Лекуват ли ни от коронавирус с рецепти под индиго?

С предварително напечатани рецепти, на които само се добавя името на пациента, лекуват болните от коронавирус у нас, алармират фармацевти. Според тях практиката е стара, но много опасна.

Още: Надежда за децата с рак и техните семейства: Съвременни методи на лечение и грижа

Още: Експерт: Употребата на имуностимулатори без нужда е „отворена врата” към автоимунните заболявания

"Все още забелязваме готово напечатани рецепти, на които само се добавя отгоре името на пациента. Прави впечатление, че част от нещата са буквално взаимоизключващи се. Изписват се едновременно кортикостероид и имуностимулатор например. Кортикостероидът намалява имунитета, имуностимулаторът го засилва“, коментира пред БНР Димитър Маринов, главен секретар на Българския фармацевтичен съюз. Той посъветва пациентите да задават повече уточняващи въпроси за предписваните медикаменти.

"Готовите, така наречени напечатани рецепти се издават от фирми - производители на хранителни добавки и козметика. Тези фирми имат собствен отделен УИН на рецептите, които издават, на тях се отбелязват кои продукти са подходящи за клиента. Това се прави за улеснение и удобство“, разяснява пред "Монитор“ председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов. Според него няма как да има готова напечатана рецепта с кортикостероиди или лекарства, защото рецептите са различни по вид – един вид са рецептите от лекар, а друг вид са готовите рецепти от фирми за добавки или козметика.

Николай Костов апелира хората да не се самолекуват, да не прибягват до самоназначение на медикаменти, защото това е опасно. Според него и преди, и сега е имало опити хора да си набавят лекарство със стара рецепта, но това е видно за всеки фармацевт, защото на всяка рецепта има дата с месец и година на издаване и тези опити са неуспешни. Това обаче не е честа практика, подчертава той.

Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците

Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците

Според него по време на предната вълна на коронавируса у нас през ноември миналата година истерията за презапасяване с лекарства е била факт, докато сега нещата са спокойни, няма липса на медикаменти в аптечните мрежи. Няма липса на антибиотици и лекарства от типа на фраксипарин, който липсваше през миналата година. Костов разказа, че преди е имало много болни, които са го търсили за съдействие за намиране на медикаменти, а сега има лекарства за болните, няма дефицити на определени лекарства. Има количества маски, дезинфектанти, така че реално аптеките са осигурили нужното и за лечение, и за превенция.

Че няма сериозен недостиг на антибиотици, а търсенето е по-слабо в сравнение с втората вълна на заболеваемост от коронавирус, потвърждава в интервюто си пред Националното радио и Димитър Маринов. Той обяснява, че в около 80% от случаите в световен мащаб се изписва антибиотик, а според СЗО само в 8 на сто от случаите на болнично лечение на коронавирус се налага да бъде приеман антибиотик. "Плодовете на това презастраховане ще ги берем оттук нататък“, заяви още той и уверява, че към момента няма недостиг на продукти, съдържащи ацетилсалицилова киселина. Освен аспирина се търсят много и тестове за антитела. Според Маринов доста хора вече са преминали през заболяването и е по-вероятно, като се направи такъв тест, той да се окаже положителен.

Относно електронните рецепти Димитър Маринов пояснява, че те все още са твърде малко. "От 1 май нататък би трябвало всички предписания да бъдат електронни“, припомни той. По думите му фармацевтите са готови за това, софтуерът също. Хартиените рецепти ще продължат да бъдат изпълнявани и след това, уточни секретарят на Българския фармацевтичен съюз.

Още: Коронавирусът в България: Рекорден брой заразени за денонощие

Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански

Още: Вълшебното лекарство Ozempic нарушава зрението? ЕС започна разследване (СНИМКИ)