Драмата на френската политика

В навечерието на президентските избори, три месеца преди първия тур на гласуването, Франция за пореден път доказва, че несигурността е характерна черта на демокрацията.

Никой не знае кой ще се класира за балотажа. При предишните избори преди пет години на този етап вече се знаеше, че Никола Саркози и Сеголен Роаял най-вероятно ще бъдат финалните претенденти. През 2012 година налице са все още четирима претенденти – Никола Саркози, Франсоа Оланд, Марин Льо Пен и Франсоа Байру.

Саркози вече се държи като кандидат, въпреки че все още официално не се е обявил за такъв. Не може да се изключи възможността в последния момент президентът да реши да не се бори за преизбиране. Но това би било изненадата на века. Все още е невъзможно да се каже в какъв ред четиримата водещи кандидати ще се класират на първия етап на изборите.

Кандидатът на Социалистическата партия Оланд е сочен като фаворит от проучванията на общественото мнение и преднината му пред Саркози продължава да се увеличава. Левицата не е печелила президентски избори след преизбирането на Франсоа Митеран през 1988 година – 23 години след създаването на Петата република.

Налице са условията за завръщането на лявото. В цяла Европа влошаването на икономическата и социалната ситуация води до падането на правителства. Наскоро властта се смени в Испания. В Гърция и Италия дойдоха правителства на технократи. Саркози изглежда идеалната плячка за лявото, гладувало за власт толкова много години в опозиция. Френският президент е отхвърлян не толкова заради своето представяне, колкото заради своята същност.

Той страда от това, което френските коментатори наричат „синдром на Жискар” – да стане едва вторият лидер на Петата република след Валери Жискар д’Естен, който е бил президент едва един мандат.

Изглежда, че Саркози е изгубил подкрепата на твърде много избиратели. Тези от крайнодясното, които успя да привлече през 2007 година, изглежда, че ще се завърнат към политическото си семейство – Националния фронт. Много християндемократи, които подкрепиха Саркози поради липсата на алтернатива през 2007 година, се отказаха от него по етични причини. Те не можаха да му простят за речта в Гренобъл през 2010 година, в която заклейми ромската общност в ясен опит да примами крайнодесния електорат. Никой не се съмнява в невероятната му енергия, но енергията не може да компенсира провалената политика и липсата на последователна визия.

Времето на левицата може да е настъпило. Но след земетресението със скандала с Доминик Строс-Кан през миналата година, дали социалистите са намерили правилен кандидат? Оланд се опита да се представи като „нормален” кандидат за разлика от Саркози. Но французите може да не са готови за алтернатива, чиято личност и стил напомнят за церемониалните президентите на Третата и Четвъртата република. Саркози, каквито и да са оценките за него като президент, проведе невероятно ефективна кампания през 2007 година. Оланд ще има късмет, ако успее да удържи сам позициите си срещу подобен опонент по време на телевизионните дебати.

Все още нерешилите търсят алтернатива и третият на изборите през 2007 година – центристът Франсоа Байру, се завърна. В същност, той присъства повече от всякога. Умерените, които по етични причини не подкрепят Саркози или които имат съмнения в компетенцията на Оланд, може да открият удобна алтернатива в лицето на Байру.

Четвъртият кандидат – Марин Льо Пен – е дъщеря на човека, който въплъщаваше крайнодясното през последните няколко десетилетия. Тя намали антисемитизма на своя баща и го замени с антимюсюлманска и антиимигрантска програма. Льо Пен дори набира някои еврейски поддръжници с подчертаването на опасността от „ислямския фашизъм”. Повече от всеки друг тя се стреми да привлече избирателите с по-ниски доходи, които преди десетилетия биха гласували за комунистите, както и „страдащата средна класа”, която е най-засегната от икономическата криза. Дали тя ще повтори стореното от баща й през 2002 година, когато той изненада всички и достигна до балотаж? Подобен сценарий не може да бъде изключен.

За разлика от Германия Франция изгуби максималния си рейтинг „ААА”. Париж изгуби домакинството на Олимпиадата от Лондон. Но когато стане дума за политика, Франция е непобедима. Президентските избори през 2012 година имат елементите на телевизионна драма – герои, напрежение и абсолютна несигурност. Поне в това отношение останалата част от света остава в сянката на Франция.

Файненшъл таймс