Понякога големите спортни проекти не започват с голяма стратегия. Няма предварително начертан път към върха, няма списък с трофеи, които трябва да бъдат спечелени, нито план за това след няколко години клубът да играе срещу най-добрите в страната. Понякога всичко започва много по-просто – с една идея и желанието да бъде даден шанс на някого. Така започва историята на Дея Спорт.
От една школа без такси до цял клуб: Пътят на Дея във волейбола
През 2015 година в Бургас се появява клуб, чиято първоначална идея е далеч по-скромна от това, което представлява Дея днес. Основният фокус е детската школа – място, в което деца от Бургас и други градове да могат да тренират, да се развиват и да получат условия за спорт. Още тогава е заложен принцип, който клубът продължава да следва и днес: школата да бъде без такси за децата, като разходите по тренировъчния процес се поемат от клуба.
Никой обаче не предполага докъде ще стигне всичко това. В началото няма план за мъжки и женски отбори. Няма идея Дея да се превръща във фактор в българския волейбол. Постепенно обаче започват да се случват малките неща, които променят посоката. Появява се възможност за участие в по-ниска група. След това идва следващата стъпка. Условията стават по-добри, хората започват да забелязват проекта, състезатели започват да търсят клуба.
"То става като снежна топка", разказва д-р Александър Маджуров, който е президент и основател на клуба. Именно това е може би най-точното описание на първите години на Дея. Един отбор води до следващия, една възможност отваря друга, а първоначалната детска школа постепенно се превръща в цялостна клубна структура.
Днес Дея вече има мъжко и женско направление, детско-юношески формации и партньорски отношения с други клубове, които подпомагат развитието на по-малките състезатели. Когато децата достигнат необходимото ниво и имат желание да продължат, те могат да направят следващата крачка именно в Дея.
Този път от школата към представителните отбори все още не е напълно извървян, но първите примери вече са налице. Две момчета от школата тренират с мъжкия отбор, а няколко състезателки от наборите 2008 и 2009 вече са част от тренировъчния процес на женския тим.
Най-трудното: да те забележат
Бързото израстване на Дея може да създаде впечатлението, че клубът сравнително лесно си е проправил път сред водещите отбори. Отвътре обаче първото препятствие е много по-просто – да бъдеш приет сериозно. "Първото е това да се поставиш на картата и хората да придобият представа, че те има въобще", спомня си Маджуров.
Според него волейболът е консервативна среда, в която хората отдавна се познават и нов клуб не може просто да се появи и веднага да бъде приет като фактор. Нужно е време, последователност и резултати. Дея започва да получава по-сериозно внимание, когато към проекта се присъединяват хора с име и опит във волейбола. Сред тях е Венцислав Симеонов, а след това и братята Георги и Валентин Братоеви.
Това не променя всичко с магическа пръчка, но дава на клуба нещо, което е трудно да се изгради само с ентусиазъм – разпознаваемост и увереност, че проектът може да се конкурира с утвърдените имена.
Когато Дея започна да гледа към върха
Първият сериозен пробив идва с отбор, който все още няма състава и ресурсите на най-големите клубове, но вече има амбиция да се мери с тях. С Венци Симеонов начело и с присъствието на Георги и Валентин Братоеви Дея стига до полуфиналите за Купата на България и в първенството. И в двата случая съперник е Хебър Пазарджик – отборът, който по това време е сред абсолютните лидери в страната.
Дея не успява да стигне до финал, но самото присъствие сред четирите най-добри вече показва, че клубът е променил статута си. Следващият сезон носи още по-големи амбиции. Съставът е подсилен с нови сериозни състезатели, а Дея постепенно изгражда отбор, който по думите на Маджуров е сред най-силните в България за времето си.
Клубът завършва на първо място в редовния сезон и влиза в плейофите като лидер. Тогава обаче идва един от най-болезнените моменти в историята му. В рамките на около две седмици Дея губи четирима състезатели от основния състав заради различни контузии. В полуфиналите срещу ЦСКА отборът не успява да компенсира отсъствията и отпада след серия, завършила 3:1 победи за ЦСКА.
За клуб, който само няколко години по-рано е започнал като детска школа, това е едновременно болезнен пропуснат шанс и доказателство колко далеч е стигнал в развитието си.
Дея днес
Десетилетие след създаването си Дея вече е далеч от първоначалната идея само да създава условия за деца. Клубът има място сред водещите български отбори, има мъжки и женски състав, развива собствена школа и продължава да търси начин да съчетае привличането на утвърдени състезатели с развитието на млади таланти.
А в основата остава същата философия – да се създават условия хората да се развиват. Историята на Дея показва именно това. Първоначалният план не е бил да се стигне дотук. Проектът се е променял в движение, с всяка следваща възможност, с всеки човек, който е повярвал в него, и с всяка нова цел. От една детска школа до клуб, който вече привлича едни от най-разпознаваемите имена в българския волейбол, пътят е извървян постепенно.
Като снежна топка.
