Борисовата полиция не бие – а Гешевата?

Поне за мен, основната причина това да е така е, че пишем правила, които можем да заобикаляме лесно и без сериозни последствия, дори да ни хванат. Това се отнася най-вече за тези, които трябва да съблюдават как се спазват правилата.

Например – главният прокурор Иван Гешев. Сега той не може да говори за полицейското насилие под колоните на Министерския съвет конкретно, но можеше и говореше за какво ли не конкретно. И хайде да не минаваме през конкретни случаи и какво говорене имаше там, нека си спомним как г-н Гешев се появи в парламента и конкретно говори по конкретни случаи като Барселонагейт! Обърквам се – кога нещо е конкретно всъщност, та да може главният прокурор да говори за него и то пред Народното събрание? Дали не зависи от мнозинството в парламента или други политически особености, а не какви са законите?

И как може да бъде обяснено, че наказаният най-тежко (ако това е тежко ...) полицай отива на работа точно при Иван Гешев, в подопечното му Бюро за защита на свидетели? Какво е обяснението, извън очевидното? Какво е и обяснението, ако главният прокурор не отиде в Народното събрание, а уж то може да изисква той да отиде там, за да представи доклад. "Мисля, че не може да не го направи", каза председателят на парламента Ива Митева в предаването "Лице в лице" на 16.08.21 г. Наистина ли?!

Докато не напишем както трябва правилата и не ги спазваме, няма да се справим с нищо. Важи за всичко и за всеки. И не защото можем да бъдем наказани, когато не ги спазваме, а защото като не ги спазваме след нас ще се случи същото, точно когато на самите нас ще ни трябва правилата да бъдат спазвани.

Важи за всеки и за всичко – и за министър Кирил Петков с канадското му гражданство важи, ако процедурата не е спазена! Пътят към Ада е постлан с добри намерения - когато симпатиите надделяват над правилата, това е гаранция следващият път да не уцелиш и точно заради това има правила - да ни пазят в такива случаи! Това е смисълът на демокрацията - отговорността да не е безлично колективна, а лично определена!

Автор: Ивайло Ачев