Когато Кремъл е бил полски

04.11.2012 10:45 22234

Знаете ли, че е имало времена, в които Русия е била окупирана от Полша? Един петвековен юбилей ни дава повод да си припомним сблъсъка между двата тогавашни хегемона в Източна Европа.

Преди 500 години, на 4 ноември 1612 година, с доста кръв е сложен край на двугодишната полска окупация на Москва. Как обаче се стигна дотам, че поляците успяха да завладеят руската столица и самия Кремъл?

В Русия онези години се известни като „Смутното време”. То започва със смъртта на Иван Грозни през 1584 и приключва през 1613 с възкачването на престола на първия цар от фамилията Романови. Преди това Иван Грозни успява да укрепи държавата и да ореже правата на болярите, но опитите му да се разшири на Запад са блокирани от тогавашния полски крал Щефан Батори.

Северна Корея: Гладът зад промяната

Пхенян си има вече цели четири увеселителни парка, по улиците се движат истински коли, а на площад "Ким Чен Ир" деца карат кънки и ро...

Прочети повече

Златният век на Полша

Поляците и до днес се гордеят с парламентарната система на страната си от онова време. Тя се отличава със свобода и равенство, въпреки че облагодетелства шляхтата (привилегированата класа в Полша), която има право да влияе върху избора на владетеля. В края на ХVІ-ти век полско-литовското кралство, известно още като Жечпосполита, се намира в апогея си и обхваща Балтика и част от Украйна. На Изток границата с Русия минава чак при Смоленск. Това е и границата между католици и православни. През този „Златен век” на Полша полският език става дори моден в самата Москва. В същото време след смъртта на Зигмунд (Сигизмунд) Аугст Ягело, Иван Грозни получава реален шанс да се възкачи на полския престол. Полските шляхтичи го канят за крал с надеждата, че Русия ще стане третата съставка в мощното им кралство, а „западното влияние” донякъде ще облагороди Москва. Иван обаче настоява да получи короната от Московския архимандрит, а не от Католическата църква в Полша, и така историческото обединение се проваля. Малко по-късно на полския трон сяда Щефан Батори, а през 1587 короната получава Зигмунд Трети от шведската благородническа фамилия Ваза.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Лъже-Димитрий

Димитрий, синът на Иван Грозни, умира невръстен малко след смъртта на баща си. На престола в Москва се възкачва Борис Годунов, когото мнозина смятат за убиец на Димитрий. Той сключва мир с Полша, но поляците нарушават договора само няколко години по-късно. С тяхна помощ през 1605 година, след смъртта на Борис Годунов, руският трон попада в ръцете на първия Лъже-Димитрий - хилав, червенокос младеж, който се представя за по чудо оцелелия син на Иван Грозни. Болярите отначало го подкрепят, но само година по-късно в Москва избухва бунт, „Димитрий” е убит и хвърлен на сметището за всеобщо назидание. По-късно трупът му е изгорен, а пепелта - изстреляна с топ в западна посока. Стотици негови придворни от полско-литовски произход също са безмилостно избити.

Чехия: Нежеланите руснаци

От прегазването на Пражката пролет изминаха над 40 години. Въпреки това и днес руснаците си остават най-недолюбваната нация за чехите...

Прочети повече

През 1607 се появява следващият Лъже-Димитрий, когото полската вдовица на предишния Лъже-Димитрий мигом припознава като своя по чудо оживял съпруг. С цяла армия от жадни за плячка поляци, казаци, руснаци и какви ли не авантюристи, Лъже-Димитрий ІІ поема през 1608 към Москва. Полският крал Зигмунд обаче се държи настрана. Всъщност неговата цел е друга. Като ревностен католик той мечтае да завладее протестантска Швеция и да я върне към „правата вяра”. А пътят му натам минава през православна Русия. Така през 1610 година Зигмунд най-после събира войска и потегля. Царуващият по това време в Москва Василий Шуйски е свален, поляците влизат в Кремъл, но това не означава, че Лъже-Димитрий ІІ се възкачва на престола. Напротив! Зигмунд бързо се отървава от него, защото иска руски цар да стане собственият му син Владислав. Първоначално преговорите с болярите вървят добре, Владислав дори е готов да приеме православието. В същото време обаче боевете продължават, а полските окупатори проявяват особена жестокост. Те посягат дори на жените и дъщерите на болярите, което, естествено, не помага особено на Владислав да се добере до престола.

Освободителите Минин и Пожарски

През 1611 в Москва избухва и въстание против окупаторите, които го потушават, подпалвайки няколко квартала около Кремъл, където са се барикадирали бунтовниците. Година по-късно този палеж им изяжда главата. През август 1612 руските войски под ръководството на новгородския търговец Кузма Минин и на княз Димитрий Пожарски с лекота затварят обръча около оголения Кремъл. През следващите два месеца обсадените са подложени на ужасяващи лишения. Първоначално ядат конско месо, после минават на кучета, котки и плъхове, а накрая стигат и до човекоядство. На 4 ноември те най-сетне се предават. Минин и Пожарски им обещават безпрепятствено завръщане в Полша, но народният гняв осуетява този план. Безчет полски войници са избити, много високопоставени офицери са взети в плен, за да бъдат освободени после срещу откуп. Няколко месеца по-късно, на 3 март 1613 година, за руски цар е провъзгласен Михаил Романов, син на Ростовския митрополит. Така се поставя началото на една династия, която управлява Русия чак до 1917 година. Борбата между Полша и Русия за надмощие в Източна Европа продължава чак до ХVІІІ-ти век, когато Петър Велики и Екатерина окончателно налагат руската доминация.

Но полската инвазия от 1610 година многократно се използва както от Царска Русия, така и от Съветския съюз като оправдание за брутални действия срещу поляците, които Москва нарича „католически предатели на славянството”. За последно през септември 1939 година, когато Хитлер и Сталин просто си поделят полската държава.