Изборите, в едни отдавнашни времена, имаха за политически мотиватор разумен слоган - че на всеки четири години има един-единствен шанс лостът за политическо влияние да се използва от електората. Който, колкото и да е измъчен, трябва да го използва; най-често на принципа на най-малкото зло. И така малка след малка злина щеше да дойде голямото добро: добре, че тази сравнително скотска представа няма свой еквивалент в света на математиката, би настанал изчислителен апокалипсис.
Но тези неща, предвид серията от избори в последните години, вече не изглеждат по същия начин; необходими са нови лозунги и слогани, нова психологическа нагласа.
Най-напред, нека олекотим цялото това напрежение. Избори на всеки пет месеца дават необходимото спокойствие, че нищо не е веднъж завинаги. Обичайната практика на късметчета с кафето, например, има все повече прилики с отиването до урните. Към късметчетата може директно да се прикрепят слогани на политици и каквото ти се падне, за него гласуваш. Теглиш - оп, цитат от Борисов, работа, работа, работа. Теглиш нов - цитат от Кирил Петков с несъществуващи думи в българския език. Теглиш отново - нещо банално от Карадайъ. И така докато не ти се падне Стефан Янев - ще го познаеш по цитата на Кенеди. Единственото късметче, на което не би могъл да попаднеш е на Мая Манолова: за да стане номера, трябва вместо малка хартийка, да ти връчат огромен свитък, който да се разпъва като кухненско руло - такива са недостатъците на политиците, които рядко слагат точка в изречението си.
Нататък: за когото и да гласуваш, гласуваш за Румен Радев и служебно правителство. Причината е математическа: колкото по-настъпателно електоратът се опитва да наклони везните в нечия полза, толкова повече резултатите се изравняват и съответно Радев минава и обира залозите така както крупието придърпва към себе си всичко след зелената нула. Че и зеленият цвят се вързва.
След това - най-сетне може да имаш желязно алиби срещу масовите обвинения, че нещо си пропуснал да гласуваш. Гражданската хиперактивност не признава гражданското омерзение, въпреки че понякога второто има малко по-стройна логика от първото, понеже се опира на биографията повече отколкото на патоса. Сега обаче може убедено да твърдиш, че не че нещо нямаш желание, а не искаш да насърчаваш конфигурацията на блокаж, понеже всъщност държиш да има държава и ще гласуваш едва когато предизборната ситуация ясно показва по-висока вероятност за работещо правителство. И ти, хитро, чакаш този момент - такъв човек си, стратегически устроен.
Не на последно място, сега е точният момент за забавления. Доминацията на ГЕРБ ни връчи скучни, приспивни и сиви години, докато днешното конно надбягване е с толкова изравнени сили, че може да се наблюдава с жив интерес. Като казах жив: в политиката се включиха и неживите, както ги наричат във фентъзитата, което прави състезанието още по-вълнуващо. А за това кого да избереш не се притеснявай - изборите вече имат две сезонни включвания. С две думи - едните са на пролет. Другите на есен. Септември ще бъде май и тъй нататък, май.
Автор: Райко Байчев
