живот, неговите приятели. Това е разбираемо, човешко е. В същото време обаче в тази носталгия има отчетлива социална компонента. Защото възрастните поколения в мнозинството си са зависими от държавата и от обществото, пенсиите и социалните им помощи се плащат именно от държавата. И тъкмо поради това е толкова жилав споменът за положителните примери в това отношение от времето на Съветския съюз и социализма", споделя професорът.

Още: Историк: Не е случайно, че Путин благодари на македонците за славянската писменост и култура

А за сходните тенденции в България и в Украйна, свързани с факта как двете страни са свързани исторически, географски и езиково, както и дали Русия може да превърне Черно море в "руско езеро" и да разшири агресията, достигайки може би и до България, проф. Плохий споделя:

"Планът на Русия беше да завземе поне цяла Южна Украйна, със сигурност да окупира Одеса и да установи контрол над Дунав - до Приднестровието в Молдова. Това не са някакви мои предположения, такива бяха изявленията на руски официални лица, които изобщо не бяха уволнени, след като ги направиха. Днес Одеса си е украинска, тази част от Дунав също - и не защото Русия внезапно си е променила мнението, а защото украинската армия всъщност спря руснаците. Идеята да се превърне Черно море в руско вътрешно море не е особено нова. Ако се върнем назад към 18-ти век, ще си припомним амбицията на Русия да се превърне в нова Византия. Това продължи столетия, включително и през Първата световна война, а по-късно Съветският съюз настояваше Германия да признае България за част от съветската сфера на влияние. В крайна сметка Москва постигна тази цел на конференцията в Ялта. Тоест, поривите на Русия да се разширява в тази посока са трайна тенденция, а последната година и половина показа, че те могат да бъдат спрени само военно. Защото тази идея се възражда отново и отново: при царя, при комисарите, при президентите.

Има ли нова Желязна завеса?

Относно темата за сферите на влияние, професорът по украинска история коментира руската пропаганда и дезинформация в нейните някогашни сфери на влияние и за руските опити за инфилтриране в различни европейски страни в контекста на това дали се спуска нов вид Желязна завеса:

"Такива опити за инфилтрация имаше през 20-те и 30-те години на миналия век, но тогава те бяха със силен идеологически компонент: комунизмът като привлекателна идея поне за част от интелектуалците в Европа, за различни политически групи и кръжци. Днес също има идеологически компонент: Русия се представя като знаменосец на консервативното мислене. Но отвъд това тя просто се опитва да подкрепя всички сили и движения, независимо дали са леви, десни или други, които биха подкопали демократичните основи на европейския политически ред и на международния ред. Тоест, вече я няма идеята за възцаряване на комунизма, но структурата на руските усилия си е същата. В Европа вече започнаха процеси на прочистване от такива опасности. Те първо започнаха във Великобритания - една страна, която може би беше най-тежко просмукана от руско влияние. Днес вече не може да се практикува политиката "ще играем заедно с Русия, а тя ще ни плаща". Този процес започна още преди руското нахлуване в Украйна, но сериозно се усили след него. Казвате "нова Желязна завеса"… Очевидно е, че сивите зони в Европа започват да изчезват. Те съществуваха доста време и включваха страни като Молдова, Украйна, в някаква степен и Беларус. Съществуваше надеждата, че те ще бъдат нещо като балансьори между Европа и Русия. Сега става пределно ясно, че няма да има такива мостове, че тези сиви зони се превръщат в пространства на несигурност…", споделя той.

Украйна в НАТО?

"Както отговорих и на първия Ви въпрос за края на войната: знам какво ще се случи, но не знам кога. С тази война и след изчезването на сивите зони стана вече съвсем ясно на чия страна е Украйна - или поне онази част от Украйна, която ще бъде контролирана от украинските въоръжени сили. Тоест присъединяването към НАТО е само въпрос на време. И още нещо, което често се забравя: днес Украйна е по-добре интегрирана в НАТО в сравнение с всяка друга държава членка. Просто защото украинците могат да воюват с всички видове техника и военен хардуер, оръжия. Ще получат и изтребители F-16, а освен това: кой би пропуснал шанса да приеме в НАТО вероятно най-боеспособната европейска армия? Това е единствената армия, която има практически опит във воденето на "индустриална война", казва още професор Плохий пред DW.

Серхий Плохий (р. 1957) е професор по украинска история и директор на Института за украински изследвания към реномирания университет в Харвард. В Канада и САЩ го смятат за най-авторитетния специалист по историята на Украйна и Източна Европа. Плохий е автор на 18 книги в тази област, три от които са или ще бъдат публикувани на български. В момента Серхий Плохий е един от най-търсените експерти по теми, свързани с Украйна.

СНИМКА: Издателство "Прозорец"

Ивайло Илиев
Ивайло Илиев Отговорен редактор
Новините днес