Дебилността и коронавирусът

Какво забравихме – това, че е нужно да спазваме елементарни мерки за собствена защита и защита на околните. Да носим маски на закрито, когато няма как да спазваме физическа дистанция. Да не правим грандиозни събирания на приятели, близки и роднини, независимо от повода. Да не се бутаме един в друг на опашката в магазина или друга публична институция. Да си мием ръцете по-честичко, отколкото си мислим, че трябва да го правим.

Забравихме ги тези неща, защото е по-лесно. И защото така се научихме – всичко да е както на нас ни е удобно, да става веднага. Но не мислим, че ако си станем близки с коронавируса, най-малкото 30 дни седим на едно място - да не говорим как ще го изкараме, да не говорим семейството ни през какво ще мине, да не говорим с работата и други задължения как ще се оправяме, да не си и помисляме дори ако, недай Боже, стигнем до интензивно отделение!

Точно заради това не слушаме. Но в България отговорните лица точно и заради това не обясняват. По стар навик от комунистическо време, когато се е действало на принципа да мълчиш и да изпълняваш, и сега управленците на тази криза (а и не само на тази криза) продължават така – защото им е по-лесно.

Като абсолютни числа, а и процентно, почнаха да се увеличават случаите на коронавирус. Само че никой отговорен за управление на кризата не каза защо! Например – в предприятието в Доспат какви конкретно са били мерките да не се допусне зараза и какви са наблюденията за спазването им? Някой маска ли не е носил, ръцете ли не си е дезинфекцирал, яли са общо чиния на обяд ли, какво?

И още – прословутото репродуктивно число, което показва как се развива заразата, т.е. един болен колко души заразява, сега какво показва? По веднъж на месец-два ли ще се сеща професор Кантарджиев да ни го казва, докато се заяжда задочно с доцент Мангъров за Швеция? Или професор Николай Витанов ще ни говори приказки за шарана, вместо да разкаже малко за методите си на изчисления и правене на модели за предвиждане на кризата и защо в тях я няма променливата на човешкото поведение – и такива променливи се изчисляват в математиката! Или още вярва професора, че мерките ни са най-добри в света и повечето хора ги спазват – кой ли тогава е шаран?

А може би някога ще разберем и на ден какъв процент от тестовете се правят на контактни лица, какъв на случаен принцип? Защото второто число е важно да се следи за дифузна зараза. Може би и ще разберем колко често се тестват едни и същи хора – например НСО, та да имаме и такива аномалии в картинката? Въобще, въпроси много, но отговори няма – и като няма, има недоверие!

Не става така! Уважаеми доктори и политици, за да ви слушаме, трябва да сте авторитети! За да сте авторитети, трябва да си го заслужите! За да си го заслужите, трябва да се научите да обяснявате! И да обяснявате! Чак като сте обяснили достатъчно – и като качество, и като количество, може да почнете да си спестявате по някое обяснение, понеже ще сте станали авторитети в очите на хората! Но когато те виждат очевидни необяснени противоречия – за 4-5 болни Банско го затворихме, а сега за 10 пъти повече Сърница и Доспат не ги затваряме, няма да ви вярват! Няма и да ви слушат! А като не слушат, не спазват елементарни мерки и не се пазят. Като не се пазят, вашата работа става по-сложна. Толкова ли е трудно да го разберете? Както явно на Йорданка Фандъкова ѝ е трудно да разбере, че има много голяма разлика между положителен резултат на бърз тест и на PCR тест - какво точно отразява всеки от тези тестове, и че като при бърз тест резултатът е положителен, не се бърза с паникьорски постове във Facebook. Но нали генерал-майор професор д-р Веницслав Мутафчийски отрече тотално бързите тестове на няколко пъти - нищо, че и PCR не е 100% точен, не е дори 80%!

П.п. В днешно време в България образованието е много трудна задача, защото то е необходимо в много аспекти, но най-вече трябва да се образоваме, че ни е нужно да знаем. За съжаление, когато няма адекватни медии, това не става. А адекватни медии няма, защото не е политически изгодно. Но проблемите не изчезват само защото не се казват! Няма и да изчезнат, ако не се обяснява - дълго, напоително, обективно!

Автор: Ивайло Ачев