Ако медиците не се вдигнат на протест, ще изчезнат като динозаврите

Има един голям и неслучил се протест. Той е вече толкова задължителен, че ми изглежда невъзможно как площадът стои пуст. Площадът трябва да е пълен с бели престилки, които веднъж завинаги да прекратят собственото си погазване десетилетия наред. Оказа се, че дори при световна пандемия, вероятно най-голямото събитие от началото на милениума, при смазана от пак толкова време здравна система, държавата не планира да реформира най-важния си сектор, няма идея как да задържи младите лекари, продължава да държи медицинските сестри по социалните дъна и толкоз. Предна линия, средна линия, всякаква; няма значение - единственият позитив от тази професия съществува само по високите етажи на директори на болници, за които често може да прочетете смайващи декларации за собственост и приходи. Диагнозата е повече от ясна - както каза младият лекар Трифон Вълков, проблемът не е че нямаме апаратура, а че скоро няма да има кой да я пусне. Раздаването на 1000 лева бонуси тук-там е не по-малко, дори повече арогантно от пускането по 50 лева на пенсионерите. 

С времето стана кристално ясно какво трябва да се случи, за да стане така, че държавата да повиши заплатите в определен сектор. Каква бе причината учителските възнаграждения най-сетне да се вдигнат до не дълбоко унизително, а само до леко унизително ниво, разбирай да достигнат заплатите на касиерка в голям супермаркет? 

Ето причината: Че учителите започнаха да свършват. Толкоз. Просто в един момент изгря една смайваща статистика и се видя, че само няколко процента от тях са под 60 години и след няколко години учители няма да има. Нещо като да виждаш ясно метеорита, който се приближава към динозаврите и най-спокойно да ти съобщят, че се стоварва върху земята след двайсет-трийсет месеца. Това е моментът, в който държавата се активира, друг няма. Дори масовите учителски стачки през 2008-а не успяха да издействат нещо кой знае какво, в сравнение с елементарната статистика, която подсказа, че учителите просто изчезват. Заплати се вдигат, ако назрее Апокалипсис. Докато не дойде той, се пълнят нощни шкафчета.  

Трябва ли медиците да чакат този съдбоносен момент? Щом коронавирусът не е достатъчна причина някой да помисли за тях, не мисля, че въобще ще има някога друга. Това важи особено за най-младите; ако все още сред тях има такива, които не са планирали да пренесат уменията си в чужбина, то те ще трябва да се спасят едни друг като се съберат на площада. В това отношение властта отдавна ги държи психологически през собственото им чувство за дълг - че ако направят протест, няма да има кой да лекува. Но ако не направят протест, пак няма да има кой да лекува - елементарна бомба със закъснител, която скоро влиза в последните си отброявания. И тя ще доведе до много по-голям колапс, отколкото преустановяването на работата им за някакъв период, докато не получат заслуженото - гореспоменатото признание на касиерка в супермаркет или недай си боже нещо повече. 

 

Автор: Райко Байчев