"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Българският волейбол отново е в центъра на вниманието. Фурорът около националния отбор на Евроволей върна усещането, че България може да бъде сред големите сили в този спорт, но българският волейбол има една много по-стара история, която сякаш остава в сянката на днешните успехи. История за поколение, което преди повече от половин век е било на прага на световната титла.
Домакинството, което вдигна София на крака
Годината е 1970-а. България е домакин на Световното първенство по волейбол, а националният ни отбор постепенно превръща турнира в нещо много повече от обикновено спортно събитие. София живее с волейбола, а българите започват да вярват, че могат да стигнат до самия връх. Само че финалът оставя една от онези истории, които спортът помни именно защото не завършват така, както всички са очаквали.
По онова време българският волейбол вече има сериозни успехи, но световната сцена е доминирана от изключително силни отбори. Затова домакинството на световното първенство е огромен шанс, но и огромно изпитание. Начело на състава е капитанът Димитър Каров, а сред големите фигури е и Димитър Златанов. С тяхна помощ България стига до решаващата фаза на първенството и се оказва сред отборите, които ще спорят за медалите.
Пътят на лидерите към финала и голямата битка пред родна публика
На 2 октомври 1970 г. идва моментът, който всички чакат. Съперник на България е ГДР, залата е препълнена, а очакванията са огромни. Пред българските волейболисти стои възможност, която до този момент изглежда почти немислима - да станат световни шампиони пред собствената си публика.
Двата отбора се хвърлят в битка, която продължава пет гейма. Нито един от тях не успява да се откъсне трайно, а България на няколко пъти трябва да намира сили да се връща в двубоя. Когато идва решителният пети гейм, напрежението вече е огромно и тогава българите правят нещо, което изглежда като началото на мечтания край - отборът повежда убедително.
Драматичният момент на крачка от титлата
В един момент България води с 13:5. Остават две точки до титлата. Всичко, което тези волейболисти са постигнали до този момент, сякаш се събира в няколко разигравания и тогава се случва нещо, което превръща финала от голям спортен мач в легендарен двубой. Токът спира. Играта е прекъсната.
Трудно е да си представим какво се случва в залата в този момент. България е на прага на световната титла, но двубоят трябва да бъде спрян. След подновяването ГДР започва постепенно да се връща в играта. Точка след точка. Това, което само няколко минути по-рано изглежда като почти сигурна победа на България, започва да се изплъзва. Напрежението се променя, а съперникът вече усеща, че има всички шансове да направи зрелищен обрат. И го прави. ГДР успява да обърне петия гейм и печели финала с 3:2, а България остава със сребърните медали.
История, която не трябва да се помни само като "изпуснат финал"
Когато говорим за този мач днес, е лесно да се концентрираме върху това, което България губи. Две точки, огромна преднина и един невероятен обрат, но ако погледнем историята в цялост, картината е много по-различна.
Това е поколението, което извежда България до световен финал.Това е най-големият успех на мъжкия ни национален отбор на световно първенство до момента. Именно затова днешният фурор около националния отбор е добър повод да се върнем назад. Новите поколения не започват от нулата. Преди тях е имало други, които са играли пред препълнени зали, носили са огромните очаквания на цяла държава и са се изправяли срещу най-добрите в света.
Автор: Жанина Колева
ОЩЕ от "Пас към миналото": Човекът, който промени футбола, без нито веднъж да е стъпвал на терена
